Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261220 от 13.11.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5688/2019
Вид
Решение № 261220
Подписан
13.11.2020
В сила
08.10.2022
Състав
ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261220/13.11.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и *състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря

Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5688 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от

К.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, с която са предявени искове както следва:

- срещу Г. Б.Д., ЕГН: **********, с адрес

***, , с искане до съда да постанови решение, с което, да прогласи нищожността на брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с Акт № *, т. *, в частта по т. 4, с която Д. К.Д. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Г.Б.Д. собствената си 1/ 4 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор № *по КККР на гр.

Варна, с адрес *, с площ от 77.12 кв. м., ведно с избено помещение № *, с площ от 8.39 кв. м., поради противоречие с добрите нрави;

- срещу Г.Н.М. – Е., ЕГН: ********** и Л.Б.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/ 4 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор № *по КККР на гр.

Варна, с адрес *, с площ от 77.12 кв. м., ведно с избено помещение № *, с площ от 8.39 кв. м.

В исковата молба се излага, че страните са съсобственици на процесния имот, при квоти от по 1/ 4 ид.ч. Ищецът и първата ответница са наследници по закон на лицето Д. К.Д.,***, починал на 04.09.20* год. Приживе, с брачен договор от * год. последния прехвърля безвъзмездно на Г.Д. 1/ 2 ид. ч. от процесния имот. С последваща сделка от 17.12.2013 год. Д. дарява на сина си – Б.Е.,***, починал на 07.03.2018 год. процесния имот. С влязло в сила решение е прието за установено по отношение на Д. и Е., че ищецът е собственик на 1/ 4 ид. ч. от процесния имот и са осъдени да му предадат владението. Излага се, че дарението с брачния договор е направено по настояване на дареното лице, с оглед влиянието, което е имала върху него поради грижите, които полагала, поради влошеното здравословно състояние на Д.Д.. Мотивът за дарението е лишаване на ищеца от бъдещи наследствени права върху имота. Твърди се още, че приживе отношенията между баща и син са изострени поради намесата и под давлението на Г.Д..

Ответниците

– Г.Н.М. – Е. и Л.Б.Е., депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за недопустимост на ревандикационния иск, а също и неоснователност на иска за нищожност на брачния договор. Излагат, че Д.и Г. Д.са имали хармонични отношения, грижили са се един за друг. Възразяват срещу твърденията за добри отношения между ищеца и неговия баща, като сочат че първият винаги е имал негативно и враждебно отношение спрямо баща си, двамата са имали непрестанни конфликти и спорове. Ищецът е настройван в негативна посока срещу баща си от своята майка, изразявал е открито че Д.Д. не е негов баща и не го приема за такъв. Въпреки това, ищецът е приел дарението от баща си на имот, съседен на процесния. Оспорват, като не отговарящи на действителното фактическо положение, и твърденията за настояване на Д., съпругът и да дари на нейни низходящи процесния имот, а също и че последният е страдал от прогресивна съдова деменция. Същевременно, възразяват срещу допустимостта на ревандикационния иск поради пълен идентитет между предмета на спора на настоящото дело и по гр. д. № 13979/ 20* год. на ВРС.

Отправят искане за отхвърляне на иска за нищожност, прекратяване на производството по ревандикационния иск и за присъждане на разноски.

Ответникът

– Г. Б.Д., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за недопустимост на ревандикационния иск, а също и неоснователност на иска за нищожност на брачния договор, като излага доводи, идентични с наведените от другите двама ответници. Допълнително сочи, че с подписване на атакувания брачен договор е поела морални задължения към съпруга си, изразяващи се в полагане грижи, поддържане на нормални отношения в семейството и спокойно ежедневие. Възразява срещу твърденията за намеса от нейна страна в отношенията между ищеца и съпруга и, като дори е подпомагала изграждането и поддържането на тази връзка. Отправя искане за отхвърляне на иска за нищожност, прекратяване на производството по ревандикационния иск и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщеното на л. 69 удостоверение Д. К.Д. и Г.Б.Д. сключват граждански брак на 03.1*88 г.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение, законни наследници на Д. К.Д.,***, починал на 03.09.20* год. са Г.Б.Д. (съпруга от втори брак) и К.Д.Д. (син на починалия).

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение, законни наследници на Б.Л.Е.,***, починал на 07.03.2018 год. са Г.Н.М. – Е. (съпруга) и Л.Б.Е. (син на починалия).

Представен е договор за групов строеж, с нот. заверка рег. №*048/ 25.08.1994г., сключен между Д.

К.Д., З. З. К.и А. З. С.– от една страна и „Т.”ООД – от друга, по силата на който изпълнителят се е задължил да извърши на свой риск, със свои материали и средства строителство съгласно одобрения архитектурен проект на жилищна сграда в имот с адм. адрес *, като страните са уговорили разпределение на самостоятелните обекти в жилищата сграда след изграждането й. В договора е посочено, че освен като съсобственици възложителите Д. К.Д. и З. З. К.участват и в качеството си на носители на правото на строеж върху посочения парцел, отстъпено им от Община Варна като съсобственик със

Заповед №1267/29.06.1994г. на Кмета на Община.

Със заявление по реда на чл. 56 ал. 3 ЗТСУ (отм.) с нотариална заверка на подписите рег. № *от *г, вписано в книгите по вписванията с акт №*, т. *, вх.рег. №*от *г., подадено до Кметство „Одесос” при

Общински съвет – Варна, служба ТСУ с вх. № 0004365/ *г., съсобствениците на парцел №*, кв. *, с адм. адрес * изразяват съгласието си за взаимно учредяване на право на строеж, по силата на което всеки от тях да придобие изключително право на собственост върху подробно описани самостоятелни обекти в сградата, като за Д. К.Д. са отредени три обекта, сред които Апартамент №*, разположен на *етаж, със застроена площ 77.12 кв.м., заедно с изба № * с полезна площ от 8.39 кв.м. и 3.8752% ид.ч. от общите части на сградата.

С договор за дарение, обектвиран в № *, том **, дело № **г от 17.02.1997 г., Д.

К.Д. прехвърля на К.Д.Д. недвижим имот - апартамент № *на *етаж в сграда на *, * подрайон по плана на гр. Варна, целия на застроена площ от 94.53 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № 17, на площ от 10.23 кв. м., както и ведно с 4.8450% ид. ч. от общите части в сградата, при граници на жилището: ап. № * и стълбище, с договор за дарение. Дарителят запазва пожизнено вещно право на ползване върху имота.

С брачен договор от * г., с нот. заверка рег. №* на нотариус О. Ш., с рег. № *на НК, вписан в АВ с акт

№*/ *г., Д. К.Д. и Г.Б.Д. избират режим на разделност на имуществата, придобити по време на брака, като съпругът е прехвърля безвъзмездно на съпругата собствената си придобита в СИО ½ ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варненска, в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с административен адрес *, aп. №**с площ 77.12 кв.м., състоящ се от: кухня, хол, спалня, баня-тоалет, килер и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *.*, *.*, под обекта: *.*, *.*, над обекта: *.*, ведно с избено помещение № *, с площ 8.39 кв.м., при граници: маза на ап. *, ул. *, стълбище до мазата, избен коридор, както и 3.8752% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

С договор за дарение, обективиран в НА №*г., на нотариус О. Ш., с рег. №* на НК, Г.Б.Д. прехвйрля на Б.Л.Е. гореописания имот, придобит чрез строителство и брачен договор, като прехвърлителят си е запазил пожизнено право на ползване върху имота.

Въз основа на депозирана от Д. К.Д. искова молба, на 20.12.2010 год. по описа на Районен съд – гр. Варна, е образувано гр. д. № 20172, с предмет – разваляне на договора за зарение от 17.02.1997 г. Производстовото е прекратено въз основа на Определение от 02.04.2011 г.

През 2012 г. с писмо, озаглавено „Нотариална покана” наследодателя уведомил ищеца, че последния пребивавал в дарения нему апартамент № * без съгласието на титуляра на правото на ползване, определил му месечен наем в размер на 400 лв. занапред, дължим на всяко първо число от съответния месец и поискал да му бъде заплатен наем в размер на 14 400 лв. за периода от м. март 2009 г. до м. март 2012 г., който следвало да бъде изплатен до 30 април 2012 г. чрез пощенски запис.

Получаването на последното от ищеца се потвърждава от показанията на свидетеля Д..

Приобщена на л. 78 от делото е епикриза, издадена от МБАЛ „*“ ЕАД – Варна. Видно от същата, Д. К.Д. е постъпил за лечение в болничното заведение на 22.08.20* г., с диагноза „съдова деменция“. Починал е на 03.09.20* г. Анамнезата е снета по данни на близките му. Данните са за промяна в поведението от преди две – три години, започнал да забравя, а през последните няколко месеца поведението му е неадекватно, не разбира какво му се говори.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите В. Х., Г.Д., Я. Я..

В показанията си свидетеля Х.излага, че е бивша съпруга на Д.Д. и майка на ищеца. При развода ищеца е на три години.

Двамата се местят да живеят в гр. *. Описва отношенията между ищеца и баща му и семейството му като близки и хармонични, гостували са си често, включително и след брака му с Г.Д.. Считано от 1997 г. ищецът живее в гр. Варна, в апартамент, дарен от баща му. Твърди, че през 2010 г., ответницата Г.Д. провокира скандал, при който заявява на свидетелката, че трябва да вземе сина си, няма място при тях и няма да получи нищо от баща си.

Споделя още, че е чувала от съседки, че Г.Д. е заявявала, че ще направи всичко възможно, за да отнеме всичко на К..

В показанията си свидетеля Д. излага, че считано от е съпруга на ищеца. Към този момент съпрузите Д.и Г. Д.са живеели в апартамента на майката на Г.Д., поради необходимостта да полагат грижи за нея. Ответницата и е споделяла, че когато тя е на работа, грижи за майка и полага Д., в т. ч. хранене, смяна на памперси. Към този момент К. и Д.са се виждали само през почивните дни. Описва отношенията баща – син като хармонични, основани на уважение и приемственост. Д.проявявал и много добро и топло отношение към своя внук. От 2008 год. се местят отново в процесното жилище. След това отношенията баща – син се променят. Независимо от отправените от ответницата упреци и обиди, К. винаги премълчава, от уважение към баща си. Свидетелката описва събития, при които бащата на ищеца е правил изявления, че и другото му жилище е за К.. Няколко години по – късно, отправя до сина си нотариална покана за заплащане на месечен наем от 400.00 лв., завел е и дело за разваляне на дарението.

Друг повод за конфликт е изявление на ищеца, че „баща му от *“ му е дал нещо. По – късно Д.Д. продава свой гараж, преди това предоставен за ползване на ищеца, като с парите от продажбата подпомага лечението на сина на съпругата си. Споделя за изявления на Д.Д. към сина му за намерението си да не му оставя нищо, да го даде на чужди хора, защото не е му е син и не го интересува изобщо. През годините, К. винаги е предлагал на баща си помощ, но последния е отказвал. Свидетелката твърди още, че след скандал между Г. и Д.Даскалови, последният е откаран в болница, на място е дошла и полиция. По време на престоя на Д.Д. в болницата, Б., покойният син на ответницата, е заявил на свидетелката и ищеца, че процесния апартамент е вече негов, трябва да изведат баща си, защото е заплаха за майка му. Междувременно, Д.Д. умира в болницата.