Определение № 1691 от 22.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1691 гр. София, 22.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500781 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищците в първата инстанция А. М., П. Г., П. П., Л. И., Я.

И. и Л. К. /всички чрез адв. П. от САК/ против протоколно определение от 08.12.2025 г. по гр.д. № 2554/2022 г. на СГС, с което е спряно производството по гражданското дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 6586/2025 г. на СРС.

Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с постановения акт за спиране на производството на градския съд, считайки, че няма връзка на обусловеност между двете дела /наказателното и гражданското/, която да обуславя спиране на гражданското дело, докато приключи наказателното дело от общ характер. Затова се моли за отмяна на определението и връщане на спора в СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по жалба Р. И. и И. И. /и двамата чрез адв. Я. от САК/ изразяват по реда на чл.

276, ал. 1 ГПК мнение за правилност на атакуваното определение и за потвърждаването му, а ответницата Л. М. не е взела становище по жалбата.

Жалбата е редовна и допустима, а по същество и основателна при следните съображения за това:

Производството в първата инстанция е образувано въз основа на искова молба, предявена от ищците А. Н. М., П. А. Г., П. Г. П., Ф. Л. И. /в чиито процесуални права са конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследниците й по закон Л. И. И. - син и Я. И. И. - син/ и Л. А. К. против ответника Л. Х. М., като се иска прогласяване недействителността на извършено от тяхната обща наследодателка А. А. М., починала на 22.12.2020г. саморъчно завещание от 15.03.2017г. /иск по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН/ и установяване по отношение на Л. М. правото на собственост на ищците /при равни квоти/ като наследници по закон на 1 посочения в завещанието недвижим имот – апартамент № 10, на V надземен етаж кота -111.24 м. от новопостроената в долуописания УПИ жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от дневна с кухня, една спалня, баня с тоалетна, склад, входен вестибюл, един балкон, с площ от 3.52 кв. м. и една покривна тераса с площ от 18.94 кв. м„ с обща застроена площ от 75.37 кв. м„ при граници: калкан, стълбищна клетка, асансьорна шахта, апартамент N° 9, двор/заедно със 7.828% идейни части от общите части на сградата и от правото на строеж върху долуописания УПИ, заедно с МАЗЕ No 10 в сутерена на сградата, кота -2.51 м., със застроена площ от 10.85 кв. м., при граници: калкан, мазе N° 14, коридор, мазе N° 9, двор, заедно с 8.612% идеални части от общите части на сутерена на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот в който е построена сградата, целия с площ от 420 кв. м, който имот, съгласно действия план за регулация, утвърден с Решение № 111 по протокол № 32 от 10.12.2001 г., съставлява парцел XIV-146, от квартал 35А по плана на гр.

София, местността „Овча купел”, при граници: улица, УПИ XV-1180, УПИ XVII-144, УПИ IX-2, УПИ х-3, УПИ XIII-147, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед N° Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 31.01.2022 г., представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, като сградата е разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ 75.37 кв. м. и с прилежащи части от 7.828% идеални части от общите части от сградата, с мазе № 10 с площ от 10.85 кв. м. и с 8.612% идеални части от общите части на сутерена, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: 68134 4337.146.1.8, подобекта: 1068134.4337.146.1.9, над обекта: няма /иск по чл. 124 ГПК/, както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците Р. Д. И. и И. М. И. - явяващи се последващи приобретатели на завещания в полза на първия ответник недвижим имот, с който се иска признаване за установено, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците Р. и И. И.и да бъдат осъдени да предадат владението на същия.

След извършване на процедурите по чл. 131 ГПК и чл. 140 ГПК, съдът е насрочил първото по делото открито съдебно заседание за 08.12.2025 г., когато е постановил процесното протоколно определение – предмет на настоящия въззивен контрол, тъй като е намерил връзка между гр.д. № 2554/2022 г. на СГС и НОХД № 6586/2025 г. на СРС и е спрял гражданското производство.

От приложените документи по гр.д. № 2554/2022 г. на СГС, се установява, че срещу ответницата Л. М. е образувано наказателно дело от общ характер по ОА, внесен от СРП ведно с ДП № 627/2022 г. на СО-СГП и пр.пр. № 29302/2022 г. на СРП /л. 257 и сл./. Видно от прочита на ОА, М. е обвинена, че е извършила следните деяния - че в периода 22.02.2021 г. до 15.02.2022 г. в нотариална кантора в гр. София съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на А. А. М., за да докаже, че съществува правно основание за 2 признаване правото на собственост върху недвижим имот /чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК/, както и за това, че в периода 01.02.2022 г. до 15.02.2022 г. в гр. София с цел да набави за себе си и другиго имотна облага възбудила и поддържала у Р. И. и у И. И. заблуждение, че е собственик на недвижим имот в гр. София и за да го прехвърли на последните две лица по законоустановения ред /чл. 210, ал. 1, т. 5 НК във връзка с чл. 209, ал. 1 НК/.

Данните сочат, че по НОХД № 6586/2025 г. на СРС е проведено т.нар. „разпоредително заседание“ по реда на НПК на 15.10.2025 г. /вж. на л. 259 и сл./.

Настоящият състав споделя разбирането, изразено в Определение № 566/19.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5301/2013 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., че не във всякакви случаи гражданските дела се спират поради наличието на наказателно дело от общ характер. Касационният съд счита, че производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК (вж. решение № 116/15.05.2013 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 745/2012).

Нужно е да се посочи, че в контролираното протоколно определение е записано като основание за спиране на делото – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /спиране поради т.нар.

„преюдициалност“ на делата/, а не по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК /спиране поради разкриване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор/.

Доколкото, съдът се е позовал при спирането на молбата на адв. Я. – пълномощник на ответниците Р. И. и И. И., както и на документите, приложени към нея /обвинителен акт, препис от протокол от проведено разпоредително заседание по наказателното дело и др./, то по-скоро СГС е имал предвид производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК, а не по т. 4.

Но неизлагането на каквито и да са мотиви от СГС в протоколното определение защо производството по гражданското дело следва да се спре, пречи да се разбере каква е била действителната воля на съда. Дали тази воля е била, делото да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и става дума за техническа грешка при изписването на съответното число, или пък съдът действително е преценил, че е налице преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /както е записано в протокола/ между двете дела. И в двата случая, съдът е следвало да изложи поне кратки мотиви защо спира производството, дори и да не бъде изписано цифровото изражение на съответната процесуална норма.

Следва да се изтъкне обаче, че която и от двете хипотези да се приеме, че е имал предвид при спирането СГС, то настоящата инстанция не споделя виждането, че гражданското дело трябва да се спре до приключване на наказателното.

Не е налице връзка на преюдициалност /чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/ в никакъв аспект между НОХД № 6586/2025 г. на СРС и гр.д. № 2554/2022 г. на градския съд. Какво ще се случи със съдбата на наказателното дело и как то ще завърши, не рефлектира върху предмета на исковите претенции по гражданскоправен ред, чиято основателност или неоснователност 3 следва ще следва да се преценява от СГС и това не е обвързано от наказателното дело.

Не е налице обаче и основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Гражданският съд може самостоятелно да прецени дали процесното саморъчно завещание е автентично или не, като за целта допусне и изслуша съдебно-графологична експертиза.

Обвинението срещу Л. Х. М., депозирано от прокуратурата в СРС не е за съставяне на неистинското завещание, а за ползване на същото. Следователно, дори да бъде установено, че инкриминираното завещание е неистински документ, по наказателното производство подсъдимата може да бъде оправдана поради липса на умисъл (липса на знание), че завещанието е неистинско. Затова в случая изходът по наказателното дело не е решаващ за гражданския спор. Останалите обвинения, повдигнати против Л. М., за които тя е подсъдима по НОХД № 6586/2025 г. на СРС, също не се отразяват, нито биха се отразили на съдбата на гражданскоправния спор. Последният може да бъде решен, без да се чака приключването на наказателното дело с влязъл с сила акт. Няма никаква причина гр.д. № 2554/2022 г. на СГС да бъде спирано заради НОХД № 6586/2025 г. на СРС /било поради преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или поради разкриване на престъпни обстоятелства, свързани с гражданското дело по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК/.

Налага се извод за незаконосъобразност на протоколното определение, което обуславя отмяната му от апелативния съд и връщане на делото обратно на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София, ТО, 15 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.12.2025 г. по гр.д. № 2554/2022 г. на СГС, с което е спряно производството по гражданското дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 6586/2025 г. на СРС. Връща делото обратно на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5