Решение № 216 от 08.01.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216

Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ административно дело № 20247180702066 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Т. П., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адв. Р. Р., служебен адрес: [населено място], [улица]против Решение № 2153-15-254/11.09.2024г. на Директор на ТП – НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-342/23.08.2024г. на жалбоподателя срещу разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-695/08.08.2024г.

Жалбоподателят оспорва основният мотив на административния орган да откаже отпускането на пенсия - а именно че разпоредбата на чл. 69б КСО се прилага само спрямо лица, които са полагали първа и втора категория труд, уреден в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, но не се прилага за лица, чийто осигурителен стаж също е приравнен на първа категория по силата на други нормативни актове като до промените от 09.08.2016г. в КСО трудът на следователите е попадал в този по чл. 69 и на основание чл. 17, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж същият дотогава се е зачитал за първа категория като законът не прави разграничение между трудът положен при първа категория и такъв, който по силата на друга правна норма е приравнен на него.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното Решение поради неговата неправилност. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт П. оспорва жалбата като и неоснователна по съображения, изложени в мотивите на оспореното решение. Иска се отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението / връчено на дата 12.09.2024г., с постъпила жалба чрез Директора на ТП на НОИ на 17.09.2024г./.

Със заявление вх. № 2113-15-1208/08.04.2024 г. и вх. № 2116-15-1082/08.04.2024 г. А. Т. П. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал.1 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалия си съпруг Б. К. П..

Установено е, че към датата на заявлението за пенсия - 08.04.2024 г., жалбоподателката има навършена възраст 51 г. 01 м. и 15 дни.

С разпореждане [номер] /Протокол № 2140-15-695/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.01.1993 г. до 07.04.2024г., както следва: осигурителен стаж от първа категория труд - 18 години, 00 месеца и 12 дни (за времето от 27.07.1998 г. до 09.08.2016 г., положен на длъжност „следовател“ в Окръжна прокуратура-Пловдив), осигурителен стаж от трета категория труд - 10 години, 03 месеца и 09 дни, закупен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО за времето на обучение - 02 г. 09 м. 00 дни или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 43 години, 00 месеца и 29 дни.

При извършената преценка на право на пенсия, пенсионният орган е зачел от трета категория труд стажа за периодите от 09.08.2016 г. до 07.04.2024 г. на длъжност „следовател“ от трета категория труд с мотиви, че от 09.08.2016г. е изменена разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО, в резултат на което следователите и младшите следователи са изключени от обхвата на разпоредбата.

Прието е, че А. П. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Изложени са мотиви, че лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като следовател в НСС / Окръжна прокуратура в размер на 18 години, 00 месеца и 12 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

С цитираното разпореждане на компетентния административен орган, по изложените мотиви, е отказвано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО.

С решение № 2153-15-254/11.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, издадено в хода на производство по чл.117 от КСО, е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-695/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.

От решаващия орган са изложени мотиви, че изискванията на чл. 69б, ал.1 от КСО и чл. 69, ал.2 от КСО въвеждат различни изисквания за придобиване на право на пенсия, както и че според нормативните изисквания осигурителният стаж трябва да е реално и действително положен при условията на първа категория, като е посочено, че актът, с който е определено кой труд към коя категория се причислява, е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), като в чл. 1 от НКТП е изчерпателно изброено кой труд е такъв от първа категория, като служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория.

Посочено е също, че при изследване съдържанието на специалните закони, посочени в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО - Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за пощенските услуги, Закона за противодействие на корупцията, Закона за съдебната власт, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се установява, че само за част от държавните служители положеният труд се зачита (т.е. по силата на закона се приравнява, макар действително да не е) като първа категория труд.

Контролният орган се позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, като е приел, че цитираната разпоредба е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО. Според мотивите на решаващия орган изключението в чл. 18, ал. 4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст.

Формиран е извод, че П. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 696, ал. 1 от КСО се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж.

Съответно е установено, че в случая, лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като следовател в НСС / Окръжна прокуратура в размер на 18 години, 00 месеца и 12 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца.

Според Директора на ТП на НОИ-Пловдив, П. не отговаря на изискванията на чл. 69б от КСО, изискващи реалното и действително полагане на труд в размер на 10 години при условията на първа категория труд, тъй като в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО, и лицата, заемащи длъжности по ЗСВ, не фигурират.

Съдът като взе предвид чл. 168 от АПК, извърши контрол за законосъобразност на обжалвания акт, без да се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.

Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ, [населено място], е постановен от материално компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание Глава шеста, раздел първи от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ [населено място].

По делото не съществува спор относно приетата за установена от пенсионните органи фактическа обстановка. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се свежда до това дали са налице условията за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 69б КСО.

Както се посочи, основните мотиви в обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив, е прието, че към настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 18, ал.4 от НПОС, тъй като цитираната разпоредба касае само хипотезите, в които лицата не притежават изискуемия осигурителен стаж.

Органът изрично е разграничил хипотезите на чл. 69, ал.2 от КСО и чл. 69б КСО, като е приел, че П. не може да се пенсионира при условията на чл. 69б от КСО, тъй като не попада в хипотезата на чл. 18, ал.4 от НПОС, както и че не може да се пенсионира по реда на чл. 69, ал.2 от КСО, тъй като макар че има изискващия се осигурителен стаж, не е навършила предвидената в кодекса възраст.

Директорът на ТП на НОИ е изложил мотиви, че в чл. 1 от НКТП са изброени изчерпателно лицата, осъществяващи труд при условията на първа категория и служителите по чл. 69 КСО не фигурират сред тези лица.

Не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението П. е навършила възраст 51 г. 01 м. и 15 дни и е придобила осигурителен стаж от I-ва категория труд-18 г. 00 м. 12 дни за периода- от 27.07.1998 г. до 09.08.2016 г., положен на длъжност "следовател" в Окръжна прокуратура – Пловдив, осигурителен стаж от III-та категория труд - 13 г. 00 м. 09 дни. На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд- 43 г. 00 м. 29 дни.

Съгласно чл.69, ал. 2 КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.