Определение № 2937 от 09.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2937 гр. София, 09.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002100438 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 197/09.10.2024 г. по гр.д. № 195/2024 г., с което Окръжен съд Смолян изменяйки решение № 17/24.01.2024 г. по гр.д. № 502/2021 г. на Районен съд – Смолян, е осъдил ЧСИ Т. С. В. да заплати на „Дюлгер“ ООД основание чл. 441 ГПК:

· сумата 677.45 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник Министерство на образованието и науката по данъчна фактура № [№]/10.11.2020 г., изразени в законните лихви върху запорираната сума 14 750.86 лв. за периода от 10.12.2020 г. (датата на изискуемостта на вземането) до 16.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. (датата на предявяване на иска);

· сумата 3 604.65 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № [№]/25.11.2020 г., изразени в законните лихви върху запорираната сума 193 666.97 лв. за периода от 25.12.2020 г. (датата на изискуемостта на вземането) до 01.03.2021 г. (датата на вдигане на запора), ведно със законната лихви от 18.05.2021 г.;

· сумата 586.78 лв. - обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № [№]/25.11.2020 г., изразени в законните лихви върху запорираната сума 31 526.08 лв. за периода от 25.12.2020 г. (датата на изискуемостта на вземането, преведено по специалната сметка на съдебния изпълнител) до 01.03.2021 г. (датата на вдигане на запора), ведно със законната лихва от 18.05.2021 г;

· сумата 1 742.41 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. по банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, изразени в законните лихви върху запорираната сума 40 179.49 лв. за периода от 11.12.2020 г. (датата на превеждането й по специалната сметка на ЧСИ) до 01.03.2021 г. (датата на вдигане на запора), ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. и

1

· сумата 632.33 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по данъчна фактура № [№]/31.01.2021 г., изразени в законните лихви върху запорираната сума 21 473.54 лв. за периода от 31.01.2021 г. (датата на изискуемост на вземането, преведено по специалната сметка на ЧСИ) до 16.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г.

Решението се обжалва от ЧСИ Т. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси по прилагането на чл. 441, ал. 2 и на чл. 442а ГПК, уточнени съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: 1.

Естеството на акта, с който съдебният изпълнител е наложил няколко обезпечителни мерки, но не е предприемал действия по осребряване на имуществото на длъжника, дава ли основание да се приеме, че длъжникът може да претърпи вреди от явна несъразмерност в смисъла по чл. 441, ал. 2 ГПК, след като чл. 442а, ал. 1 ГПК определя съразмерността с кумулация на следните предпоставки: наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи да са съразмерни с размера на задължението, а аргументът от обратното извежда несъразмерността. При положителен отговор на въпроса какви са възможните проявления на понесените вреди от длъжника и в частност съизмерими ли са със законните лихви върху сумата, която третото задължено лице е превело по сметката на съдебния изпълнител? 2. Законът допуска ли в периода на спряно изпълнително производство съдебният изпълнител да отмени наложените от него обезпечителни мерки? и 3. Кои са релевантните обстоятелства, които чл. 442а, ал. 1, in fine ГПК изисква съдебният изпълнител да съобрази при извършване на преценката за съразмерност, и в частност, представляват ли такива обстоятелства стойността на активите на длъжника, неговата задлъжнялост, балансът на предприятието му, когато длъжник е юридическо лице, и какви са способите/дължимите процесуални действия, с които съдебният изпълнител може да ги установи? Касаторът повдига и правни въпроси по прилагането на чл. 269, изр. 2, чл. 235, ал.

2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, които обобщени съгласно цитираното тълкувателно решение, се свеждат до следния: Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по доводите и възраженията, въведени от страните по делото и поддържани с оплакванията във въззивната жалба, респ. с отговора на жалбата, а според тях да анализира събраните доказателства? Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че първите три са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а на последния въззивният съд е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 441 и чл. 442а ГПК и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касация „Дюлгер“ ООД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

От ЗД „Лев инс“ АД, помагач на ответника ЧСИ Т. В., не изразява становище по касационната жалба.

Настоящият състав намира, че е един искът, уважен с въззивното решение, при признатата законна последица от предявяването му – с присъждане на законните лихви, доколкото в решението е прието, че вредите по присъденото обезщетение произтичат от процесуалната незаконосъобразност на преценката за съразмерност на дълга по изпълнителното дело с 2 обезпечителните мерки, която е извършена с разпореждането от 29.10.2020 г. по изп.д. № 289/2020 г., с което ЧСИ отказва да ги вдигне. Следователно решението е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., а касационната жалба е с допустим предмет. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, като решението следва да се допусне до касационно обжалване.

В исковата молба ищецът „Дюлгер“ ООД е обосновал качеството си на кредитор с твърденията, че по невлязло в сила осъдително въззивно решение № 26003/02.09.2020 г. по търг.д.

№ 237/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив срещу него в полза на „Хефест“ ООД е издаден изпълнителен лист за сумата 18 614.73 лв., ведно със законната лихва от 19.03.2017 г. до окончателното плащане, за сумата 5 543.78 лв. и за сумата 279 291.81 лв., ведно със законната лихва от 19.03.2017 г., като е образувано изп.д. № 20209180400289 по описа на ответника ЧСИ Т.

В.. На 30.09.2020 г. на длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение, в която ЧСИ определя размера на дълга към датата на поканата 23.09.2020 г., към него добавя таксите и разноските, платени от взискателя по изпълнителното дело, включително таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и уведомява длъжника, че е наложил запори върху множество негови вземания и движими вещи. На 29.09.2020 г. по запора „Райфайзенбанк България“ АД превежда от банковите сметки на длъжника сумата 119 844.15 лв. по сметката на ЧСИ. С определение № 372/01.10.2020 г. по ч.т.д. № 1759/2020 г. ВКС, II-ро ТО на основание чл. 282 ГПК спира изпълнението на невлязлото в сила решение след внесена от длъжника парична гаранция 388 508.72 лв. - сбор от присъдените главници, а с разпореждане от 07.10.2020 г. ЧСИ констатира настъпилото спиране на изпълнителното производство, съгласно чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК. Общият размер на предназначеното за погасяване на дълга възлиза на 508 201.99 лв. – сбор от внесената парична гаранция по чл. 282 ГПК и превода от „Райфайзенбанк България“ АД. На 09.10.2020 г. длъжникът възразява за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и иска ЧСИ да ги вдигне, но ЧСИ му отказва с разпореждане от 29.10.2020 г. по изп.д. № 289/2020 г. В изпълнение на запорите, които ЧСИ е бил длъжен, но е отказал да вдигне, третите задължени лица МОН, „УниКредит Булбанк“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ превеждат по специалната сметка на ЧСИ петте суми, посочени в исковата молба. Незаконният отказ на ЧСИ възпрепятства длъжникът да ползва парите и да получава доходи от тях, а вредата е съизмерима със законните лихви от датата на изискуемост на съответното запорирано вземане до 03.10.2021 г., когато ЧСИ му е съобщил, че е вдигнал някои от запорите след решение № 12/27.01.2021 г. по гр.д. № 539/2020 г. на ОС – Смолян по чл. 435 ГПК, респ. до 16.05.2021 г. – дни преди предявяването на иска. „Дюлгер“ ООД е претендирал и законната лихва върху така сформираната главница след предявяването на иска.

Ответникът ЧСИ Т. В. е оспорил иска по основание с твърдения, че спряното изпълнително производство по чл. 282 ГПК му забранява изпълнителни действия, включително да отмени запорите, а частичната отмяна на някои от тях е съобразил с решение № 12/27.01.2021 г. по гр.д. № 539/2020 г. на Окръжен съд – Смолян по чл. 435 ГПК, което е задължително за него; че целта на разпоредбите на чл. 441, ал. 2 и чл. 442а ГПК, въведени със Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г., е да се избегне едновременното изпълнение върху множество активи на длъжника, а по изпълнителното дело не е извършвал действия по осребряване имуществото; че вредите не се изразяват в претендираната законна лихва по чл. 86 ЗЗД, евентуално – че по специалната си сметка е начислил и има натрупани лихви, които са на длъжника (чл. 5 от Наредба № 6/30.05.2006 г., обн. ДВ, бр. 47 от 2006 г.); че преценката за съразмерност е следвало и е извършил не само по дълга по изпълнителния лист, включително платените такси и разноски от 3 взискателя и таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, но като е зачел правото на други кредитори да се присъединят по изпълнителното дело – на държавата за сумата 18 916.17 лв., съгласно удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК с вх. № 3997/29.09.2020 г. (чл. 458 ГПК) и на кредиторите по договори за особен залог, вписани в ЦРОЗ (чл. 40, ал. 1 ЗОЗ).

С първоинстанционното решение искът е уважен с отхвърляне на искането за законни лихви след предявяването му. Прието е, че с наложените запори по банковите сметки, на други вземания и на машини и съоръжения на длъжника се е достигнало до свръхобезпечение по изпълнителното дело. На първо място, съдът се е мотивирал с това, че запорираното имущество, стойността на което е установена от заключенията на допуснати и приети експертизи, но е било възможно ЧСИ да установи при справката за балансова стойност на активите на дружеството, приложена към възражението на длъжника от 09.10.2020 г., надхвърля 21 пъти дълга по изпълнителния лист, включително таксите и разноските, а ЧСИ е бил длъжен да съобрази изразената във възражението готовност за съдействие от длъжника при следващи принудителни действия. На второ място, ЧСИ не е съобразил определението по чл. 282 ГПК, което при извършената парична гаранция го задължава да вдигне обезпечителните мерки. На трето място, поради събраните доказателства, че длъжникът е изпълнявал задълженията си, предмет на обезпечение в полза на други кредитори, включително че особеният залог на търговското предприятие е бил заличен със съгласие на кредитора, а публичните задължения са платени. Съдът е намерил поведението на ЧСИ виновно, тъй като при данните към възражението от 09.10.2020 г. и при събраните доказателства за стабилното имуществено състояние на длъжника, той е постановил отказа с разпореждането от 29.10.2020 г. по изп.д. № 289/2020 г. и е вдигнал някои запори едва след решението по чл. 435 ГПК. Преводите от третите задължени лица по сметката на ЧСИ са намерени за доказани, така както се твърдят в исковата молба. Първостепенният съд е заключил, че незаконното разпореждане от 29.10.2020 г. е лишило длъжника от възможност да ползва парите си и да получава доходи от тях, приемайки, че вредите са съизмерими със законните лихви по чл. 86 ЗЗД. Отхвърлена е претенцията за законни лихви след предявяването на иска.