Присъда № 71 от 07.11.2023, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №71/07.11.2023г., постановена по нохд №924/2023г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РПБлагоевград против в от Благовеград, на когото се вменява извършването на престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б“ от НК, за това, че на 04.07.2022 г., около 12:00 ч., в гр.

Благоевград, на ул. „Коста Босилков“, от незаключен лек автомобил марка и модел отнел чужди движими вещи /1бр. мъжко черно на цвят кожено портмоне от естествена кожа на стойност 90 .00 лева, съдържащо сумата от 50.00лева в банкноти и монети/, всички вещи на обща стойност 140.00 лева, собственост и от владението на в, живущ в гр. Благоевград, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е отложено по реда на чл.

66 от НК / с Определение № 67 / 01.07.2021 г. на РС – Благоевград, влязло в сила на 17.07.2021 г., с което му е наложено най – тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1628 / 2022 г. и по НОХД № 575 / 2021 г. – по описа на Районен съд – Благоевград, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален общ режим, и с Определение № 3414 /04.05.2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в сила на 20.05.2016 г., с което му е наложено най – тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1384 / 2015 г., НОХД № 1503 / 2015 г., НОХД № 1949 / 2015 г., НОХД № 2048 / 2015 г. и НОХД № 187 / 2016 г. – по описа на Районен съд – Благоевград, а именно: наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 г., които на основание чл. 66 от НК са отложени за изтърпяване за срок от 4 г./

Представителят на РП-Благоевград поддържа обвинението в съдебното производство.

Подсъдимият лично и чрез своят защитник не оспорва обвинението и признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителният кат, като прави и пълни самопризнания по делото. Апелира се за минимално и справедливо наказание.

Районният съд , след като съобрази становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства и приложимото право, в пределите на своята преценка по чл.301, вр. с чл. 373, ал.2 и ал.3 , вр. с чл.371, т.2 от НПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ПО ФАКТИТЕ ОТ ДЕЛОТО

Между страните не е спорно, че подсъдимият год. в гр.Благоевград, че същият е български гражданин, несемеен, със завършено основно образование и безработен.

Видно от свидетелството му за съдимост, подсъдимият е осъждан като с Определение №67/01.07.2021г., влязло в сила на 17.07.2021г., постановено по ЧНД№798/2021г. по описа на РС – Благоевград , му е наложено найтежкото измежду наказанията, отмерени му по НОХД№1628/2020г. и по НОХД№575/2021г. и двете по описа на РС- Благоевград, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което д се изтърпява при първоначален общ режим, а с Определение №3414/04.05.2016г., влязло в сила на 20.05.2016г., постановено по ЧНД№2528/2015г. по описа на РС – Благоевград, му е наложено най-тежкото измежду наказанията, отмерени му по НОХД №1384/2015г., НОХД№1503/2015г., НОХД№1949/2015г., НОХД№2048/2015г. и НОХД№187/2016г., всичките по описа на РСБлагоевград, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 4 години.

Не е спорно между страните също така, че св. от гр. Кюстендил, е работел като техник-телекомуникации в обект на „Булсатком“ ЕООД, като управлявал служебен автомобил с марка и модел . На 04.07.2022 г., около 12:00 ч., св. паркирал този служебен автомобил в гр. Благоевград, на ул.

„Коста Босилков“, като оставил личното си портмоне със съдържащите се в него пари и документи в „жабката“ на автомобила. След това затворил прозорците и вратите на автомобила, слязъл от него и без да заключил същият започнал да работи по намиращите се на улицата съоръжения на „Булсатком“ ЕООД . Към този момент в това портмоне св.Сотиров имал парична сума в размер на 50.00 лева, издадени на негово документи- лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно средство, малък талон на лек автомобил марка и модел „ “, както и банкова карта, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, картонче с кръвната му група, удостоверение издадено от „Булсатком“ ЕООД за работа с напрежение до 1000волта, карти за отстъпки от бензиностанции „Лукойл“ и „Еко“, както и карти за отстъпки от „Виваком“ и „Ес Ди Ай“.

По същото време , подсъдимият минал по ул. „Коста Босилков“ в Благоевград, видял паркираният на улицата лек автомобил на „Булсатком“ ЕООД, отворил незаключената шофьорска врата и взел намиращото се в жабката на автомобила портмоне на св. в, без да бъде видян от последният .

След това, затворил вратата на автомобила и се отдалечил от него по улицата прибирайки се към дома си, находящ се в Благоевград на ул. .

Св.С си свършил работата по съоръженията и се върнал към служебният 2 си автомобил като забелязал, че шофьорската му врата е открехната леко.

Той проверил в жалбата на автомобила и установил липсата на портмонето му, което било мъжко, черно на цвят и от естествена кожа, с размери 15см на 10см, сгъващо се на две и на стойност 90.00 лева. Св. в подал сигнал до органите на полицията на 07.07.2022г. за тази кражба на портмонето му и намиращите се в него вещи. По този сигнал бири предприети оперативноиздирвателни мероприятия за установяване на извършителя на деянието и отнетите вещи, в резултат на които бил идентифициран в, който на 28.07.2022г. предал във в 02 РУ на МВР-Благоевград с протокол за доброволно предаване, част от отнетите вещи, а именно: 1бр. дебитна карата издадена от„Уникредит Булбанк“ АД на името на 1бр. , лична карата , 1бр. свидетелство за управление на моторно превозно средство на името на Т , както и 1бр. малък талон на лек автомобил. Върху този протокол, подсъдимият е посочил при разписването му, че предаваните вещи е взел от кола на „Булсатком“. При проведената беседа на 28.07.2022г., подсъдимият направил и самопризнания пред св. / полицейски служител във 02 РУ на МВР- Благоевград/ и за извършването на тази кражба.

В рамките на ДП е извършена оценителна експертиза, при която се установява, че стойността на един брой портмонето мъжко, черно на цвят от естествена кожа като отнетото такова от св.Сотиров, към инкриминираната дата е именно 90.00лв.

Видно от декларацията за материално и имотно състояние на подсъдимото лице

В съдебното производство подсъдимият също направи самопризнания за стореното и изказа съжаление за деянието си. пълни

Изложената фактическа обстановка се извежда от ангажираните гласни и писмени доказателства в досъдебна фаза, неоспорени от страните, а именно: показания на свидетелите , както и от протокол за изготвена оценителна експертиза, справка за съдимост на подсъдимото лице, протокол за доброволно предаване, разписка за връщане на веществени доказателства, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимото лице. Описаната фактическа обстановка кореспондира и с направените самопризнания на подсъдимото лице.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При тези фактически дадености, съдът счита, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.”б’ от НК.

От обективна страна, на инкриминираната дата /04.07.2022г., около 12.00 часа/ и на инкриминираното място / в гр.Благоевград, на ул.“ ов“/, 3 подсъдимият е отнел от лек автомобил марка и модел „ “ с рег. № С, отнел чужди движими вещи / 1бр. мъжко черно на цвят кожено портмоне от естествена кожа на стойност 90.00 лв, съдържащо сумата от 50.00лв. в банкноти и монети/, всички вещи на обща стойност 140.00 лв., собственост и от владението на Т , живущ в гр. Благоевград , без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата /вземането на веща/ е извършена и в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК / осъществена е след като е бил осъждан с Определение № 67 / 01.07.2021 г. на РС – Благоевград, влязло в сила на 17.07.2021 г., с което му е наложено най – тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1628 / 2022 г. и по НОХД № 575 / 2021 г. – по описа на Районен съд – Благоевград, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален общ режим, и с Определение № 3414 /04.05.2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в сила на 20.05.2016 г., с което му е наложено най – тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1384 / 2015 г., НОХД № 1503 / 2015 г., НОХД № 1949 / 2015 г., НОХД № 2048 / 2015 г. и НОХД № 187 / 2016 г. – по описа на Районен съд – Благоевград, а именно: наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 г., които на основание чл. 66 от НК са отложени за изтърпяване за срок от 4 г./ С отдалечаването то мястото на кражбата с отнетите от св.Сотиров в е щ и , подсъдимият е манифестирал и намерението си за тяхното присвояване.

Това престъпление се доказва по категоричен начин с всички събрани гласни и писмени доказателства в ДП, както и с направените самопризнания на подсъдимото лице.

От субективна страна, подсъдимият е осъществил вменената му кражба виновно и в условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да се снабди с материална облага по този престъпен начин /да придобие без основание паричната сума и вещите в отнетото портмоне/. В съзнанието на подсъдимото лице е било отразено, че отнема чужда движима вещ без съгласието на собственика и без негово знание. Подсъдимият е знаел също така, че извършва кражбата и след като вече е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, т.е. че извършва инкриминираното деяние и в условията на опасен рецидив .

ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При преценката за наказанието, което следва да се наложи на този деец за 4 извършеното престъпление, съдът отчете следното:

С нормата на чл. 196, ал.1, т.1 от НК, законодателят предвижда за извършеното престъпление наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 10 години.

При индивидуализацията на наказанието за конкретният случай и деец съгласно чл. 54 от НК съдът отчете, че действително са налице няколко смекчаващи отговорността на обстоятелства и това са :ниската стойност на отнетите вещи, тежкото му материално положение, изказаното съжаление за стореното, съдействието му и процесуалното му поведение по делото за бързото разкриване на престъплението и приключване на разследването, както и самото съдебно дело чрез участие в диференцирана процедура. Като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство от друга страна следва да се отчете обремененото му съдебно минало и неговите осъждания до инкриминираната дата за тежки умишлени престъпления.

При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства и след отчитане на приложимата норма при отмерване на наказанието в процесната диференцирана процедура по Глава 27 от НПК, а именно съгласно нормата на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът счете, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ под средният размер предвиден от законодателя, но не в минимума, с оглед на наличието на отегчаващо отговорността му обстоятелство, а именно за срок от 3 години.

В казуса не се констатират нито многобройни нито изключително смекчаващо обстоятелство, поради което съдът не счита, че е приложима въобще нормата на чл. 55 от НК , ето защо така отмереното негово наказание, следва да се редуцира с 1/3 по реда на чл. 58а, ал.1 от НК и да се наложи на дееца окончателно наказание за процесното престъпление, а именно „Лишаване от свобода „ за срок от 2 години. Последното по аргумент на чл.57, ал.1 т.2 от ЗИНЗС, следва да отпочне да се търпи при условията на първоначален строг затворнически режим.