Определение № 3549 от 07.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 1954/2025
- Вид
- Определение № 3549
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 591, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл. 17 · Правилник за вписванията
- чл. 17, ал.1, б."б" · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3549 гр. София, 07.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева
Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Частно касационно гражданско дело № 20258003101954 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Лено“ АД, ЕИК 203217465, срещу определение № 6598 от 02.04.2025г. по ч.гр.д. № 3325/2025г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърден отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд, извършен с определение № 186/25.02.2025г. по молбата на „Лено“ АД за частично заличаване на вписано отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024 г., акт № 92, том 56, относно вземане, обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № 61875 от 26.082021 г, ал. № 187, том 35, дело 47870/2021г.
Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно е подкрепил аргументите на съдията по вписванията, че за молителя липсва правен интерес от заличаването на Договора за особен залог, тъй като заложеното вземане, обезпечено с ипотеката, е прехвърлено на трето лице чрез договор за цесия. Твърди се, че дружеството има правен интерес да иска заличаване на Договора за особен залог на вземания относно конкретни заложени вземания, тъй като то е първоначалният залогодател по този Договор за особен залог - залогът на индивидуално изброени вземания е вписан по партидата на „Лено" АД в ЦРОЗ под номер 20240820101503 и заличаването му, било то цялостно или частично, следва да се извърши именно по същата партида от залогодателя, чрез представяне на нотариално заверено съгласие от заложния кредитор. Точно по този ред е извършено заличаването на залога относно вземането по договора за кредит с кредитополучател ЕТ „Десита 81 - Д. Т.“, ЕИК 206443531. След като по искане на „Лено“ АД е заличен частично 1 вписания договор за особен залог на вземания в първичния регистър, а именно ЦРОЗ, то е нелогично дружеството да не може да извърши заличаване по отношение вторичното вписване в имотния регистър. Уточнено е в частната жалба, че подписалият молбата до Службата по вписвания В. С. е служител на дружеството на длъжност „юрисконсулт“.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани пет правни въпроса: 1/ какъв е правният ред за заличаване на вписано в имотен регистър отбелязване на Договор за особен залог на вземания, обезпечени с договорна ипотека, и следва ли да се приложи някой съществуваш ред по аналогия; 2/ явява ли се цедентьт по договор за цесия „заинтересовано лице“ по смисъла на Правилника за вписванията да извърши заличаване на договор за особен залог върху вземане, което той е цедирал; 3/ възможно ли е правният интерес на цедента от извършване на заличаване на дадено обстоятелство, вписано в Имотен регистър, да произтича от поето от него договорно задължение в договор за цесия; 4/ последващото маркиране с цвят на част от текст на нотариално заверено препис-извлечение представлява ли порок във формата, след като маркирането не влияе върху съдържанието на текста или върху нотариалната заверка; 5/ длъжен ли е въззивният съд при постановяване на определение по същество да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните. По първите четири въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по петият - основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 22 от 2.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 60287 от 16.02.2022г. по гр. д. № 973/2021г. на ВКС, III г.о. и други актове на касационната инстанция. Сочи се и основанието очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран с молба вх. № 13775/25.02.2025г. от „Лено“ АД, с която се иска заличаване на вписаното отбелязване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., вписан в Служба по вписванията - гр.
София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024г., акт № 92, том 56, относно ипотечно вземане, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - гр.
София с вх. рег. № 61875 от 26.08.2021 г, акт № 187, том 35, дело 47870/2021 г., върху конкретно посочен недвижим имот за обезпечаване вземане на „Лено“ АД спрямо кредитополучателя ЕТ „Десита-81-Д. Т.“. Молбата е подписана от пълномощник В. Г. С..
Към молбата са приложени: 1/ нотариално заверен препис-извлечение от Декларациясъгласие с нотариална заверка на подписа на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л, дружество с ограничена отговорност със седалище в Люксембург, за частично заличаване в ЦРОЗ на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., заедно със 73 приложения към него - сключени договори от заложния кредитор „Лено“ АД, където под № 117 е посочен договор за бизнес кредит от 13.04.2021г. с кредитополучател ЕТ“Десита 81-Д. Т.“; 2/ нотариално заверен препис-извлечение от Удостоверение за вписвания за определен период по партидата на „Лено“ АД в ЦРОЗ за частично заличаване на вписан залог, където е 2 посочен и договорът за кредит с ЕТ“Десита 81-Д. Т.“; 3/ копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; 4/ копие от договор за особен залог от 19.08.2024г. между „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л, дружество с ограничена отговорност със седалище в Люксембург, като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател; 5/ пълномощно, с което „Лено“ АД упълномощава адв. Н. П., И. Я. и В. Г. С. да го представляват пред службите по вписванията при Агенция по вписванията във връзка с процесния Договор за особен залог на вземания. Представен е с частната жалба и договор за Цесия от 19.11.2024г. сключен между „Лено“ Ад като цедент и „Си Ейч /Люксембург/ частно дружество с ограничена отговорност, като цесионер. В договора е посочено, че цедентът, като кредитор на вземания по отпуснати от него кредити, част от които са обезпечени с договорни ипотеки, е заложил вземанията на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л с договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ, вписан и в имотния регистър по партидата на всеки имот; заложният кредитор е дал съгласие за извършване на цесията, по силата на която цедентът прехвърля вземанията си на цесионера.
В чл.4 от договора е уговорено, че след постъпване на средствата от сделката заложният кредитор и цедентът ще предприемат всички необходими правни и фактически действия по заличаване на залога.
С определение от 25.02.2025г. съдията по вписвания при Софийски районен съд е отказал да разпореди действия по молбата с вх. № 13775/25.02.2025г. Приел е, че правният интерес на молителя е недоказан, тъй като към преписката е приложено копие на овластяващо го пълномощно с поставен печат „Вярно с оригинала“ и подпис, което според него, не може да се кредитира като доказателство, поради липсата на заверка от адвокат или нотариално удостоверен препис. Посочил е, че с оглед вписаната цесия, ипотекарен кредитор, съответно длъжник на заложния кредитор се явява „Си Ейч /Люксембург/“ С.А.Р.Л и като носител на правния интерес в тази връзка същият не е упълномощил или възложил на молителя в производството действия по заличаването на залога. Приел е, че представеният преписизвлечение от удостоверение за вписвания за определен период от 20.12.2024г. се отнася до над 30 частични заличавания, без да е посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасят или с изявление, че не касаят вписани в СВ ипотеки и същият не съставлява хартиен носител, годен да бъде основание за заличаване в охранително производство, доколкото в него има интервенция /маркиране в червено на пет реда по отношение на т. 347/ след нотариалното удостоверяване. Счел е, че преписът-извлечение на съгласието на заложния кредитор за заличаване в ЦРОЗ се отнася до над 3 частични заличавания, без да е посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасят или с изявление, че не касаят вписани в СВ ипотеки, като е приел, че също и не представлява хартиен носител, годен да бъде основание за заличаване в охранително производство, доколкото има интервенция след нотариалното удостоверяване.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията Софийски градски съд е установил следното: С Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 55, том IV, рег. № 7840, дело № 595 от 26.08.2021г. „Лено“ АД, като ипотекарен кредитор на основание Договор за бизнес кредит с клиентски № 6986 от 13.04.2021г., е предоставил на кредитополучателя ЕТ „Десита 81 - Д. Т.“ кредит с главница в размер на 10 000 евро; за 3 обезпечаване на вземането в полза на „Лено“ АД е учредена договорна ипотека от В. В. Н. върху конкретно описан недвижим имот, вписана на 26.08.2021г. С Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г. „Лено“ АД като залогодател е учредил особен залог в полза на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор за обезпечаване на всички вземания на заложния кредитор по главен договор за кредитна линия от 20.06.2024г., сключен между страните; заложени са всяко от вземанията от цялото кредитно портфолио на залогодателя, включващо всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от услуги и дейност по чл. 3а от ЗКИ. С договор за цесия от 19.11.2024г. между „Лено“ АД като цедент и „СиЕйч /Люксембург/“ С.А.Р.Л., като цесионер, са прехвърлени вземанията на „Лено“ АД; при сключване на договора е взето предвид, че цедентът е заложил вземанията на „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л съгласно горепосочения договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г., като същият е вписан в ЦРОЗ под № 20240820101503 и по реда на чл. 171 от ЗЗД, вр. чл. 17 от ПВ е вписан и в Имотния регистър по партидата на всеки имот, който е ипотекиран в обезпечение на съответните вземания. В т.4 от договора на цедента е възложено задължение след постъпване на средстават да предприеме всички необходими правни и фактически действия за заличаване на залога на вземанията. Съдът е констатирал е, че молбата за заличаване на отбелязването е подписана за „Лено“ АД“ от В. Г. С., но от приложеното пълномощно не е ясно дали това лице е адвокат, юрисконсулт или служител с юридическо образование. Поради това е счел, че не може да се направи извод, че лицето подало молбата, попада в кръга на лицата, които могат да осъществяват представителство по пълномощие по реда на чл.32 ГПК. По-нататък съдът е приел, че с договора за цесия процесното вземане на „Лено“ АД срещу ЕТ „Десита 81 - Д. Т.“, обезпечено с ипотека и предмет на договора за особен залог, е прехвърлено на „СиЕйч /Люксембург/“ С.А.Р.Л.
Поради това към момента на подаване на молбата за заличаване „Лено“ АД не притежава качеството на ипотекарен кредитор спрямо ЕТ „Десита 81- Д. Т.“, нито на длъжник по особения залог спрямо „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л., тъй като „СиЕйч /Люксембург/“ САРЛ от 19.11.2024г. е притежател на вземането. Поради това е приел, че „Лено“ АД не притежава необходимата правна легитимация да иска заличаване на отбелязването на особения залог в имотния регистър. Съдът е намерил за правилни и изводите на съдията по вписванията за липсата на представени подлежащи на вписване актове, доколкото констатираните намеси в официално заверените преписи - извлечения от удостоверение за вписвания за определен период № 20241220101859/20.12.2024г. на ЦРОЗ и от декларацията - съгласие на заложния кредитор за заличаване в ЦРОЗ от 27.11.2024г., извършени след нотариалното удостоверяване верността на преписите, съставляват особености по смисъла на чл. 591, ал. 1 от ГПК и опорочават формата на подлежащите на отбелязване актове, обективиращи частично заличаване на особения залог на вземане.