Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 598 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4983/2025
Вид
Решение № 598
Подписан
12.05.2026
В сила
06.06.2026
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330204983 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 000833/14.08.2025г., издаден от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Р. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят Р. Г. П. в жалбата и в допълнително депозирани чрез процесуалния му представител молби-становища оспорва авторството на вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление /НП/. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление Агенция „Пътна инфраструктура“, в писмо, съпровождащо административната преписка и в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрк.П. И., пледира за потвърждаване на НП като 1 правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното НП е издадено срещу Р. Г. П. за това, че на 07.03.2025г. в 12:15 часа, на път № I-5, км 236+000, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство /ППС/ с рег.№ *****, вид – лек автомобил, марка и модел – „Хюндай Санта Фе“ с обща техническа допустима максимална маса 2550 кг, управлявано от жалбоподателя П..

В хода на така извършената проверка е установено, че на 03.02.2025г. в 09:37 часа, горепосоченото ППС с рег.№ *****, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/. Цитираното превозно средство е засечено на 03.02.2025 г. в 09:37 часа, по път № ІІ-56, км.90+303, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Като място на нарушението е посочен път № ІІ-56, км.90 +303, за който се събира такса за използване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, като заплащането на таксата дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от 2

ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с № 30552/ - част от системата. Докладът доказва обстоятелството, че ППС с рег.№ ***** е с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг, и е засечено на 03.02.2025г. в 09:37 часа, по път № ІІ-56 км 90+303, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение – няма валидна винетка и води до неизпълнение на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, което представлява административно нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

С издаденото НП за извършено нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 000833/03.02.2025г., съставен на 07.03.2025г. от И. Д. К. –инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане – Пловдив“ към АПИ.

Тези фактически положения частично се установяват в хода на съдебното производство от събраната по делото доказателствена маса писмените доказателства, които Съдът кредитира като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

След анализа на целия доказателствен материал, съдът намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са установили с нужната категоричност при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност на Р. Г. П.. В този смисъл не се доказа безсъмнено, че именно жалбоподателят, на процесната дата е водачът на посоченото в акта и НП моторно превозно средство, с което е извършено нарушение на съдържащото се в чл.139, ал.6 от ЗДвП правило за поведение, за което е санкциониран на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП задължава водачът на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в 3 случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съответно приложената санкционна норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП предвижда за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, наказание глоба в размер 300 лв. По смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Именно качеството водач по смисъла на горецитираната разпоредба не се установява да е притежавал жалбоподател на процесната дата при управление на МПС - лек автомобил „Хюндайй Санта Фе“ с рег.№ *****.

В случая се касае до заснемане на нарушение чрез техническо средство, като посредством изготвените от същото веществени доказателствени средства не може да се установи самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на нарушението, което е извършено месец и няколко дни преди проверката на контролните органи. Съгласно чл.187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Констатира се от събраните доказателства, в частност от ненаименувано извлечение, за което се отчита от писмото, с което е представена преписката, че представлява доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3–3в, че към датата и часа на нарушението /03.02.2025 г., 09:37ч./ МПС с рег.№ ***** е с вписан собственик „БУЛСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Липсват данни за ползвател. Такива не се съдържат и в останалите документи, приложени по преписката, нито се представят доказателства за вписан ползвател в хода на настоящото производство и той да е именно жалбоподателя.

Същевременно не се установяват данни за приложение на реда по чл.187а, ал.4 от ЗДвП с освобождаване от административнонаказателна отговорност на вписания собственик, съответно ползвател при представена в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която да се 4 посочат данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Въпреки усилията на настоящата инстанция, не се представиха доказателства за издаден пътен лист или декларация, с посочване кое лице е управлявало процесното МПС на 03.02.2025г. и доказващи качеството на водач спрямо наказаното лице. Последното не може да се изведе и от създадения от контролното устройство с идентификатор № 30552 снимков материал от 03.02.2025г., от който се установява единствено регистрационни номер на МПС и датата и часа на установеното нарушение, но не и самоличността на неговия водач.

Следователно, не е установено по безспорен начин кой е бил водачът на автомобила към момента на установяване на административното нарушение, а преди съставяне на АУАН и издаване на НП не са събрани доказателства, установяващи самоличността на нарушителя – водач на лекия автомобил.

Предвид на това съдът намира, че административното обвинение не успя в хода на настоящото производство да подкрепи по безспорен и категоричен начин констатациите си в акта и НП, касаещи авторството на нарушението. В този смисъл не се доказа безсъмнено, че именно жалбоподателя П., в качеството му на водач на въпросното МПС, следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, което налага извод за отмяна на оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Наред с горното, следва да се отбележи, че въведената системата от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, като единственото предвидено е адаптиране размера на глобите към категорията, към която спада съответното превозно средство, въз основа на броя на осите му. Това адаптиране е лишено от връзка с поведението на собственика/ползвателя на превозното средство или водача му, като не се отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Наложеното в случая административно наказание - глоба е предвидено в закона във фиксиран размер от 300 лева, което не дава възможност на съда да индивидуализира санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености – изминатото разстояние от превозното средство без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, нейният размер, 5 вида на неизпълненото задължение за заплащане на пътната такса /изцяло или частично/ или други обстоятелства от техническо естество. В реда на изложеното СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза /Решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirбl-Gйp, C 497/15 и C 498/15, EU:

C: 2017: 229, т. 49/.

В горния смисъл е и актуалната практика съдебна практика. Приема се, че така наложената санкция във фиксиран размер, преценена спрямо размера на дължимата пътна такса, е непропорционална, както на извършеното нарушение, така и на преследваните цели.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 300 лева, следва да бъде с равностойност евро - 153,39 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.