Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 496 от 04.02.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 410/2026
Вид
Определение № 496
Подписан
04.02.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 255 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. София, 04.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Частно касационно гражданско дело № 20268003100410 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.

Образувано е по молба /неточно наименована „жалба“/, депозирана от адв. Н. М., в качеството й на пълномощник на Р. Д. С. - Й., с искане да бъде определен срок при бавност и да бъдат дадени указания на съдебния състав при САС да се произнесе по „заявление“ № 29243/03.11.2025 г.

Съдията-докладчик при ВКС, като взе предвид изложеното в молбата с правно основание чл. 255 ГПК и съобрази данните по в. ч. гр. д. № 3375/2024 г. по описа на САС, 8 състав констатира следното:

Производството по в. ч. гр. д. № 3375/2024 г. е приключило със съдебен акт-определение на 03.02.2025 г., срещу което жалбоподателката Р. Д. С. - Й. е подала частна касационна жалба с входящ номер на регистратурата на Апелативен съд-София № 5959 от 05.03.2025 г. С разпореждане № 5524 от 13.11.2025 г. съдът е върнал частната касационна жалба, като е приел, че поредицата от процесуално нередовни жалби, подадени от пълномощника на жалбоподателката, противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави - чл. 3 ГПК.

По отношение на релевираното от пълномощника на молителката възражение за непроизнасяне по „заявление“ № 29243/03.11.2025 г. съдът намира следното:

Посоченото заявление съдържа искане, на основание чл. 63 от ГПК да бъдат продължени с 3 месеца всички процесуални срокове, искане за спиране на процесуалните срокове по делото до произнасяне по искане за предоставяне на правна помощ на ищцата (частната жалбоподателка Р. С. - Й.), както и искане за предоставяне на правна помощ на адв. М..

„Заявление“ с идентично съдържание и идентични искания е било подадено на 08.04.2025 г.

По това „заявление“ е налице произнасяне на съдията-докладчик при САС с мотивиран съдебен акт – „разпореждане“ № 1700/13.04.2025 г. С цитираното разпореждане съдията1 докладчик е оставил без уважение исканията, както следва: на основание чл. 63 от ГПК да бъдат продължени с 3 месеца всички процесуални срокове, искане за спиране на процесуалните срокове по делото до произнасяне по искане за предоставяне на правна помощ на ищцата (частната жалбоподателка Р. С. - Й.), както и искане за предоставяне на правна помощ на адв. М.. „Заявление“ № 29243/03.11.2025 г. е било поредното такова с идентични искания, по които вече е било налице произнасяне. Липсват твърдения, нито са налице данни за промяна в обстоятелствата, при които е било произнесено разпореждане № 1700/13.04.2025 г., с което исканията са оставени без уважение.

Следователно исканията на молителя, обективирани в молбата с правно основание чл. 255 ГПК, са били изпълнени от състава на САС на 13.04.2025 г., тъй като е налице произнасяне по сезиращото съда „заявление“. Обстоятелството, че молителят е недоволен от произнасянето и не е съгласен с постановеното от съда не е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е по реда на чл. 255 от ГПК.

Към настоящия момент е налице разпореждане № 590 от 29.01.2026 г., с което делото и частната касационна жалба с вх. № 35045/23.12.2025 г. на Р. С. - Й. е разпоредено да бъдат изпратени на ВКС за произнасяне.

При така установените данни, съдията-докладчик при ВКС намира, че молбата за определяне на срок за извършване на процесуално действие следва да бъде отхвърлена, тъй като е налице произнасяне.

Следва да се посочи, че страните също имат процесуално задължение, регламентирано в разпоредбата на чл. 3 от ГПК, поради което те са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молба, депозирана от адв. Н. М., в качеството й на пълномощник на Р. Д. С. – Й..

Делото да се докладва за образуване на частно производство по подадената частна касационна жалба с вх. № 35045/23.12.2025 г.

Определението е окончателно.

Съдия при Върховен касационен съд: _______________________

2