Решение № 872 от 09.12.2020, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Сливен , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Ива И. Стойчева Коджабашева

Андреана С. Станчева като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20202230102742 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и кумулативно съединен с него осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа поради уволнението, в размер на брутното му трудово възнаграждение.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор бил работник при ответното дружество на длъжността „Оператор, контактен център“ в звено „И.“. Със Заповед № 56 от 20.08.2020 г. на управителя на „В.“ ООД трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, поради спиране на работа за повече от 15 работни дни. Излага, че е с 81 % трайно намалена работоспособност и в периода от 30.03.2020 г. до 02.08.2020 г. е бил в отпуск по болест, като на 12.08.2020 г. е подал молба до работодателя за преместване на друга подходяща длъжност, но не е получил отговор. Намира, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й 1 не е съществувало посоченото основание - спиране на работата на звеното, в което ищецът е работил, тъй като телефонистките са продължили работа.

Твърди се и че спирането на работа е продължило повече от 30 дни, поради което и предвид заболяването на ищеца - захарна болест, работодателят е следвало да получи предварително разрешение на Инспекцията по труда.

Излага, че последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е това за м. март 2020 г. в размер на 713,34 лв. На изложените основания претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно, възстановяването му на предишната длъжност и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето на оставане без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение от 713,34 лв. месечно или общо в размер на 4280,04 лв. за период от 6 месеца, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията, че ищецът е бил негов работник на посочената длъжност и е с намалена работоспособност, както и че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 20.08.2020 г. Излага, че дейността на служителите от звено „И.“ е различна, като тази на ищеца е свързана с посещение на домовете на потребители с просрочени задължения.

Поради пандемията от Covid-19, обявеното извънредно положение в страната и в изпълнение на заповедите на Министъра на здравеопазването и указанията на НОЩ, работодателят твърди, че е спрял дейността не на цялото звено „И.“, а само на служителите „Оператор, контактен център“, чиято дейност изисква пряк контакт с клиенти. Предвид спирането на работа за повече от 15 работни дни, за работодателя възникнало правото по чл. 328, ал.

1, т. 4 КТ, което той упражнил спрямо всички служители на тази длъжност, но тъй като ищецът бил в отпуск по болест, след връщането му на работа, за него била издадена нарочна заповед за спиране на работата и след изтичане на нови 15 работни дни, тъй като причините за спиране били все още налице, работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищеца. Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца, че след като спирането на работа е продължило за него повече от 30 дни е приложима закрилата по Наредба № 5/1986 г., тъй като наредбата е издадена на основание чл. 333 КТ, а този текст 2 от кодекса е изменен впоследствие с отпадане на закрилата при уволнение на това основание, поради което подзаконовият акт също се счита отменен в тази си част. На изложените основания претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи и да присъди направените в производството разноски. Представил е и писмена защита в срок.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорни са между страните обстоятелствата, че преди уволнението ищецът и ответникът са се намирали в безсрочно трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „Оператор, контактен център“ в звено „И.“ на ответното дружество. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 56 от 20.08.2020 г. на управителя на „В.“ ООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, считано от 21.08.2020 г.

Предизвестие за прекратяването е връчено при отказ на ищеца да подпише на 20.08.2020 г., като в него е отбелязано, че за неспазения срок на предизвестие ще му бъде изплатено обезщетение.

От приетите като писмени доказателства по делото Молба от ищеца до работодателя (л. 7 от делото) и 2 броя ЕР на ТЕЛК (л. 9 и 39 от делото) се установява, че поради влошено здравословно състояние към 12.08.2020 г. ищецът е подал документи за преосвидетелстване пред ТЕЛК, има предписание за трудоустрояване и моли директора на ответното дружество да бъде преместен на друга подходяща длъжност. С ЕР № 3915/11.09.2017 г. на ТЕЛК, на ищеца е определена 81 % трайно намалена работоспособност за срок от три години поради заболявания с диагнози Захарна болест тип II на лечение с инсулин, Диабетна полиневропатия, Диабетна макроангиопатия, ХАНК гр. II А, Тромбоза на арт. феморалис суперфициалис син., Цирозис 3 хепатитис, Хипертония порталис, Варици на хранопровода гр. III. Описано е, че противопоказни условия на труд са тежък физически труд, нощен труд и работа, свързана с натоварване на долните крайници.

С ЕР № 3295/31.08.2020 г. на ТЕЛК, на ищеца е определена 93 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от една година. Като противопоказни условия на труд отново са посочени тежък физически труд, нощен труд и работа, свързана с натоварване на долните крайници.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено.

От заключението се установява, че към момента на издаване на Заповед № РД-07-199/22.04.2020 г. в звено „И.“ на ответното дружество са работили петдесет и двама работници и служители, от които шестима служители на длъжност „Оператор контактен център“ и трима служители на длъжност „Оператор център за обслужване/обаждания/“. На 20.05.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение на четирима служители на длъжност „Оператор контактен център“, а служителят А. М. И., работеща в контактен център Н. З. на тази длъжност, на 22.06.2020 г. е преназначена на длъжност „Инкасатор“. На 15.07.2020 г. на основание чл.

325, ал. 1 КТ е освободена служителката С. Й. И. на длъжност „Оператор център за обслужване/обаждания/“. На 21.08.2020 г. на основание чл. 328, ал.

1, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Г. И. След освобождаването на ищеца в Контактен център при звено „И.“ работят двама служители на длъжност „Оператор център за обслужване/обаждания/“.

Вещото лице е описало, че за последния пълен отработен месец - м. март 2020 г., ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 713,34 лв., формирано като сбор от суми за основна заплата за 9 отработени дни, клас прослужено време, платен отпуск 10 дни и болнични от работодател 2 дни.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът е представил в оригинал Регистрационна карта в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, като съдът констатира, че на ищеца е назначена препоръка със срок на изпълнение 20.11.2020 г., тоест след прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество и към момента на 4 приключване на съдебното дирене ищецът не е зает по друго трудово правоотношение, а получава обезщетение за безработица.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковете са предявени в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и са процесуално допустими.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудови правоотношения с ответника, които са прекратени с процесната заповед, а в тежест на работодателя е да докаже законността на извършеното уволнение на ищеца на посоченото основание, тоест наличие на взето от работодателя решение за временно спиране на дейността на всички служители на длъжност „Оператор, контактен център“ в звено „И.“ на дружеството, включително и на ищеца, че обективното продължаване на спирането е било повече от 15 работни дни, както и че преди уволнението е предложил на ищеца друга подходяща длъжност или липсва такава в ответното дружество.

При така разпределената доказателствена тежест и с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че уволнението е незаконно на няколко различни основания.

На първо място, съдът намира уволнението за незаконно поради липса на събрани доказателства, установяващи законността на извършеното уволнение на ищеца на посоченото основание.

С Определение № 2409 от 12.10.2020 г., съдът е дал писмен доклад на делото, разпределил е доказателствената тежест по предявените искове, като изрично е указал на ответното дружество, че не сочи доказателства за фактите, чиято тежест на доказване лежи у него. По искане на ищеца в исковата молба, съдът е задължил ответното дружество на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаването на препис да представи заверени за вярност преписи на издадените от Управителя Заповед № РД-07377 от 27.07.2020 г., Заповед № РД-07-247 от 14.05.2020 г. и Заповед № РД07-199 от 22.04.2020 г. Предвид разглеждането на делото по реда на бързото 5 производство по ГПК, съдът е указал на страните, че в едноседмичен срок от получаването на препис от определението могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят и съответни доказателствени искания, в т. ч. представяне на писмени доказателства за обстоятелствата, посочени в определението, като ги е предупредил, че при неизпълнение тези указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Нито в указания едноседмичен срок, нито по-късно с твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства, ответното дружество не е ангажирало доказателства за законността на уволнението. По делото липсват заповедите на управителя на ответното дружество за спиране дейността на служителите „Оператор, контактен център“ от звено „И.“, за спиране дейността конкретно на ищеца, поради което няма как да се приеме за доказано, че такова спиране реално е осъществено и дали обективното продължаване на спирането е било повече от 15 работни дни.

На следващо място, дори и да се приеме, че наличието на посочените заповеди се доказва производно от заключението на изслушаната по делото СИЕ, то съдът намира уволнението за незаконно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, във връзка с тази на чл. 120в КТ, както и поради недобросъвестност на работодателя при упражняване правото на уволнение.

Една от най-важните причини, наложили приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) е необходимостта от регулиране на определени въпроси на трудовите правоотношения, на чието нормално съществуване оказа сериозно отражение обявяването на извънредното положение.