Решение № 7 от 05.01.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№7 гр. К., 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101560 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във фазата на допускането й, предявен от Д. И. Т., ЕГН: **********, от гр. К., ул. ******, чрез адв. И. Д. против Н. Л. С., ЕГН: **********, от с. В.Л., обл. П., ул. ******.

В качеството на главно встъпило лице е конституирана по реда на чл.225 ГПК П. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. В.Л., общ. К., ул.

******, съдебен адрес: гр. П., ул. ****** - чрез адв. А. С., която заявява собственически права върху делбения имот, евентуално – на ½ ид. част от него.

Ищецът твърди, че с Нотариален акт №******г. на КРС, за собственост на недвижим имот, издаден чрез обстоятелствена проверка, П.Х.А. е призната за собственик на къща с дворно място в с. В.Л., застроено от 60 кв. м. и незастроено от 2390 кв. м., който имот по действащия към 1960г. устройствен план на селото съставлява парцел II, пл. №455 в кв.34.

От Удостоверение за наследници на П.Х. С. изх. №175 от 26.09.2022 г. се установявало, че като законни наследници на същата са вписани синовете й Л.К. С., починал на *******г., чийто наследници по закон са децата му – П.

1

Л. С. и Н. Л. С., внуци на общата наследодателка; Х.К.Д. и Д.К.Д., починали и двамата, без да оставят преки наследници.

От Нотариален акт №****** г. на Районен съд К. било видно, че П. Л.

С. е продала на Г.П.П. своята собствена, получена в наследство ½ /една втора/ идеална част от следният съсобствен наследствен недвижи имот: от ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 915 кв. м., находящо се в с. В.Л., който имот, съгласно одобрения подробен устройствен план със Заповед №770 от 1974 г. съставлява НУПИ XVIII-393 /парцел осемнадесети, отреден от имот с планоснимачен номер триста деветдесет и три/ в квартал 54 /петдесет и четвърти/.

От Скица №46 от 20.01.2022г. презаверена на 23.09.2022 г. и Удостоверение №94-00-151 от 07.10.2022 г., двете на Община К., се установявало, че УПИ XVIII-393 в кв.54 по действащия устройствен план на с. В.Л. е частично идентичен с имота по обезсилен план, описан в посочения по-горе Нотариален акт, както и че площта на УПИ е от 915 кв. м.

С Нотариален акт №****** г. на Службата по вписвания гр. К., Г.П.П. и съпругата му прехвърлили собствеността на описания имот на Х. И.А И.А, която пък с Нотариален акт № ****** г. е прехвърлила собствеността му на ищеца Д. И. Т..

От представеното копие на Нотариален акт за доброволна делба №******г. се установявало, че под дял I, т.2, целият имот е включен в общата делбена маса, и е поставен в дял на П. С., независимо факта, че през 2009 г. П.

С. е извършила разпоредителни действия със своята идеална част от имота.

Ищецът счита, че след като П. Л. С. е извършила през 2009 г. разпореждане със своите идеални части от процесния имот, то включването му като предмет на извършената доброволна делба между нея и другия наследник и съсобственик, не е породило правните последици по отношение на процесния имот.

С оглед на извършени поредица от разпоредителни сделки на процесния имот, ищецът Д. И. Т. бил собственик на ½ ид. ч. от него, а останалата ½ ид.ч. била собственост на ответника Н. Л. С., в качеството му на наследник на П.Х.А..

До момента нямало нужното съгласие от страна на ответника за 2 доброволна подялба на съсобствения недвижим имот, поради което за ищеца бил налице правен интерес от образуването на настоящото производство.

Ето защо моли да се допусне съдебна делба на ДВОРНО МЯСТО с площ от 915 кв. м. /деветстотин и петнадесет квадратни метра/, находящо се в с. В.Л., общ. К., обл. П.ска, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №393 /триста деветдесет и три/ в квартал 54 /петдесет и четвърти/ по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед №770 от 1974г., за който е отреден УПИ XVIII-393 /осемнадесет, римско, триста деветдесет и три/, при граници и съседи на имота по скица: от две страни улици и поземлен имот №394 при следните квоти: ½ ид. част за Д. И. Т. и ½ ид. част за Н. Л. С..

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника Н.

Л. С., който в рамките на едномесечния срок по чл.131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Встъпилото по реда на чл.225 ГПК лице П. Л. С. твърди, че тя е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот – дворно място с площ от 915 кв. м., находящо се в с. В.Л., общ. К.. Според ищеца Д. Т., извършената делба с Нотариален акт № 1****** г. на нотариус Т.Р., по силата на която П. Л. С. е придобила от Н. Л. С. ½ ид. ч. от имота, била нищожна. П. Л. С. счита, че прехвърлянето на идеалната част е породило действие тъй като била спазена формата на чл. 18 ЗЗД, а действителната воля на страните по договора била Н.

С. да придобие правото на ползване върху описания в договора имот срещу прехвърлянето на собствеността върху притежаваните от него имоти в полза на П. С., сред които и процесния.

Освен това, независимо, че през 2009 г. се разпоредила с правото си на собственост върху описания имот с Нотариален акт № ****** г. на нотариус С.Р., вписан с Акт № 158, том V, дело № 961/2009 г., вх. peг. № 2221/10.07.2009 г., предаване на владението реално не се било осъществявало.

Купувачът по сделката Г.П.П. никога не бил проявил интерес към имота, не го ползвал, дори не го бил посещавал. Тъй като П. С. продължавала да ползва имота, тя счита, че владее имота като свой и такъв на брат си до 2016 г., когато била прехвърлена неговата част от правото на собственост. До настоящия момент тя продължавала да ползва имота и други лица, извън кръга на нейните близки, не го били посещавали. От брат си тя научила в края на месец януари 2023 г., че Г.П. се бил разпоредил с имота през 2010 г. в 3 полза на непознатото й лице Х. И. И., която по-късно също се разпоредила с имота в полза на Д. И. Д..

П. Л. С. моли да бъде признато за установено по отношение на Д. И. Т., ЕГН: **********, от гр. К., ул. ****** и Н. Л. С., ЕГН: **********, от с. В.Л., обл. П., ул. ******, че тя е собственик на ДВОРНО МЯСТО с площ от 915 кв. м. /деветстотин и петнадесет квадратни метра/, находящо се в с. В.Л., общ. К., обл. П., съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №393 /триста деветдесет и три/ в квартал 54 /петдесет и четвърти/ по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед №770 от 1974г., за който е отреден УПИ XVIII-393 /осемнадесет, римско, триста деветдесет и три/, при граници и съседи на имота по скица: от две страни улици и поземлен имот №394, вследствие на давностно владение, осъществено в периода от края на 2009 г. до 06.03.2023 г.

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, П. Л. С. моли да бъде признато за установено по отношение на Д. И. Т., ЕГН: **********, от гр. К., ул. ****** и Н. Л. С., ЕГН: **********, от с. В.Л., обл. П., ул. ******, че тя е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот – дворно място с площ от 915 кв. м., находящо се в с. В.Л., общ. К., придобита чрез доброволна делба, обективирана в Нотариален акт № 1****** г. на нотариус Т.Р..

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, П. Л. С. моли да бъде признато за установено по отношение на Д. И. Т., ЕГН: **********, от гр. К., ул. ****** и Н. Л. С., ЕГН: **********, от с. В.Л., обл. П., ул. ******, че тя е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот – дворно място с площ от 915 кв. м., находящо се в с. В.Л., общ. К., вследствие на давностно владение, осъществено в периода от 08.09.2016 г. до 06.03.2023 г..

С отговора на исковата молба на П. Л. С., ответникът Д. И. Т., чрез адв.

Д. намира същата за неоснователна. Счита, че П. Л. С. не следвало да встъпва като трето лице в настоящото производство, тъй като не притежава самостоятелни права върху предмета на спора, с оглед на извършената от нея разпоредителна сделка от 10.07.2009 г. Поддържа изложеното в исковата си молба за делба на имота и моли съда да допусне същата при посочените квоти.

С отговора на исковата молба на П. Л. С., ответникът Н. Л. С., чрез адв.

Д. С. намира същата за основателна и признава описаните в нея фактически твърдения.

4

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. поддържа, че искът е основателен и моли съда да допусне съдебна делба на процесния имот така, както е посочено в исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява.

П. Л. С. се представлява от адв. А. С., който взема становище за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт №******г. на Левскиградски народен съдия Д. К. за собственост на недвижим имот, издаден чрез обстоятелствена проверка, е видно, че П.Х.А. е призната за собственик на къща с дворно място в с. В.Л., застроено от 60 кв. м. и незастроено от 2390 кв. м., който имот по действащия към 1960г. устройствен план на селото съставлява парцел II, пл. №455 в кв.34.

Представено е Удостоверение за наследници, издадено от Кметство с.

В.Л., изх. №175 от 26.09.2022 г., от което се установява, че П.Х. С. е починала на 21.01.1971 г., като нейни законни наследници са синовете й Л.К. С., починал на **** г., Х.К.Д., починал на **** г. и Д.К.Д., починал на ***** г.

От тримата само Л.К. С. е оставил преки наследници – децата си П. Л. С. и Н.

Л. С., внуци на общата наследодателка П.Х. С..

От представения Нотариален акт №158, том V, дело 961 от 2009 г. на Служба по вписванията – гр. К. е видно, че П. Л. С. е продала на Г.П.П. своята собствена, получена в наследство ½ идеална част от следния съсобствен наследствен недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 915 кв. м., находящо се в с. В.Л., който имот, съгласно одобрения подробен устройствен план със Заповед №770 от 1974 г. съставлява НУПИ XVIII-393 /парцел осемнадесети, отреден от имот с планоснимачен номер триста деветдесет и три/ в квартал 54 /петдесет и четвърти/.

Представени са като доказателства по делото Скица №46 от 20.01.2022г. презаверена на 23.09.2022 г. и Удостоверение №94-00-151 от 07.10.2022 г., двете на Община К., от които се установява, че УПИ XVIII-393 в кв.54 по действащия устройствен план на с. В.Л. е частично идентичен с имота по 5 обезсилен план, описан в Нотариален акт №******г. на Левскиградски народен съдия Д. К., както и че площта на УПИ е от 915 кв. м.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №****** г. на Службата по вписвания – гр. К. е видно, че Г.П.П. и А.К.П. са прехвърлили собствеността на ½ ид. част от процесното дворно място на Х. И. И.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том III, рег.

№6532, дело №454/2021 г. на нотариус П. И.а, се установява, че Х. И. И. е прехвърлила собствеността на ½ ид. част от процесното дворно място на ищеца Д. И. Т..

Представен е Нотариален акт за доброволна делба №179, том IV, рег.

№6800 от 2016 г. на нотариус Т.Р., от който се установява, че П. Л. С. и Н. Л.

С. са поделили съсобствени недвижими имоти. В дял I, т.2, в собственост на П. Л. С. е поставено цялото процесно дворно място, с площ от 915 кв. м., находящо се в с. В.Л., съставляващо ПИ №393 в квартал 54 по подробния устройствен план на селото, одобрен със Заповед №770 от 1974г., за което е отреден УПИ XVIII-393.

Представено е удостоверение за данъчна оценка от 01.03.2023 г., от което е видно, че целият имот е записан на името на П. Л. С. и до 2023 г. няма непогасени задължения за него.

За доказване твърденията за изтекла придобивна давност, съдът е допуснал на П. Л. С. двама свидетели при режим на довеждане.

От показанията на Г.Д.Ч. се установява, че е дъщеря на П. С..

Свидетелката живеела в с. К., а майка й в с. В.Л., на ул. ******. П. С. била собственик и на друг имот в центъра на селото, представляващ празно място, обработваема земя. Този працел бил придобит по наследство от нея и брат й, който впоследствие с доброволна делба й го прехвърлил. За последно за имота се грижел И.Д.Д. – брат на свидетелката и син на П. С.. Той отглеждал в него люцерна за конете си, но преди година и половина влязъл в затвора.