Решение № 18 от 13.05.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 45/2026
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 13.05.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Дафинка Тодорова Чакърова, Елен Михайлов Маламов
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38, ал.1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Смолян, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265400600045 по описа за 2026 година И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда № 3/28.05.2025г., постановена по НЧХД № 9/2024г. по описа на Районен съд Чепеларе, с която подсъдимият Б. Г. Ю., с ЕГН ********** е признат за виновен, в това, че на 18.08.2023г. в периода от време между 11:30 и 12:00 часа в с. Х., община Ч., област С., извършил унизително за честта и достойнството на Д. И. Х., ЕГН **********, действие, а именно: демонстративно с жест му показал мъжки полов орган, удряйки с едната си ръка другата при сгъвката в лакътя престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С присъдата подсъдимия Б. Г. Ю. е признат за невинен в това, че на 18.08.2023г. в периода от време между 11:30 и 12:00 часа в с. Х., община Ч., област С., по друг начин - чрез публикация, в това число и чрез видеоклип в отворена ФБ - група "За Х.", разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на Д. И. Х., а именно: "Г. Х. с джипа си току що блъсна моя баща, на пътя пред вкъщи. Айде и ние да качим малко в групите. Ето го, ето, той, ето, целия е ударен, ожулен, ето. И ни заплашва с убийство, Х.."; "Ето кой блъска хората в село Х.! Добре, че баща ми се размина по възможно най-лекия начин!"; "Забравих да кажа, че първо Х. заплаши с убийство."; "...след това 1 заплаши с унищожение. Паркира червената кола и после се качи на синия джип, навил десен волан удари Г. с предницата на джипа. Г. падна на земята, но за радост беше в добро общо състояние, има рани, но нямаше нищо счупено.", поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Б. Г. Ю., чрез защитника си а. П. А. обжалва присъдата в осъдителната й част. Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в обжалваната част.
Твърди се, че липсват доказателства, които по несъмнен начин да доказват извършването от обективна и субективна страна на деяние. Производството по делото е проведено при съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и проверка на доказателствата по делото. Към въззивната жалба е представено допълнение, в което се излагат допълнителни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част.
С жалбата е направено искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част, като съдът признае подсъдимият Б. Г. Ю. за невиновен по всички повдигнати с тъжбата обвинения.
От частният тъжител Д. Х., чрез повереника а. Б. е депозиран отговор на въззивната жалба и допълнението към нея, в която се излагат доводи за нейната неоснователност и молят съдът да я остави без уважение, като потвърди присъдата на РС – Чепеларе, като правилна и законосъобразна.
Претендира на повереника му да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на частния тъжител.
Пред съда частният тъжител Д. Х., редовно призован се явява лично и с повереникът адв. М. О., редовно упълномощена. Оспорват жалбата като неоснователна и предлагат да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована.
Претендират да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на частния тъжител.
Подсъдимият Б. Ю., редовно призован, не се явява. В с.з. се явява защитника му а. А., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира да й бъдат присъдени разноски при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като подсъдимия Б. Ю. е студент и не й заплатил хонорар за въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалбата на подсъдимия, допълнението към въззивната жалба и отговора на частния тъжител на въззивната жалба, становището на страните изразено в с.з. и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е 2 процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът установи следното:
С Присъда № 3/28.05.2025г., постановена по НЧХД №9/2024г. по описа на Районен съд Чепеларе подсъдимият Б. Г. Ю., с ЕГН ********** е признат за виновен, в това, че на 18.08.2023г. в периода от време между 11:30 и 12:00 часа в с. Х., община Ч., област С., извършил унизително за честта и достойнството на Д. И. Х., ЕГН **********, действие, а именно: демонстративно с жест му показал мъжки полов орган, удряйки с едната си ръка другата при сгъвката в лакътя - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият Б. Г. Ю. е признат за невинен в това, че на 18.08.2023г. в периода от време между 11:30 и 12:00 часа в с. Х., община Ч., област С., по друг начин - чрез публикация, в това число и чрез видеоклип в отворена ФБ група "За Х.", разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на Д. И. Х., а именно: "Г. Х. с джипа си току що блъсна моя баща, на пътя пред вкъщи. Айде и ние да качим малко в групите. Ето го, ето, той, ето, целия е ударен, ожулен, ето. И ни заплашва с убийство, Х.."; "Ето кой блъска хората в село Х.! Добре, че баща ми се размина по възможно най-лекия начин!";
"Забравих да кажа, че първо Х. заплаши с убийство."; "...след това заплаши с унищожение. Паркира червената кола и после се качи на синия джип, навил десен волан удари Г. с предницата на джипа. Г. падна на земята, но за радост беше в добро общо състояние, има рани, но нямаше нищо счупено.", поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Б. Г. Ю. е осъден да заплати на а. Г. Б. 600 лева /шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната пред РС – Чепеларе на основание чл.38, ал.1 и ал. 2 от ЗА безплатна правна помощ и съдействие на частния тъжител Д. И. Х., както и да заплати на Д. И.
Х. направените по делото разноски в размер на 12 лева /дванадесет лева/ за платена държавна такса.
Подсъдимият Б. Г. Ю. е осъден да заплати по сметка на РС-Чепеларе сумата в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изготвената по делото съдебнотехническа и компютърна експертиза.
Присъдата в частта, с която подсъдимия Б. Ю. е признат за невиновен по обвинението по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК не е обжалвана, поради което не следва да бъде обсъждана.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
От няколко години семейството на частният тъжител Д. Х. и семейството на подсъдимия Б. Ю. живеели в с.Х., на ул. „В. Л.“, където били 3 съседи и се познавали.
Междусъседските им отношения се влошили през последните години, тъй като тъжителят Д. Х. сезирал различни държавни институции за констатирани от него закононарушения от страна на членовете на семейство Ю.и, както и подавал жалби до органите на МВР за отправяни от тяхна страна заплахи и друго противоправно поведение. От страна на семейство Ю.и също са сезирали с жалби различни институции във връзка с действия, извършвани от частния тъжител.
На 18.08.2023г. джипът на тъжителя бил паркиран пред входа на къщата му. Около 11:35 часа се наложило да го премести, тъй като свидетеля Г. Ю. подал сигнал, че тъжителят е паркирал неправилно, което пречило на движението и пристигналите на място полицаи - свидетелите К. С. и И. У. му разпоредили да премести автомобилите на друго място. Съставили му предупредителен протокол за отговорността, която носи по Закона за движението по пътищата и си тръгнали.
Веднага след това тъжителят преместил първо автомобила на зет си червен „***“. По това време от страна на свидетеля Г. Ю. бил подаден сигнал на тел. ***, че тъжителят Д. Х. му се заканил с убийство.
Преди идването на полицейски екип на място, тъжителят предприел действия по преместването и на своя автомобил марка "****", модел "****", син на цвят, с повишена проходимост /джип/, с рег. № РВ 2055 КХ.
През това време на пътя стояли свидетеля Г. Ю. и синът му подсъдимия Б. Ю.. Подсъдимия Б. Ю. се насочил към дясната врата на автомобила, който бил с десен волан, управляван от тъжителя Х., но свидетеля Г. Ю., го спрял, казвайки му, че полицията идва. Тъжителят привел колата в движение напред и надясно, за да направи маневра "завой на дясно". През това време Г. Ю. и подсъдимият Б. Ю. стояли от двете страни на автомобила. Когато тъжителят доближил с предницата на автомобила свидетеля Г. Ю., който бил пред предната му лява част, същият се отблъснал с ръце от капака на колата, паднал на земята и започнал да охка. В този момент тъжителят спрял автомобила, но останал в колата, а подсъдимия Б. Ю., който бил пред колата, показал на тъжителя с жест мъжки полов орган, удряйки с едната си ръка другата в сгъвката на лакътя. Подсъдимият Б. Ю. се обадил на тел. *** и подал сигнал, че баща му - свидетеля Г. Ю. е бил блъснат от тъжителя Х. с автомобил „****“, джип, сина на цвят, с рег. № РВ 2055 КХ. Поискал да бъде изпратен полицейски екип, но заявил, че няма нужда да бъде изпращан медицински екип, тъй като баща му имал само охлузвания на дясната ръка и му бил натъртен крака.
След около 10-15 мин. на място дошъл полицейски екип от същите полицаи, които преди това дошли по сигнала за неправилното паркиране - К.
С. и И. У., като с тях дошъл и полицейският служител - свидетеля В. Д.. Те установили автомобила на тъжителя, който бил напречно на пътя, както и самия тъжител, който бил в автомобила си.
4
На около два метра от автомобила, на тревата, седял свидетеля Г. Ю., при когото отишъл свидетеля У.. Г. Ю. твърдял, че тъжителят Х. го е бутнал с автомобила си, но заявил, че не желае медицинска помощ, тъй като е само с охлузни рани.
От своя страна тъжителят Д. Х. твърдял, че не е бутал Г. Ю. с автомобила си и че той е паднал демонстративно и симулативно.
Свидетеля Д. тествал тъжителя Д. Х. за употреба на алкохол, като уредът отчел 0,00 промила. Свидетелят Д. направил с таблет няколко снимки на автомобила, управляван от Х. и установил, че няма щети по него. Снети били обяснения от свидетеля Г. Ю., от подсъдимия Б. Ю., от тъжителя Д. Х., както и от съседа на страните Д. Д.. Полицаите попитали тъжителя дали работи охранителната му камера, като отговорът му бил положителен, но им обяснил, че в момента не може да им предостави запис. Няколко часа по късно тъжителят успял да покаже на полицаите записа на случилото се.
От извършения оглед на автомобила, управляван от тъжителя, от прегледаните записи от охранителната камера, поставена на дома на тъжителя Д. Х., през неговия телефон, и от снетите обяснения, свидетеля Д. не установил данни за наличие на ПТП с блъснат пешеходец – Г. Ю. и приел, че не е налице основание за вземане на отношение за ПТП. Поради това същият не съставил протокол за ПТП.
В резултат на показания му от подсъдимия Б. Ю. жест тъжителят Д. Х. се почувствал унизен от грубата обида, която му била нанесена. Били накърнени неговите чест и достойнство. Уронени били неговият авторитет и доброто му име в обществото. Случилото се предизвикало силен стрес и негативни емоции у тъжителя.