Решение № 426 от 10.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Плевен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАС.А

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500599 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на Плевенски районен съд от 23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6444/2022 г., е отменено наложеното на И. М. С., ЕГН **********, със заповед № 1496/07.11.2022 г. на работодателя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК 175201304, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, на основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД гр. София – ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника юрк. П. Д.. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното с нея решение е неправилно, тъй като е необосновано. Наведени са оплаквания, че районният съд не е обсъдил в цялост всички доводи на ответника, както и че е подходил формално, приемайки нарушение на процедурата по изискване на обяснения от ищеца, като са изложени съображения в подкрепа на същите. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

1

Ответникът по въззивната жалба И. М. С. счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, чрез процесуалния си представител адв. М. И. от АК-Плевен. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, след като обсъди оплакванията, изложени във въззивната жалба и взе предвид данните по делото и доводите на страните, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и при наличие на правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът-въззиваем И. М. С. е в трудово правоотношение с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД гр. София. Същият е сключил трудов договор с дружеството на 10.08.2018 г. за длъжността „Заместник ръководител на Мрежови експлоатационен район Плевен“. С допълнително споразумение от 29.06.2022 г. И. С. е преназначен на длъжността „Ръководител отдел Плевен“.

Със заповед на представляващия „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София от 28.07.2022 г. на И. С. – ръководител отдел Плевен, е възложено до назначаването на ръководител на управление „Мрежови експлоатационен район Плевен“ или до отмяна на заповедта да замества ръководителя на управлението в рамките на правомощията, предоставени му с пълномощно от 20.07.2022 г.

Със заповед № ЦУ-ЗАП-1010/14.07.2022 г. е била назначена комисия за извършване на проверка на дейността на „Мрежови експлоатационен район“ /МЕР/ Плевен при изпълнение на инвестиционната и ремонтната програми на дружеството в периода от 01.07.2021 г. до настоящия момент /момента на проверката/. Комисията е изготвила доклад за резултатите от извършената проверка, който е депозиран в „Елекроенергиен системен оператор“ ЕАД гр. София с вх.№ ЦУ-ВБР-УЧ-Д-791 от 02.09.2022 г.

2

На 20.09.2022 г. на ищеца е било връчено писмо от изпълнителния директор на ответното дружество. В писмото е посочено, че в хода на проверката, извършена от комисия, назначена с цитираната по горе заповед, са констатирани редица несъответствия между подадените заявки за искане на материали и изготвените последващи справки за вложени материали в конкретни обекти, от една страна, и действително вложените материали в обектите, от друга. В писмото са възпроизведени обективираните в доклада на комисията разлики между документално и действително вложени материали по съответните поръчки в п-ст Бета, п-ст Кнежа, п-ст Мелта и п-ст Троян-1. Указано е в писмото, че във връзка с изложеното в същото ръководителят на отдел Плевен И. С. следва в тридневен срок да даде на изпълнителния директор информация по четири, конкретно формулирани въпроса, а именно: 1/. Кои длъжностни лица са определени за отговорници за изпълнение по всеки от горе упоменатите обекти; 2/. Кое длъжностно лице е изготвило съответните заявки за искане на необходими материали /образец 4/;

3/. Кое длъжностно лице е изготвило съответните справки за вложени материали /образец 5/; 4/. Кое длъжностно лице е одобрило изготвените справки за вложени материали /образец 5/. Указано му е също така, че може да подкрепи твърденията си с доказателства и да предостави допълнителна информация във връзка с констатациите в доклада на комисията.

Като приложение към писмото на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е връчен и препис от доклада на комисията, извършила проверката.

На 21.09.2022 г. ищецът е изпратил на изпълнителния директор на ответното дружество доклад, в който, на база извършена проверка на съставените документи в УМЕР Плевен, е дал подробен отговор на всеки един от поставените му въпроси.

Тези обстоятелства не са били спорни между страните по делото.

Безспорно е също така, че със заповед № ЧР-1496 от 07.11.2022 г. на изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.

София е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на И. М. С., на длъжност „Ръководител отдел Плевен“, изпълняващ трудовите задължения на „Ръководител управление МЕР Плевен“, на основание чл. 188, т.2, вр. с чл. 187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ и чл. 9, т.5 и т.16 от Правилника за 3 вътрешния трудов ред на дружеството. В обстоятелствената част на заповедта са изложени обстоятелствата по назначаване на комисия за извършване на проверка на дейността на МЕР Плевен, която е обективирала резултатите от проверката в свой доклад, съдържащ информация за констатираните несъответствия между подадени заявки за материали и изготвени последващи справки за вложени материали в конкретни обекти, от една страна, и от друга страна действително вложените материали в тези обекти. Посочено е също, че са изискани писмени обяснения от всички лица, ангажирани в процесите по влагане и отчитане на материалите в обектите, за които са констатирани несъответствия, както и от служителите на ръководни длъжности, осъществяващи контрол върху изпълнението на тези дейности, в т.ч. и И. М.

С.. В своите писмени обяснения част от служителите потвърждават наличието на несъответствия между документално и фактически вложените материали, а по отношение на дадените от И. С. обяснения, в същите е посочено, че всички справки за вложени материали са одобрени лично от него, съгласно действащите Правила за взаимозаменяемост, определяне на недостига, съхранение и влагане на материали в ЕСО ЕАД.

Съгласно мотивите на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с поведението си И. С., в длъжностното си качество, не е изпълнил основните си трудови задължения, с което е нарушил трудовата дисциплина. Извършеното от него дисциплинарно нарушение се изразява в демонстриране неангажираност в процеса, за който отговаря, в качеството си на ръководител, и занижен текущ контрол и координиране на ежедневната работа на подчинените му служители, довели до констатираните несъответствия при изпълнение на инвестиционната и ремонтната програма.

Същият е допуснал неизпълнение на свои основни трудови задължения, вменени му с длъжностната характеристика, заповедта на работодателя от 28.07.2022 г. /погрешно посочена дата 22.08.2022 г./ и издаденото пълномощно.

С предявения иск срещу работодателя И. С. е потърсил съдебна защита срещу законността на наложеното му дисциплинарно наказание. Позовал се е на неизпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, както и на процедурата за налагане на дисциплинарни наказания на „ЕСО“ ЕАД.

Ищецът се е позовал също така на нарушение изискванията на чл. 194, ал. 1 от КТ, като счита, че наказанието му е наложено след изтичането на два месеца 4 от откриване на нарушението. Навел е и доводи по същество за липса на дисциплинарно нарушение.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд приема, че в случая не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

С разпоредбата на чл. 193 от КТ е въведено задължение за субекта на дисциплинарна власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя като съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. В решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е прието, че изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.

Субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. В практиката на ВКС е прието, че когато работодателят уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения /решение по гр.д. № 1322/09 г. на трето ГО/. Прието е също така, че нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /решение № 209/02.05.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на IV-то ГО; решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на IV-то ГО; решение № 5

171/23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г. на III-то ГО/.

В настоящия случай от съдържанието на изпратеното до ищеца писмо може да се направи извод, че от него е поискана информация във връзка с изясняване обстоятелства, касаещи констатациите на комисията, обективирани в приложения към писмото доклад. По никакъв начин обаче съдържанието на писмото не би могло да се възприеме като искане за обяснения на служителя във връзка с допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина. В писмото не са посочени конкретни нарушения, които работодателят счита, че са допуснати от ищеца и за които последният следва да представи писмени обяснения. Поисканата с писмото информация за длъжностните лица, на които са възложени определени трудови функции и действията им, във връзка с изпълнението на тези функции, не предпоставя даване на обяснения от ищеца по повод неизпълнението на конкретни, вменени на него трудови задължения. Следователно ищецът не е бил наясно, че с писмото на изпълнителния директор от него се изискват обяснения за извършено от самия него дисциплинарно нарушение, нито за същността на това нарушение.

В този смисъл налице е неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ, което е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, без да е необходимо спорът да бъде разгледан по същество.

Въззивният съд приема, че в случая наложеното на ищеца дисциплинарно наказание се явява незаконно и на другото, наведено в исковата молба основание, а именно наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194, ал.1, пр.1 от КТ.