Решение № 880 от 07.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. гр. Хасково, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101110 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ от “А1 България” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление – град София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М. – Изпълнителен директор против Х. Ш. А., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Л.Г. от АК - Хасково. За претендираните суми е издадена заповед № 1615 от 18.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3407 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че между „А1 България" ЕАД и Х. Ш. А. е бил сключен Договор № *** от *** за закупуване устройство на изплащане. На *** съгласно горепосочения договор било закупено устройство Nok7 P1us B1ack Copper – чрез първоначална вноска в размер на 28,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Устройството било предадено във владение на ответника с приемно - предавателен протокол от същата дата. За периода от 23.06.2018 г. - 22.12.2018 г. (период на фактуриране) ответникът не заплатил 5 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план. Съгласно т.

12.3 от Договора - при неплащане на най - малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Предвид гореизложеното на 28.12.2018 г. ищцовото дружество издало фактура № 384705644 със срок на плащане 17.01.2019 г., в която 1 били включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 521,64 лв.

Между „А1 България" ЕАД и Х. Ш. А. е бил сключен и втори Договор № *** от *** за закупуване устройство на изплащане. На *** съгласно горепосочения договор било закупено устройство Nok2 B1ack - чрез първоначална вноска в размер на 8,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Устройството било предадено във владение на ответника с приемно - предавателен протокол от същата дата. За периода от 23.06.2018 г. - 22.12.2018 г. (период на фактуриране) ответникът не заплатил 5 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план. Съгласно т. 12.3 от Договора при неплащане на най - малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Предвид гореизложеното на 28.12.2018 г. ищцовото дружество издало фактура № 384705644 със срок на плащане 17.01.2019 г., в която били включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 161,64 лв.

По така изложените съображения, и на основание чл. 415 ГПК, ищецът предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 873,08 лв., произтичащо от два договора за закупуване на устройства на изплащане. От страна на „А1 България" ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 3407/2024 г. на РС - Хасково. В хода на заповедното производство, било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Х. Ш. А.. Посочената сума от 873,08 лв. била сбор от следните суми: 666,54 лв. - непогасени задължения за периода 23.06.2018 г. до 22.12.2018 г. (период на фактуриране) за устройство на изплащане Nok7 P1us B1ack Copper, формирани както следва: 5 бр. падежирали месечни вноски в размер на 144,90 лв. за периода 23.06.2018 г. - 22.11.2018 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 521,64 лв., начислени във фактура № 384705644 със срок на плащане 17.01.2019 г. издадена за периода 23.11.2018 г. - 22.12.2018 г.; 206,54 лв. непогасени задължения за периода 23.06.2018 г. до 22.12.2018 г. (период на фактуриране) за устройство на изплащане Nok2 B1ack, формирани както следва: 5 бр. падежирали месечни вноски в размер на 44,90 лв. за периода 23.06.2018 г. - 22.11.2018 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 161,64 лв. начислени във фактура № 384705644 със срок на плащане 17.01.2019 г., издадена за периода 23.11.2018 г. - 22.12.2018 г. За претендираното задължение били издадени описани в исковата молба в табличен вид общо шест счетоводни документа, а именно: фактура № 376647565, издадена на 26.07.2018 г. с падеж 10.08.2018 г. за сумата от 37,96 лв. – месечна вноска за устройство на изплащане; фактура № 378255044, издадена на 27.08.2018 г. с падеж 11.09.2018 г. за сумата от 37,96 лв. – месечна вноска за устройство на изплащане; фактура № 379857602, издадена на 26.09.2018 г. с падеж 11.10.2018 г. за сумата от 37,96 лв. – месечна вноска за устройство на изплащане; фактура № 381462579, издадена на 26.10.2018 г. с падеж 10.11.2018 г. за сумата от 37,96 лв. – месечна вноска за устройство на изплащане; фактура № 383066911, издадена на 26.11.2018 г. с падеж 2

16.12.2018 г. за сумата от 37,96 лв. – месечна вноска за устройство на изплащане и фактура № 384705644, издадена на 28.12.2018 г. с падеж 17.01.2019 г. за сумата от 683,28 лв. – месечна вноска за устройство на изплащане.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 873,08 лв., от които по Договор № *** за продажба на изплащане от *** за устройство Nok2 B1ack за периода 23.06.2018 г. до 22.12.2018 г. в размер на 666,54 лв.; по Договор № *** за продажба на изплащане от *** за устройство Nok7 P1us B1ack Copper за периода 23.06.2018 г. до 22.12.2018 г. (период на фактуриране) в размер на 206,54 лв., ведно със законната лихва върху сборната сума от 873,08 лв., считано от датата на образуване на ч. гр. д. № 3407/2024 г. на РС - Хасково, до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото производства, за което е представен списък по чл.80 ГПК. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна на основание чл.78 ал.5 ГПК в случай, че същото надхвърля минималното такова, предвидено в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок чрез надлежно овластен процесуален представител, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Направено е възражение по чл.110 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за което също представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3407 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 20578/16.12.2024 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1615 от 18.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумата в размер на 873,08 лева - главница, дължима по Договор за продажба на изплащане № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски, от които 25,00 лева за заплащане на държавна такса и 50,00 лева - възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт в размер, определен от съда.

В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника. С разпореждане № 817 от 14.03.2025 г., връчено на ищеца на 01.04.2025 г. му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като последният е сторил това.

Освен съдържащите се в приложеното ч. гр. д. № 3407 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, по настоящото дело са представени и приети като писмени доказателства два договора за продажба на изплащане № *** от ***, сключени между „А1 България“ ЕАД и Х.

3

Ш. А. за апарат Nok2 B1ack MT 15 и апарат Nok7 P1us B1ack Copper MT 15; Гаранционна карта № 377518017/***, издадена на Х. Ш. А. за апарат Nok2 B1ack MT 15; Приемо – предавателен протокол за закупено крайно устройство от ***, подписан от Х. Ш. А. за апарат Nok2 B1ack MT 15; Гаранционна карта № 377514570/***, издадена на Х. Ш. А. за апарат Nok7 P1us B1ack Copper MT 15; Приемо – предавателен протокол за закупено крайно устройство от ***, подписан от Х. Ш. А. за апарат Nok7 P1us B1ack Copper MT 15; Фактура № 0376647565/26.07.2018 г., издадена от „А1 България“ ЕАД по договор № М5213160, за периода от 23.06.2018 г. – 22.07.2018 г. за сумата от 118,52 лева, ведно с приложение „А“;

Фактура № 0378255044/27.08.2018 г., издадена от „А1 България“ ЕАД по договор № М5213160 за периода от 23.07.2018 г. – 22.08.2018 г. за сумата от 100,95 лева, ведно с приложение „А“; Фактура № 0379857602/26.09.20218 г., издадена от „А1 България“ ЕАД по договор № М5213160, за периода от 23.08.2018 г. – 22.09.2018 г. за сумата от 96,42 лева, ведно с приложение „А“; Фактура № 0381462579/26.10.2018 г., издадена от „А1 България“ ЕАД по договор № М5213160, за периода от 23.09.2018 г. – 22.10.2018 г. за сумата от 117,50 лева, ведно с приложение „А“; Фактура № 0383066911/26.11.2018 г., издадена от „А1 България“ ЕАД по договор № М5213160, за периода от 23.10.2018 г. – 22.11.2018 г. за сумата от 96,42 лева, ведно с приложение „А“; Фактура № 0384705644/28.12.2018 г., издадена от „А1 България“ ЕАД по договор № М5213160, за периода от 23.11.2018 г. – 22.12.2018 г. за сумата от 683,28 лева, ведно с приложение „А“. От тях се установява, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 335, ал. 1 ТЗ, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, същите са изцяло неоснователни като съображенията за това са следните:

Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, и тъй като в случая е подадено възражение от длъжника, последното препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, като в едномесечния преклузивен срок, длъжникът е депозирал 4 възражение.

За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: съществуването на валидно основание за възникване задълженията на ответника, както и техния размер, в случая следва да установи наличието на сочените договорни отношения между страните, съдържанието на тези отношения, вкл. и че ищецът е предал устройствата на изплащане, както и настъпилата изискуемост на задълженията по тях, падежът на вземанията си; както и че вземанията му се не се основават на неравноправни клаузи. При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c9c8836-51b9-41a7-aa61-a33d57a27bcb