Решение № 44 от 27.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000677 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 против решение № 260 106/ 10.02.2022 г. по т. д. № 2203/2020 г. по описа на СГС, ТО, 19 състав, с което въззивника е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. с § 24 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., сума в размер на 31 059,73 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от 13.11.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, представляваща ½ от заплатената от ищеца, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на лек автомобил „БМВ 318 И“, рег. № ***, в полза на ЗД „Бул инс“АД-застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № А080922204401849128, във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2009 година, сума по регресно вземане, въз основа на влязло в сила съдебно решение № 233 от 05.02.2016 година, постановено по в.т.д.№ 3663/2015 година на САС, ТО, 9 състав.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено в 1 противоречие на материалноправните разпоредби и доказателствата по делото.

Поддържа, че с извършеното на ЗД “Бул инс“ АД по изп. дело № 4155/2016 г. плащане е изпълнил задължението си, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не дължи по претенцията на ищеца, в качеството на солидарно отговорен длъжник по регресния иск на същия застраховател ЗД „Бул инс“ АД за същата щета, но предявен срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД.

Противопоставя се на мотивите на съда, с които е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността му, тъй като това водело до повторно плащане на вече погасено задължение. Навежда, че към получената от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД покана за плащане, липсвали платежни документи, свидетелстващи, че плащането е извършено, поради което и ЗК „Лев инс“ АД не била наясно с изискуемостта на задължението.

Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ АД оспорва жалбата.

Поддържа, че твърдението, относно липсата на доказателства за плащане към поканата от 02.08.2016 г. не отговаря на действителните факти. В поканата изрично било описано и приложено към нея платежно нареждане от 29.02.2016 г., удостоверяващо изплащането на сумата от 62 119, 47 лв. в полза на ЗД „Бул инс“ АД.

Настоява, решението да бъде потвърдено, тъй като, ответникът е платил на „Бул инс“ АД, след като, вече е бил уведомен за дължимата към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, сума. Намира, че този факт е показателен за възможността която е имал ответникът, да защити своевременно правата си по т. д. № 3904/2014 г. на СГС и да предотврати двойното плащане към ЗД „Бул инс“ АД.

Съдът констатира, че въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. При проверка правилността на решението, съдът следи служебно само относно допуснато нарушение на 2 императивните законови правила, каквото нарушение по делото не е налице.

За останалите нарушения е ограничен до наведените с въззивната жалба възражения, а те са неоснователни по следните съображения:

Неоснователно е възражението, че извършеното по изп. д. № 4155/2016 г. плащане на „Бул инс“ АД, освобождава ответника от процесното му задължение към „ДЗИ – Общо застраховане“.

По силата чл. 223, ал. 2 ГПК, ответникът е подчинен на обвързващата сила на мотивите на решение № 85/19.01.2015 г. по т. д. № 9193/ 2012 г. на СГС и на постановеното в хода на инстанционния контрол решение № 233/ 05.02.2016 г. по т. д. № 3663/2015 г. на САС, с което „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Бул инс“ АД сумата, половината от която, претендира като ищец по настоящото дело. Посоченото дело е приключило преди приключването на производството по т.д. № 3907/2014 г., въз основа на решението и изпълнителния лист по което, е образувано изп. д.

№ 4155/2016 г. Преди приключването на т. д. № 3904/ 2014 г. е и отправената от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД молба до ответника, да заплати в качеството му на солидарен длъжник сумата от 31 059, 73 лв. Поканата за плащане е връчена на „Лев инс“ АД на 01.08.2016 г. чрез куриерската услуга „Булпост“ на оператора „Български пощи“ ЕАД и факта на получаването й съобразно приложената по делото товарителница, не е оспорен от ответника.

В покана ясно е описано, както съдебното производство по което е дължима, така и обстоятелството, че вече е заплатена на 29.01.2016 г. на „Бул инс“ АД.

Ето защо, САС намира, че повторното плащане от „Лев инс“ АД, е резултат единствено на зле водената от същия работа за собствените му дела.

Ответникът е разполагал своевременно с данни за платеното вече на „Бул инс“ АД, обезщетение от „ДЗИ – Общо застраховане“, поради което и е могъл своевременно, да предотврати осъждането на ЗК „Лев инс“ АД по т. д. № 3904/ 2014 г. за идентично вземане, но не го е сторил.

По изложените съображения, извършеното плащане по изп. д. № 4155/2016 г. не освобождава ответника от отговорност към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, да заплати в рамките на солидарната му отговорност, половината от погасения от ищеца дълг, поради което и като е уважил иска, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.

По направените разноски:

3

При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски пред САС в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 106/ 10.02.2022 г. по т. д. № 2203/2020 г. по описа на СГС, ТО, 19 състав.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407 сумата в размер на 100 лв. разноски пред САС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4