Определение № 224 от 19.12.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Силистра, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно наказателно дело № 20243400600524 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.

Постъпила е жалба от Д. Н. Д. срещу определение №486 от 07.11.2024г. постановено по ЧНД №849/2024г. на Районен съд гр.Силистра, като жалбоподателя счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска от въззивната инстанция да го отмени и върне делото на РП-Силистра.

Въззивната инстанция като прецени посочените в жалбата доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Досъдебното производство е образувано с постановление на РПСилистра за извършено престъпление по чл.213, ал.1 НК, като след извършено разследване от следовател в ОСлО при ОП-Силистра, досъдебното производство е прекратено с постановление от 26.06.2024г., на осн.чл.24, ал.1, т.1 НПК.

В жалбата си пред въззивната инстанция Д. твърди, че той не се е възползвал от правото си да обжалва прекратителното постановление по реда на чл.243, ал.4 НПК, а го е адресирал до ВКП с претенцията, че се възползва от процедурата по чл.46, ал.7 НПК, „кореспондираща“ с чл.243, ал.10 НПК.

Действително делото е изпратено във ВКП, която го е върнала на РПСилистра и впоследствие изпратено в РС-Силистра. Последният е приел, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане с определение №486 от 07.11.2024г., което именно се атакува пред въззивната инстанция.

Според ОС-Силистра, в случая първоинстанционния съд не е надлежно сезиран и не е следвало да се произнася в процедурата по чл.243, ал.4 НПК.

1

Това се извлича преди всичко от формата и съдържанието на жалбата срещу прекратителното постановление, което жалбоподателя е решил да оспори пред по-горе стоящият прокурор, излагайки възражения, които са изключително от компетентността на прокурора, а не на съда. Искането което той прави в тази жалба не попада в категорията на правомощията на съда, предвидени в нормата на чл.243, ал.6, т.3 НПК, тъй като възраженията основно са насочени към начина на водене на разследването, правната квалификация и Л.то което следва да се подведе под наказателна отговорност. Доколкото в това отношение в жалбата липсва двусмислие относно желанието на Д., то и РССилистра не би следвало да се счете за валидно сезиран, а е трябвало да върне делото на РП-Силистра, тъй като както вярно е посочил, са наЛ. условията по чл.24, ал.1, т.6 НПК, т.е. има е влязло в сила прекратително постановление.

Крайния правен извод на първоинстанционния съд обаче е правилен, като е оставил без разглеждане жалбата на адв.Ц., процесуален представител на Д.

Д., като недопустима.

Неправилно жалбоподателя се позовава на разпоредбата на чл.46, ал.7 НПК, като основание за оспорване на прокурорския акт, тъй като тази разпоредба не предоставя такава процесуална възможност, а тя единствено очертава правомощието на главния прокурор по осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

В случая жалбоподателя не може да се възползва от процедурата по чл.200 НПК, тъй като този ред за произнасяне се отнася само за постановления които не подлежат на съдебен контрол, а постановлението за прекратяване не е от тях.

Жалбоподателя съзнателно се е отказал от съдебната процедура по чл.243, ал.4 НПК, като в този случай може да атакува прекратителния прокурорски акт единствено по реда на чл.243, ал.10 НПК, както правилно е посочил и първоинстанционния съд. Няма значение как ще бъде сезиран погорестоящият прокурор /който в случая е от ОП-Силистра, а не от ВКП/, като служебния контрол по чл.243, ал.10 НПК включва и възможността пострадалия да подаде сигнал, което разбира се не е равнозначно на контрола по чл.200 НПК, тъй като там не е предвиден съдебен ред на обжалване.

При това положение единствено прокурор от ОП-Силистра е компетентен да прецени дали са наЛ. основанията по чл.243, ал.1 НПК, тъй като никоя страна, независимо от своето процесуално качество не може по свое усмотрение и каприз да променя предвидения в НПК ред, за ревизия на атакувания акт. Единствено ОП-Силистра може да се произнесе по поставените възражения в неправилно адресираната до ВКП жалба, като прокурорът има нелеката задача да прецени основателни ли са претенциите делото да се разследва в друг съдебен район, а същевременно се оспорва заключение на вещо Л. от гр.Варна, като се гласува доверие на НТЛ при ОДМВР-Силистра, които все пак са от Силистренски съдебен район. Подлежи на преценка и претенцията за наличието на действия, покриващи характеристиките на престъпление по чл.9, ал.1 НК от конкретно Л., като в подкрепа на тях се цитират съдебното минало на свидетел, партийната 2 принадлежност на друг свидетел и незаконно направен запис.

Ето защо въззивната инстанция счита, че определението на РС-Силистра следва да се потвърди, а делото да се изпрати на РП-Силистра за администриране и насочването му към компетентния орган, който следва да ревизира акта му-в случая ОП-Силистра.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №486 от 07.11.2024г., постановено по ЧНД №849/2024г. на Силистренски районен съд.

Изпраща делото на РП-Силистра.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3