Решение № 194 от 22.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Бургас, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500248 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 248/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Г. П. П., чрез пълномощника адв.Т., против решение № 33/11.01.2024г. по гр.дело № 1160/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и за приемане за установено против ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *, че ищцата не му дължи сумата от 57 413 лв., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 452/2019г. по описа на ЧСИ Н. Г., състояща се от сумата от 25 290, лв. главница: олихвяема сума, ведно със законната лихва в размер на 23 174,46 лв. и неолихвяема сума в размер на 4 943,51 лв. - разноски и таксата по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 4 004,71 лв. Иска се отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Въззивницата счита, че вземането е погасено поради изтекла погасителна давност и не подлежи на принудително изпълнение и на това основание иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски по делото.

С влязло в сила определение № 1323/21.05.2024г. по делото е отказано на ответната страна възстановяването на срока за подаване на отговор на възивната жалба.

1

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения с правно основание чл.439 ал.1 ГПК иск на въззивницата против въззиваемото дружество, че не дължи изпълнение на задължение за обща сума в размер на 57 413,10 лв., включваща: 25 290,42 лв. главница: олихвяема сума, ведно със законната лихва от 23 174,46 лв. и неолихвяема сума от 4 943,51 лв. - разноски и таксата по т.26 от ТТР по ЗЧСИ от 4 004,71 лв., която сума представлява дължими суми по договор за кредит от 29.09.2010г., за които суми е издадена заповед незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 9021 по описа на БРС за 2013г., което задължение е погасено по давност след образувано изпълнително производство за събиране на същата.

За да приеме решението си в този смисъл, съдът се мотивирал, че при зачитане на задължителната сила на приетите тълкувателни решения на ВКС, при последователното им прилагане не достига до извода, че вземането, предадено за изпълнение по делото е погасено по давност.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Банка ДСК ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист срещу Г. П. на 18.10.2013г., за вземане признато на основание заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК в производството по чгд № 9021/13г. на БРС.

На 18.12.13г. е образувано ИД № 434/13г. на ЧСИ Т.Д..

На 03.02.2014г. по изпълнителното дело е наложен запор на 2 бр. МПС, собствени на длъжника П., което е първото изпълнително действие.

Според ищцата след това изпълнително действие е започнала да тече нова давност, която за главницата и неолихвяемите суми е 5-годишна, а за вземането за лихви, присъдени по изпълнителния лист- 3-годишна, като на 03.02.16г. е настъпила перемпция и ЧСИ е следвало да прекрати делото.

На 28.01.16г. ЧСИ конституира „ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело.

На 15.02.16г. ЧСИ налага запор на трети лек автомобил, собствен на длъжника П. по искане на взискателя.

След изтичане на две години от последното изпълнително действие, ЧСИ уведомява взискателя, че изпълнителното производство е прекратено.

Перемпцията според съда е настъпила считано от 15.02.18г. по силата на закона.

На 13.08.2019г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като частен правоприемник по договор за цесия с посочената банка, отправя молба до ЧСИ Н.Г. за образуване на изпълнително дело по същия изпълнителен лист.

По новообразуваното изпълнително дело на 22.07.2020г. е са наложени запор на движими вещи и банкова сметка в банка и опис на движими вещи в жилището на длъжника.

От правна страна въззивният съд приема следното:

Предявеният отрицателен установителен иск от въззивника е с правно 2 основание чл.439 ГПК.

Според разпоредбата, длъжникът може да оспорва чрез иск съществуването на вземането, предадено за изпълнение – т.е. чрез иска длъжникът оспорва както вземането, така и материалната законосъобразност на изпълнението.

Изискването по чл.439, ал.2 ГПК е искът на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Позоваването на изтекла в полза на длъжника погасителна давност е именно факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание. В настоящия случай ищцата се позовава именно на такива обстоятелства, които според нея са настъпили след издаване на изпълнителното основание.

По въпросите за настъпване на погасителния ефект на давността при вземания, предадени за изпълнение следва да се държи сметка за постановките в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, където наред с други разбирания е прието, че в изпълнителния процес давността относно вземането се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява ex lege на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато констатира настъпването на правно релевантните факти.

С решението си от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020г. на ОСГТК ВКС преодоля възникнали противоречиви разрешения, като прие, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС - извод, който се основава на обстоятелството, че с това ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г., в което е изразено становище, че с образуване на изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а по време на неговата висящност тя спира да тече.

Поради това разбиране следва правният извод, че докато е било висящо изпълнителното дело на ЧСИ Димитров, перемирано на 15.02.2018г. давност не е текла.

Последиците от настъпилата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер- изпълнителният лист не губи значението си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. С прекратяването на изпълнителното производство се обезсилват само изпълнителните действия, предприети по него след настъпване на перемпцията, което е относимо към процеса на принудително изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните, т.е. не възниква 3 погасителен ефект за вземането. В настоящия случай не се установяват изпълнителни действия, извършени след перемиране на изпълнителното дело.

Следователно, независимо от поведението на взискателя след 2014., по силата на възприетите постановки давността погасяваща спорното вземане не е изтекла.

От изложеното следва, че предявеният иск е неоснователен, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд не присъжда разноски на въззиваемата страна, тъй като тя не се е явила и не е представила доказателства за процесуално представителство.

Мотивиран от изложеното БАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/11.01.2024г. по гр.дело № 1160/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4