Решение № 6390 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6390 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20241100512381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на Столична община срещу постановление за разноски от 25.09.2024г. на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20249240402822, в частта, в която съдебният изпълнител е определил по т.1 от постановлението такси по т.5 ТТРЗЧСИ – 2 бр., по т.9, 26 и 31 ТТРЗЧСИ, както и по т.2 - разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200 лв.

Въззивният съд счита, че искането в жалбата за контрол на действията на частния съдебен изпълнител по определяне на държавна такса от 25 лв. по жалбата срещу действията му, която такса е внесена от жалбоподателя, следва да се квалифицират като искане за възстановяване на недължимо платена такса.

Доводите в жалбата са, че няма основание за начисляване на обжалваните такси, които взискателят счита, че не касаят конкретното изпълнително дело.

Оспорва се адвокатското възнаграждение като недължимо, тъй като не е ясно какво процесуално представителство е извършено, от кой адвокат и в какво се е изразило, както и че е било ненужно, тъй като изпълнителният лист е можело да се представи в Столична община, евентуално се оспорва като прекомерно с доводи за липса на фактическа и правна сложност и за липса на основание да се прилага Наредбата за минималните възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. Жалбоподателят моли за отмяна на 1 постановлението в обжалваната час ти претендира разноски във връзка с обжалването.

Взискателят по делото оспорва жалбата, като счита, че длъжникът е дал повод за образуване на делото, тъй като му е било известно, че еосъден, като не е предприел никакви действия по доброволно изпълнение преди образуване на делото, поради което и отговаря за разноски. Взискателят е упълномощил процесуален представител, чиято представителна власт е до приключване на делото и предполага и действия по депозиране на становище, включително по жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като длъжникът е платил след срока за доброволно изпълнение, съответно след изтичането му е наложен запор, като взискателят е упълномощил адвокат и следав а дму се присъдят разноски. По отношение на таксите е посочено, че определянето им не следва автоматичното им усвояване.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 24.09.2024 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.09.2024 г. въз основа на влязло в сила решение на Софийския районен съд, с което Столична община е осъдена да заплати на адв.В.В.Т. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. г.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат В.Т., който е взискател, в качеството му на представляващ адвокатско съдружие П.Л.А., като е представено пълномощно адвоката Т. да е упълномощил адвокатското съдружие за представителство по делото, като с молбата е поискано и искане за събиране на разноските по изпълнение на взискателя.

2

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена на 27.09.2024 г., като вместо да плати в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е подал жалба срещу постановлението за разноски.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение на 17.10.2024 г. е извършено плащане на сумата, въз основа на запорно съобщение.

При тези факти съдът намира, че жалбата е само частично основателна.

По изпълнителното дело длъжникът отговаря за разноските, които са във връзка с необходимите действия по принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист. В случая оспорва дължимостта на такса по т.5, 9, 26 и 31 ТТРЗЧСИ, като от посочените в постановлението за разноски и оспорени такси са дължими тези по т.5 в размер на 24 лв. за връчване на поканата за доброволно изпълнение, както и таксата по т.9 за налагане на запор, тъй като длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, като се дължи и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за принудително събраната сума.

Няма основание за начисляване на такси по т.5 за връчване на книжа във връзка с прекратяване на делото, тъй като същите са дължими едва, когато настъпи основанието за това и след постановяване на съответния прекратителен акт, какъвто липсва все още.

Не се установява основание и за начисляване на такса по т.31 – няма съответен счетоводен документ, който да удостоверява плащане на допълнителни разноски.

Жалбата е основателна в частта относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, който е адвокат и сам е подал молбата за образуване на изпълнителното дело, след която не са извършвани други действия, поради което и преупълномощаването на адвокатско съдружие, чиито член е взискателя –адвокат не може да обоснове присъждане на разноски, ако същият взискател – адвокат само е извършил процесуалните действия, тъй като не се касае за представителство, а за лично извършени действия. Последващо участие на друг адвокат във връзка с въпроса за разноските не може да обоснове присъждане на разноски, тъй като съдебният състав приема, че се касае за акцесорен въпрос, който не може да е основание за генериране на нови разноски.

Следователно на взискателя по делото - адвокат В.Т. не следва да се признават разноски за адвокатско възнаграждение.

Съответно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която се дължи за изпълнение на парично вземане „върху събраната сума“, като в случая вземанията на взискателя са събрани принудително, такса се дължи, но съдебният изпълнител е определил същата чрез включване на присъденото адвокатско възнаграждение, каквото се установява да не е дължимо, поради което и таксата следва да се намали до 40 лв., каквато е дължима върху вземанията по изпълнителния лист.

Съдебният състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан 3 неоснователно от поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с недопустима или неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните цели и принципи, на които се основава института.

Правото на разноски не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща отговорност за разноски.

Неоснователно е искането за възстановяване на внесената държавна такса, тъй като такава се дължи по жалбата, а позоваването на чл.84 ГПК не държи сметка, че разпоредбата предвижда освобождаване от внасяне на такса, когато общината търси защита на публичния интерес, а не и когато е ответник, в случая длъжник.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Столична община жалба постановление за разноски от 25.09.2024г. на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20249240402822, в частта, в която съдебният изпълнител е определил по т.1 от постановлението такси по т.5 ТТРЗЧСИ – в размер на 48 лв. за прекратяване, такса по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата над 40 лв., както такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 1,2 лв., както и в частта по т.2 за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Столична община за възстановяване на внесена държавна такса за обжалване от 25 лв. по смета на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5