Решение № 197 от 19.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Стара Загора, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530200111 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 11402068 от 04.11.2024 година на ОД на МВР Стара Загора, с който на Н. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева /204,52 евро/ за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща представител, с писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 04.11.2024 година в 12.06 часа, в област Стара Загора, на път I-5, километър 228+600, разклон за село **, в посока – град Казанлък, жалбоподателката Н. С. П. е управлявала лек автомобил „****“ с рег. № ****, с установена скорост 91 км./ч., при въведено с пътен знак „В-26“ ограничение за пътния участък от 50 км/ч, при отчетен километров толеранс в полза на водача.

1

Установеното превишение на разрешената скорост е 41 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 120cca6. Това административно нарушение, наказващият орган е квалифицирал като такова по чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата. За това административно нарушение, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева /204,52 евро/, на основание чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен.

На първо място, следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно. Действително, от представената по делото справка за собственост на процесното МПС „****“ с регистрационен номер **** се установява, че като собственик на същото е регистриран Д.Г.П. От друга страна обаче , от извършените справки за лице АИС – „Български документи за самоличност“ на Д.Г.П и Н. С. П., преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че на 12.01.2024 година е издаден смъртен акт на Д.Г.П, като жалбоподателката Н. С. П. се явява вдовица и негова преживяла съпруга.

Законът за движение по пътищата не съдържа уредба за случаите, когато МПС се придобива чрез наследяване, затова следва да се приложат общите правила, относими към наследяването на движими вещи. Към датата на нарушението наследството на Д.Г.П е било открито, а съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за наследството, съпругата на собственика се явява негов наследник. По делото липсват доказателства за извършен отказ от наследство от страна на жалбоподателката, ето защо и именно тя следва да се счете за собственик на процесното МПС. Неизпълнението от страна на жалбоподателката на задължението й по чл. 145, ал.2 от Закона за движение по пътищата не е и не следва да бъде основание за освобождаването й от административно-наказателна отговорност при извършване на административни нарушения с процесното МПС. Съгласно чл.24, ал.1 ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична. Посочването в чл. 188, ал.1 от Закона за движение по пътищата на субектите, които носят отговорност за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата посредством пътно превозно средство, тяхна собственост не е в противоречие с този основен принцип на правото за лична отговорност. В тази връзка, нормата на чл. 188,ал.1 от Закона за движение по пътищата, счита за водач на моторното превозно средство неговия собственик, но не изключва, нито ограничава, а напротив – по реда на чл. 189, ал.5 от Закона за движението по пътищата предоставя на собственика процесуален способ да установи действителния водач. Именно липсата на подадена декларация по тази разпоредба следва да се приеме, като отказ на собственика на автомобила да посочи лице, управлявало автомобила, съответно приложение намира презумпцията на чл. 188, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана правилно.

Установява се по безспорен начин и осъществяването на изпълнителното деяние на нарушението. Представена е 1 брой снимка от автоматизираното техническо 2 средство, от която се установява, че на датата на нарушението, в посоченото в електронния фиш време, лекият автомобил с регистрационен номер **** е заснет при движение със средна скорост 94 км./ч. От изготвения протокол за използване на техническо средство се установява, че административното нарушение е извършено именно на посоченото в електронния фиш място. В хода на съдебното следствие от Областно пътно управление – Стара Загора, при Агенция „Пътна инфраструктура“ е представена схема за вертикална и хоризонтална сигнализация, от която се установява, че местоположението, отразено в обжалвания електронен фиш като място на нарушение действително попада в района на действие на пътен знак В-26.

От представените документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол за проверка № 030-СГ-ИСИ/11.03.2024 година се установява, че към момента на нарушението техническото средство, послужило за неговото установяване е било изправно, като по делото не са ангажирани доказателства в обратния смисъл.

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата. При определяне наказанието обаче, следва да се има предвид следното: От представената по делото схема за вертикална и хоризонтална сигнализация на път I-5 за процесния участък, към дата 14.11.2024 г. се установява, че на км.228+601 м. е разположен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта – 60 км./ч.

В електронния фиш е отразено, а и не се оспорва по същество, че движението на лекия автомобил е било в посока – град Казанлък, т.е. посока – намаляващ километър съгласно представената схема за вертикална и хоризонтална сигнализация. С оглед на това, на посоченото в електронния фиш място – км. 228+600, към момента на административното нарушение е действало ограничение на скоростта – 60 км/ч, а не 50 км/ч, както е посочено в електронния фиш. При това заключение, превишаването на ограничението в скоростта се явява 31 км/ч, а не 41 км/ч, както е записано в административното обвинение и за каквото превишаване е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Предвид изложеното и доколкото действително се установи извършено административно нарушение, на основание чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН съдът следва да измени обжалваното наказателно постановление, като преквалифицира извършеното нарушение от такова по чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата в такова по чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1, във връзка с чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата и намали размера на наложеното административно наказание глоба от 400,00 лв., на 300,00 лв. /153,39 евро/.

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателя на основание чл. 63д ЗАНН да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /76,96 евро/ за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно новоопределения размер на административното наказание. На същото основание следва да бъде осъдена въззиваемата ОД на МВР Стара Загора да заплати на жалбоподателя сумата в 3 размер на 52,50 евро, съразмерно с намаления размер на наказанието.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 11402068 от 04.11.2024 година на ОД на МВР Стара Загора, с който на Н. С. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева /204,52 евро/, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение от такова по чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата в такова по чл. 21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал.1, във връзка с чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 400,00 лв./204,52 евро/ на 300,00 лв. /153,39 евро/.

ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН **********, с адрес село **, улица „****“ №42 да заплати на Областна Дирекция на МВР Стара Загора, сумата в размер на 76,96 евро, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Н. С. П., ЕГН **********, с адрес село **, улица „****“ №42, сумата в размер на 52,50 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Старозагорски административен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4