Решение № 2630 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2630 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100510860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Софийска вода“ АД срещу решение от 30.06.2023 г. по гр.д. №34969/2022 г. на Софийския районен съд, 88 състав, с което са уважени предявените от ищеца Ж. В. И. срещу жалбоподателя осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата от 1000,00 лв. – представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от допуснатото от страна на ответника неизпълнение по договор за доставка на вода и предоставяне на ВиК услуги за апартамент №7, находящ се в гр. София, жк. „Хиподрума“ бул. „**** ІІІ“ №15, за който е открита договорна сметка №2000679991 при отчитането на водомери с модул дистанционно отчитане в периода от 20.10.2020 г. до м.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.06.2022 г., до окончателното изплащане и сумата в размер на 1000,00 лв. – представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от допуснатото от страна на ответника неизпълнение на договор за доставка на вода и предоставяне на ВиК услуги за апартамент №8, находящ се в гр. София, жк.

„Хиподрума“ бул. „**** ІІІ“ №15, за който е открита договорна сметка №2000841268 при отчитането на водомери с модул дистанционно отчитане в периода от 20.10.2020 г. до м.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.06.2022 г., до окончателното изплащане, както ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.

1

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че съдът не е съобразил, че във фактурите, издавани за имотите на ищеца, са отразявани данни, получени чрез модулите за дистанционно отчитане, като данните по фактурите са коригирани своевременно, както и че е извършил своевременна гаранционна смяна на модулите, а на ищеца е издадено кредитно известие за възстановяване на платената сума за закупуване на водомерите. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между процесната ситуация и сочените от ищеца безпокойство и притеснение, респ. размера на същите. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ж. В. И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло. Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск по отношение на договорна сметка №2000679991 е отхвърлен за разликата над посочения погоре размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Пред СРС, 88 състав, са предявени искове с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и притеснения, настъпили в резултат на неизпълнение на задължения на ответника по договор за ВиК услуги, изразяващи се в неточно отчитане на потребената вода и предоставените ВиК услуги.

Съгласно мотивите на ТР №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени 2 вреди в чл.82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника /знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност/ - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и ответника със сочения предмет, виновно договорно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, наличието на претърпени вреди, техният вид и размер, и причинна връзка между вредите и соченото неизпълнение.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането.

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. По делото не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът има качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период, както е приел и първоинстанционният съд.

Съгласно чл.18 ОУ, ВиК операторът приема за експлоатация водомери с дистанционно отчитане при условие, че разполага с технически средства и софтуер за отчитане на показанията от тях, както и съгласно чл.23 ал.9 - при водомери с дистанционно отчитане се извършва физическа проверка и отчет поне един път годишно. По делото не е спорно и е установено, че на 11.10.2019 г. ищецът е закупил четири водомера с дистанционен отчет /по два за всеки един от двата апартамента/. Като безспорно признато между страните е отделено обстоятелството, че по договорните сметки на ищеца са сменени 3 два модула за дистанционно отчитане на 16.09.2022 г., което се установява и от представените по делото приемо-предавателни протоколи от 16.09.2022 г.

По делото не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е изготвял коректни сметки за потребените ВиК услуги в имотите на ищеца през процесния период, както и че закупените от ищеца водомери с дистанционен отчет за процесните апартаменти в периода от м.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба не са подавали актуална информация за реалните количества консумирана вода, като тези обстоятелства се установяват и от представените по делото искания за корекции и жалби от ищеца до ответното дружество – искане за корекции на фактури от 11.11.2020 г., жалба за неточно отчитане на консумация от 19.01.2022 г., жалба относно неотчитане на консумация от 15.03.2022 г., искане за корекция на фактури от 30.05.2022 г., искане за корекция на фактури от 29.08.2022 г., искане за корекция на фактури от 26.10.2022 г., искане за корекция на фактури от 28.11.2022 г. рекламация от 22.12.2022 г., а с писмо от ответника от 23.11.2020 г. се признава, че сумите съдържащи се в издадените фактури от 20.10.2020 г. не са правилно определени, поради което фактурите са анулирани, а в писмо от 13.09.2022 г. ответникът твърди, че причината са неправилните отчитания са неизправни водомери.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени с ОУ. Доколкото ответникът предлага услугата експлоатация на водомери с дистанционно отчитане, то следва, че същият разполага с технически средства и софтуер за отчитане на показанията по тях – чл.18 ОУ. С приемането на услугата дистанционно отчитане от потребителя следва, че предложените условия обвързват потребителя и са приложими в договорното му правоотношение с ответника. Тези предимства на водомерите с дистанционно отчитане стават част от условията, при които следва да се отчитат средствата за измерване по смисъла на чл.7 ал.6 ОУ. В случая ответникът е нарушил договорните си задължения при отчитането на водомерите с модул дистанционно отчитане в процесния период за прецизно отчитане и генериране на актуални отчети на база актуална информация, както и за издаване на фактури на база актуална информация за консумацията. Ирелевантни за отговорността на дружеството-ответник са твърденията във връзка с обстоятелствата, че във фактурите, издавани за имотите на ищеца, са отразявани данни, получени чрез модулите за дистанционно отчитане, като данните по фактурите са коригирани своевременно, както и че е извършил своевременна гаранционна смяна на модулите, а на ищеца е издадено кредитно известие за възстановяване на платената сума за закупуване на водомерите. Установи се неизпълнение на задължението на ответното дружество във връзка с отчетите на показанията на средствата за търговско измерване и всички сочени обстоятелства и действия са в резултат именно на това неизпълнение, а смяната на модулите е извършена след около две години от първото сезиране на ответното дружество от ищеца за неточните отчети. Ето защо, следва да се приеме, че е налице е основание за ангажиране отговорността на ответника.

4

От показанията на свид. И.С. се установява, че в края на 2019 г. ищецът е закупил водомери с дистанционно отчитане за процесните апартаменти, които веднага са били монтирани, след което са започнали проблемите във връзка с неточното отчитане на дистанционните уреди, като ищецът е подавал жалби до ответника многократно, както и до КЕВР. Свидетелят сочи още, че ищецът е станал нервен, потиснат, на моменти е бил на ръба на нервен срив, имал е безсъние.

От показанията на свид. Е.Д.а се установява, че след подмяната на процесните водомери ищецът е започнал да получава нереални стойности за водомерите, поради което ищецът е започнал да подава жалби до ответното дружество, да посещава често техни офиси, да им звъни по телефона, за да разреши проблема. Свидетелят сочи още, че ищецът се е променил, чувствал се е доста изнервен, недоспивал е, имал е главоболие.