Решение № 931 от 24.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110212153 по описа за 2022 година

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №

643620-F654129 от 24.06.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния Директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: 204656420 за административно нарушение по чл.13, ал.1 вр. чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят. В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения.

В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи в подкпера на въззивната жалба, както и допълнителни съображения в писмена защита. Не се заявява претенция за разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба, както и допълнителни съображения в писмена защита. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Във връзка с План от 11.07.2016 г. на МВР за съвместен контрол между МВР, НАП, Агенция Митници и Междуведомествен координационен център за противодействие на контрабандата на стоки, освободени от данъчна доставка по ДДС за други страни-членки на ЕС на 07.04.2022 г., 15.04.2022 г. и на 21.04.2022 г. са извършени проверки на място на склад, находящ се в гр.София, ул. „Азалия“ № 1, склад № 2, стопанисван от дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: 204656420 по силата на договор за наем от 05.04.2022 г. с наемодателя „Кварц Комерс“ ООД.

В рамките на проверките било установено към 07.04.2022 г. дружеството да съхранява в този склад стоки по издадена фактура № 20000000005/04.04.2022 г. на стойност 23 411.69 лева без ДДС, както и по други фактури от 09.04.2022 г., от 10.04.2022 г., от 11.04.2022 г.и др. Било разпоредено на управителя на ЮЛ при извеждане и въвеждане на стока в склада същият да уведоми НАП по чл.13, ал.1 и чл.273 от ДОПК. НАП обезпечила доказателства с поставяне на 3 броя ТСК на входната врата на склада по чл.40, ал.2 ДОПК.

С протокол № 1709997/21.04.2022 г. посоченият склад останал под постоянен мониторинг. В склада била налична намотни стоки от китайско карго от предходни доставки и производства. Стоките по вид, количество и стойност били собственост на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД.

На 21.04.2022 г. от законния представител на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: 204656420. била попълнена декларация, според която управителя и длъжностни лица от ЮЛ заявили съгласие за оказване на съдействие на органите на приходите на основание чл.13, ал.1 от ДОПК с поемането на конкретното задължение към НАП че при последващо реализиране и извеждане на стока, разтоварена в склад на дружеството в гр.София, ул. „Азалия“ № 1, склад № 2. При неизпълнение на задължението, дружеството чрез законния му представил посочило, че е наясно с ангажирането на административно-наказателната му отговорност.

На 04.05.2022 г. била осъществена проверка с протокол №

0460293/04.05.2022 г. на място на склад, находящ се в гр.София, ул. „Азалия“ № 1, склад № 2, стопанисван от дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК:

204656420. Проверката имало за цел да установи имало ли е въвеждане и извеждане на стока в склада. Представителят на дружеството декларирало, че 2 не е бил в гр.София за проверката и че не може да осигури достъп до склада.

В склада на 04.05.2022 г. в 16:22 часа не се установило да са съхранявани стоки. Служителите на НАП влезли в склада. Той бил празен. Бил осъществен опит за свързване с представител на дружеството, който заявил, че подал жалба по случая, която била уважена, а поставените ТСК били премахнати.

Представителят на дружеството се разпоредил със стоката.

Въз основа на АУАН, съставен от актосъставителя О. Лъчезарова Т. е и о б ж а л в а н о т о НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

(НП)

№

643620-F654129 от 24.06.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния Директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „ПИНКО – 2017“ ЕООД, ЕИК: 204656420 за административно нарушение по чл.13, ал.1 вр. чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел актосъставителя О.

Лъчезарова Т., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства – приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Съдът се доверина свидетеля О. Лъчезарова Т., тъй като разказаното от тях е хронологично последователно, досежно изведените факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От разказа им съдът установи времето и мястото на извършената проверка, проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката, респекитвно документите обект на проверка. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.

Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да 3 провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Съдът приема, че дружеството-жалбоподател е участник в административното производство, което се извежда от разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ДОПК: „Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия“.

След започване на проверките от страна на органите по приходите, със съставянето на отделните протоколи, приложени по делото, се счита за образувано производството по ДОПК, а от там и жалбоподателят става участник в процеса, който е обвързан с права и задължения, както и гаранции за тяхното упражняване. От друга страна са постановените задължения на проверяващите органи – в лицето на инспекторите по приходите на НАП към дружеството, които, за да бъдат постигнати целите на закона, са оправомощени да извършват действията по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 4 от ДОПК.

При надлежно упражнени служебни правомощия на надзорните органи за изискване на представяне на доказателства или за спазване на определено правно задължение, респективно за контролирането на такова, то за дружеството-жалбоподател, като участник в процеса, е възникнало задължението по чл. 13, ал. 1 от ДОПК – а именно да оказва съдействие на НАП и да предоставя информация при условията и по реда на посочения кодекс на органите по приходите, при изпълнение на правомощията им по чл.

12, ал. 1, т. 1-4 от ДОПК.

4

Дружеството-жалбоподател не е изпълнило конкретното поето от него задължение към НАП в изпълнение на постановеното от административния орган административно разпореждане със същото съдържание и с оглед декларацията на дружеството-жалбоподател, че при последващо реализиране и извеждане на стока, разтоварена в склад на дружеството в гр.София, ул.

„Азалия“ № 1, склад № 2, органите по приходите следва да бъдат уведомени на основание чл.13, ал.1 и чл.273 от ДОПК. За да е налице възпрепятстване е необходимо задълженото лице, активно да пречи на органа по приходите да изпълни задълженията си, нещо което в конкретния случай е налице.

Неуведомяването на НАП за изведените стоки от склада, запечатан с 3 броя ТСК, се приема като неоказване на съдействие, а това е посочено в описание на нарушението. В същото време, за нарушение на чл. 13 от ДОПК, е предвидено изрично налагането на съответното наказание в чл. 278б, ал. 1 от ДОПК. Доколкото е налице специална санкционна норма, за участниците в производството, не могат същите да бъдат санкционирани на основание чл.

273 от ДОПК за неоказано съдействие. В тази насока е Решение № 757 от 11.02.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 12196/2021 г.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, и доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна.