Решение № 14987 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14987 гр. ****** 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110134484 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е подадена искова молба от Р. М. В., с която срещу С.О. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от ****** г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, както и за сумата 1780 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение), ведно със законната лихва от ****** г., които вреди се твърди да са настъпили от инцидент, който ищецът претърпял на ****** г. в гр. ****** движейки се в подлез на бул. „******, находящ се в близост до Б****** и бивш П******, в който на последния ред стъпала на входа откъм парк „******“ поради наличието на откъртвания на части от каменните стъпала ищецът стъпил накриво, загубил равновесие, паднал и получил травматични увреждания на здравето, респ. реализирал разходи за лечението си.

С исковата молба ищецът твърди, че въпреки внимателното си движение на описаните в исковата молба дата и място поради лошо състояние на настилката на стъпалата в подлеза е паднал, при което получил следните травми в областта на дясно рамо, мишница и лакът: руптура тенд.м. Биципитис бр.декс; деформиране на мускула на мишницата, посттравматичен стресов синдром. Изпитвал силни болки, подуване на мястото, посиняване, силно ограничени и болезнени били движенията на този крайник. Постъпил в лечебно заведение, където бил прегледан, направени му били изследвания и се установила необходимост от оперативно лечение. Още същия ден е била извършена интервенция (реинсерция на м. бицепс бр. декс).

Болничното лечение продължило 5 дни. След изписването му е бил определен режим, бил насочен към рехабилитация и физиотерапия. Инцидентът му причинил стрес и душевен дискомфорт. Дълго време движенията на крайника били ограничени. При промяна на времето и преумора изпитвал болки. Приемал 1 обезболяващи и седативни медикаменти. Преживял и посттравматичен стрес.

Страдал от мъчителни спомени, изпитвал страх, тревожност, раздразнителност и гняв. Настъпили отрицателни промени в мисленето и настроението му – чувствал безнадеждност, липсвал интерес у него към дейности, които преди това практикувал, чувствал се в изолация, трудно му било да изпитва положителни емоции. Счита, че ответникът носи отговорност за причинените му вреди, тъй като О. има задължение да изгражда, поддържа и ремонтира улиците, в т.ч. и подлезите, публична общинска собственост. В случая е било налице неизпълнение на това задължение, от което ищецът е претърпял процесните вреди. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Счита, че са налице съществени противоречия между изнесеното в исковата молба и посоченото в представената от ищеца епикриза. Оспорва механизма на настъпване на описаните в исковата молба травми. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника в случая. Оспорва наличието на причинна връзка и описаните в исковата молба вреди. Оспорва иска и по размер. Въвежда бланкетно възражение за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищецът е бил приет в болнично заведение на ****** г. с диагноза „руптура тенд м.биципитис бр.декс“ без съобщени придружаващи заболявания. Констатирани са ограничени и болезнени движения в десен лакът, както и не е било възможно да се палпира сухожилието на бицепса в кубиталната гънка. Медицинските специалисти са заключили, че заболяването е с травматично естество и са взели решение за оперативно лечение. На ****** г. под спинална анестезия е извършена медицинска манипулация реинсерцио м.биципитис бр.декс кум.3,5 мм ти анкър. В хода на следоперативния период е настъпила пареза на интеросеус постериор – липса на активна екстензия на пръсти на дясната ръка. Пациентът е изписан в добро общо състояние, но с липса на активна екстензия на пръстите на ръката. На ищеца са дадени указания за щадене на крайника, носене на имобилизация, поддържане на пасивен обем движения на пръстите. Предписана му е терапия с Милгамма Н и Фиброзим.

Като писмени доказателства са приети фактура № ****** г. за анкери за първична и вторична фиксация на меките тъкани към костите на стойност 780 лева с фискален бон и фактура № ****** г. за извършена средна операция на стойност 1000 лева с фискален бон към нея.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. И.. Съгласно същите съдът приема за установено, че с ищеца са приятели от много години. Знае за инцидент с ищеца, който се случил през м.****** г. Тогава свидетелят и ищецът се намирали в подлез в ******, откъдето искали да преминат от другата страна на бул. „******“ към П******. Накрая на стълбите и непосредствено преди да влязат в подлеза, ищецът се спънал и паднал. Бил неадекватен за няколко секунди, но казал, че е добре. 10-15 минути по-късно се оплакал, че не се чувства добре, цялата дясна 2 страна го боляла и се прибрали в гр. ******, където живеели. На следващия ден ищецът бил приет в болница в кв. ******. Според свидетеля ищецът е стъпил накриво, тъй като подлезът не бил в добро състояние. След операцията ищецът му споделил, че е изпитвал силни болки. В резултат от инцидента на ищеца се наложило да остане вкъщи, не можел да шофира, което променило начина му на живот, тъй като той често пътувал до Н****** и Б******. Известно му е, че ищецът е провеждал рехабилитация около 3-4 месеца след инцидента. Счита, че се е възстановил чак на следващата година.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал обяснения по искане на ответника, съгласно които през 2019 г., слизайки към подлез от страната на ******, насочвайки се към П******, е стъпил на стълба, от която се е отронило парче от материала, подхлъзнал се е, в резултат от което е получил разкъсване на мускул.

Постъпил е за лечение в болница в ******.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация и извършен преглед на ищеца. Въз основа същото, съдът приема за установено, че се касае за руптура (откъсване) на сухожилието на двуглавия мускул на дясна мишница от залавното му място към лъчевата кост. Механизмът на получаване вещото лице е посочило, че е свързан с рязко съкращаване на този мускул при повдигане на тежест, съчетано често със завъртане на дланта нагоре. Патоморфологично е налице деформация с миграция нагоре на сухожилието, развиващ се хематом и оток в областта. Касае се за трайно нарушена функция на крайника за период подълъг от 30 дни. След операцията ищецът не е можел да повдига пръстите на ръката нагоре, като причините за това са самата травма, развитие на компресия от хематом, оток, допир по време на операцията. Клиничната изява е свързана с обратима невъзможност за разгъване на пръстите. Разгъване на китката е било възможно в пълен обем. Експертът е определил, че продължителността на възстановителния период е била около 4 месеца. Временните функционални ограничения са затруднили обслужването на ищеца за възстановителния период.

Вещото лице е посочило, че извършените разходи, за които по делото са представени документи, са разходи по лечението на ищеца. В съдебното заседание, проведено на 08.05.2025 г., вещото лице е пояснило, че обичайният период за възстановяване от такава травма е около 3 месеца, но при ищеца той е бил подълъг, тъй като при него е имало засягане на нерва, в които случаи периодът на възстановяване е около 4 месеца. Според вещото лице получената от ищеца травма може да възникне и при описания в исковата молба механизъм, свързан със загуба на равновесие.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице д-р М., като цени съответствието на същото със събраните писмени и гласни доказателства по делото, а също и като съобрази, че експертизата в пълнота и компетентно е дала отговори на стоящите за изясняване въпроси. Заключението е изготвено от лице, притежаващо необходимата компетентност и знания из областта на медицинската наука и доколкото не възникват съмнения относно правилността на изводите на експерта, то и съдът ползва същите при изграждането на изводите си за правнорелевантните за спора факти.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, по приложението на правото съдът намира следното:

3

С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявените искове и формулираният петитум , съдът приема, че е сезиран с претенции с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в производството наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.

45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.

С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на ответника е да установи още, че механизмът на причиняване на травмата е различен от описания от ищеца в исковата молба. В тежест на ответника е да докаже възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата инстанция приема за установено, че в случая са налице всички предпоставки на визираната правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването на отговорност за ответника в случая: причинени вреди, които са в причинно - следствена връзка с процесното събитие – пропадане на ищеца в неравност на стъпало към подлеза на бул. „******“, свързващ ****** с П******, в резултат от което ищецът е загубил равновесие, извършил е рязко движение, при което се е скъсало сухожилието на двуглавия мускул на дясната му ръка. Последното е обусловило необходимостта от оперативна намеса, след извършването на която е настъпило усложнение – нарушени са били активната екстензия и флексия на пръстите на същата ръка.

Ищецът се е възстановил от тези травми за период от около 4 месеца. В периода от настъпване на травмата до възстановяването на функциите на крайника ищецът е извършил разходи за лечението си и е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства от битов характер, от които напълно се е възстановил.