Решение № 1776 от 05.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1776 гр. Плевен, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430104857 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „****, със седалище и адрес на управление гр.**** офис сграда „**** срещу В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3. Ищцовото дружество твърди, че на 20.06.2018г. бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен между „****– и „****, по силата на който вземането на „**** срещу ответника В. С. А. произтичащо от договор за потребителски кредит от 18.11.2016г. е прехвърлено в собственост на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви такси и комисионни и други разноски на дружеството. Твърди, че в Общите условия се съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „У**** с уведомително писмо от 01.03.2021г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А**** в качеството и на пълномощник на цедента.

Ищецът твърди, че на 24.11.2016г. ответникът в качеството на кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит №2502413 с „**** при спазване на разпоредбите на ЗПК и ОУ, при които „*** *** ***ненсинг“ *** предоставя кредити. Твърди, че цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. Твърди, че с подписване на договора кредитополучателя удостоверява, че му е предоставен целия обем 1 преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е ОУ и е запознат с тях и ги приема безусловно. Твърди, че съгласно договора, сумата в размер на 10774,08 лева била преведена на посочена от ответника банкова сметка на 24.11.2016г. Твърди, че по процесния договор, на ответника е отпуснат кредит в размер на 10774,08 лева. Твърди, че страните договорили възнаградителна лихва в размер на 10272,15 лева, като общо дължимата сума главница и лихва възлизала в размер на 21046,23 лева.

Ответникът следвало да заплати тази сума на 81 броя анюитетни вноски в размер на по 259,83 лева всяка. Първата от тях била дължима на 21.12.2016г., а последната на 21.08.2023г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Това бил и крайния срок на договора. Твърди, че ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 01.03.2021г. На длъжника било начислено и обезщетение за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 22.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 3553,41 лева. За тези суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение и съдът указал на заявителя, че може да предяви иск по реда на чл.422 ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи главница в размер на 10621,91 лева главница за периода 21.04.2017г. – 21.08.2023г., договорна лихва в размер на 1387,96 лева за периода 21.04.2017г. до 20.06.2018г., обезщетение за забава в размер на 3553,41 лева за периода 22.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Ответникът не представя писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца и за постановяване на неприсъствено решение или при признание на иска в случай, че са налице условия за това.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Признава исковата претенция и твърди, че е безработен и няма възможност да заплати изцяло дължимата по кредита сума, но може да плаща месечни вноски по 400 лева.

Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, 2 че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като ответникът се явява лично в съдебно заседание и признава исковите претенции.

Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Претенциите на ищеца се установяват от представените по делото писмени доказателства. С исковата молба ищецът е представил сключен договор за кредит между „****“*** и ответника за сумата от 10774,08 лева. Към договора има погасителен план, неразделна част от него. Представени са Общи условия, като както договора, така и Общите условия са подписани от страните. Тези доказателства установяват наличието на облигационни отношения между страните по договора за кредит. Представен е Рамков договор за прехвърляне на вземания, сключен между „*** *** файненсинг“ *** и „**** и Потвърждение за цесията, като в Приложението към договора под №107 е вписан ответника с размера на задълженията по кредита.

При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска. С оглед изхода на делото и съобразно представения списък с разноски, ответникът следва да заплати и направените по делото разноски. По делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 311,27 лева, която ответникът следва да заплати изцяло. С оглед фактическата правна сложност, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100 лева за исковата производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски в заповедното производство в размер на 311,27 лева държавна такса и 50 лв юрк.възнаграждение. Разноски за особен представител и експертиза не са направени по делото и такива не се дължат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.422 ГПК по отношение на длъжника В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3, че дължи на кредитора ****, със седалище и адрес на управление гр.**** офис сграда „****, главница в размер на 10621,91 лева главница, договорна лихва в размер на 1387,96 лева за периода 21.04.2017г. до 20.06.2018г., обезщетение за забава в размер на 3553,41 лева за периода 22.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3907/27.10.2021г. по ч.гр.дело №6765/2021г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3, ДА ЗАПЛАТИ на 3 кредитора ****, със седалище и адрес на управление гр.**** офис сграда „****, сумата 411,27 лв., представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** с адрес с.****3, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ****, със седалище и адрес на управление гр.**** офис сграда „****, сумата 361,27 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 6765/2021г. по описа на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4