Решение № 3220 от 26.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3220 гр. Варна, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. А.а като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110103444 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Ж. В. П., действащ чрез своята майка и законен представител Я. Ж., с която се претендира да бъде осъден В. А. П. да му заплати издръжка от 990 лв. за минал период 01.09.2021г. - 29.02.2022г. вкл. /по 165лв. на месец/ и по 180 лева месечно за бъдещ период - от подаване на исковата молба 17.03.2022г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: ответникът е баща на Ж. В. П.. От началото на месец септември 2021г родителите на детето са във фактическа раздяла, като то е останало да живее при майка си - Я. Ж., а бащата не се е грижил и не се е интересувал от него. Майката е инвалид и работи. Детето е ученик във втори клас през учебната 2022/2023г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който сочи, че исковете са допустими и обосновани с представените към исковата молба доказателства.

Контролиращата страна Д „СП” - гр. Варна не е осигурила лично явяване на свой представител в производството, като е депозирала писмено становище, че искът е установен по основание, а определянето на размера предоставят на съда.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства - заверени за вярност удостоверение за раждане на Ж. В. П. издадено въз основа на акт за раждане № 0447/20.11.2015г.; служебна бележка изх. № 389/07.09.2021г. издадена от СУ „Пейо Кр. Яворов“- гр. Варна; удостоверение изх.

№ 3040-03-414 от 22.10.2021г. издадено от ТО на НОИ–Варна; удостоверение изх. № 2121/20.10.2021г. издадено от „Еф Енд Би“ ООД, ЕИК 201753191, се установява, че: родители на непълнолетното дете Ж. В. П. са Я. Ж. Ж. и В. А. П.. Ж. В. П. през учебната 2021-2022г. е бил ученик в първи клас в СУ „П. Яворов” – гр. Варна. Я. Ж. е получавала пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 255 лв. със срок до 28.02.2022г. и полага труд по трудов договор срещу възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 143 СК – за търсената издръжка от предявяване на исковата молба до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й и чл. 149 вр. чл. 143 СК – за търсената издръжка за минал период от време.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". Този факт не е спорен по делото, както и че ответника е баща на ищцата, като тези обстоятелства се подкрепят и от приложените писмени доказателства – удостоверение за раждане. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. Нормата на чл. 149 СК допуска претенция и за издръжка за минал период с максимална продължителност до една година от предявяване на иска. Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са допустими.

С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата (след 01.04.2022г. на стойност от 710 лв., съобразно ПМС № 37/24.03.2022г.) или 177,50 лв.

В случая меродавни са нуждите на детето, което е в ученическа възраст, обуславяща повишени разходи за облекло, ученически пособия и др., разширени социални контакти и посещение на извънкласни занимания. Ответникът по делото не е провел доказване и не е изложил твърдения да е трудоустроен или да страда от заболяване налагащо скъпоструващо лечение, поради което настоящия съдебен състав намира, че не са налице обективни обстоятелства препятстващи го да получава и занапред месечен доход в размер поне на минималната работна заплата.

Въз основа на обсъдените по-горе приети по делото доказателства, възрастта и нуждите на правоимащото дете, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че непълнолетното дете има нужда да получава месечна издръжка в размер на 340 лв. за минал период от време и 360 лв. за бъдещия. От тях в тежест на родител следва да се присъдят 165 лв. за миналия период и 180 лв. след предявяване на иска. Следва да се вземе предвид, че търсеният размер надвишава незначително (с около 1%) минималният допустим по закон, което обуславя уважаването на исковете изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметката на Варненският районен съд дължимата държавна такса за уважените два кумулативно съединени иска за издръжка в общ размер на 309,20 лв., определена съобразно чл. 1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за издръжка. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на същото основание и разноските за назначения му особен представител в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК В. А. П. ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си дете Ж. В. П. ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Я. Ж. Ж. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаване на исковата молба – 17.03.2022г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

2

ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл. 143 СК В. А. П. ЕГН ********** да заплати на непълнолетното си дете Ж. В. П. ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Я. Ж. Ж. ЕГН ********** сумата от 990 лева - издръжка за минал период 01.09.2021г. - 29.02.2022г. вкл. /по 165лв. на месец/

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 72 ал. 1 ГПК вр. чл. 1 ТДТССГПК В. А. П. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и бюджета на ВСС по сметката на Варненският районен съд дължимата по делото държавна такса в размер на 309,20 лева и разноски в размер на 200 лева за назначения му особен представител.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за издръжка.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3