Определение № 1570 от 12.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570 гр. С.З., 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500780 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л., бул. “*********, представлявано от законния си представител З.С.Б. – изпълнителен директор, действаща чрез юрк. И. Н., срещу разпореждане № 2263/21.10.2025 г. по ч.гр.д.

№ 1123/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., с което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и претендира неговата отмяна и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 1123/2025 г. по описа на Районен съд – Ч. е образувано по заявление на „А.С.В.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Н. К., ЕГН – **********, с адрес: гр.П., кв. „*******.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от договор за заем и 1 договор за допълнителни услуги към договор за заем, и двата от 23.12.2024 г., сключен между „М.К.“ АД и С. Н. К. и последващ рамков договор за цесия от 30.03.2023 г. и подписано на 21.05.2025 г. Приложение № 1 към него, сключен между „М.К.“ АД и „А.С.В.“ ЕАД, по силата на който последното е придобило вземанията, произтичащи от договора за заем и договора за допълнителни услуги към него.

Заявителят е посочил, че за цесията длъжникът е бил уведомен с уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-МКР/8062-00230711 от 28.05.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А.С.В.“ ЕАД като пълномощник на „М.К.“ АД.

Към заявлението са приложени договорът за заем и договорът за допълнителни услуги към него, сключени на 23.12.2024 г. между „М.К.“ АД и С. Н. К. и общите условия към него.

С разпореждане от 10.10.2025 г. заповедният съд е намерил заявлението за нередовно и е дал указания на „А.К.П.З.“ ЕАД да представи и уведомлението до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и доказателствата за получаването му от последния.

В предоставеният му срок заявителят не е изпълнил указанията на съда.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че нередовностите на заявлението не са били отстранени в срок.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се преценява за неоснователна по следните съображения:

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице 2 обоснована вероятност за това; длъжникът няма поС.ен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

За изискванията за редовност на заявлението чл.410, ал.3 от ГПК предвижда, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, и е в писмена форма, със заявлението да се представи договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Предвид, че заявителят основава претендираното свое право на договор за заем, към когото се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит, и договор за цесия, за да е редовно заявлението му към него следва да са приложени освен договорът за заем и общите условия към него, така и всички негови изменения.

Под изменения на писмения договор, сключен потребител, следва да се разбира не само негови анекси/допълнения, но и всякакви други писмено обективирани изявления на страните или правни сделки, чиито обективни последици се изразяват в промяна на първоначалния договор, било по предмет, срок или по страни.

Такова изменение представлява сключеният между кредитора по договора за заем и заявителя в заповедното производство договор за цесия, т.к. макар и да се касае до договор между кредитора и трето за заемното правоотношение лице, този договор има пряко отношение към изпълнението на задълженията на длъжника – потребител, респ. към защитата му от неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се се снабди с изпълнителен титул по облекчен ред, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни, ако заявителят е посочил кога е сключен договора за цесия и на коя дата е било съобщена цесията на длъжника и е представил надлежните доказателства, представляващи изменение на потребителския договор – договорът за цесия и документът, 3 удостоверяващ, че цесията е съобщена на длъжника.

Този извод е валиден, т.к. съгласно императивната правна норма на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие за третите лица и за длъжника от деня на съобщаването му на последния.

Предвид това за да издаде изпълнително основание, каквото представлява заповедта за изпълнение на парично задължение, на трето лице, което не е страна по договора, сключен с потребител, заповедния съд следва да провери дали това трето лице е процесуално легитимирано като кредитор.

Тази проверка съдът извършва като се увери, че съгласно сключеният между първоначалния кредитор и потребителя договор, е налице предвидена възможност за прехвърляне на произтичащите от договора вземания от кредитора на трето лице, така и че длъжникът-потребител е надлежно уведомен за смяната на кредитора, на когото дължи изпълнение.

В случая заповедният съд е указал на заявителя надлежни указания за отстраняване на нередовности на заявлението, които не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното Окръжен съд – С.З. намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2263/21.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 1123/2025 г. по описа на Районен съд – Ч..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1570 гр. С.З., 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500780 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л., бул. “*********, представлявано от законния си представител З.С.Б. – изпълнителен директор, действаща чрез юрк. И. Н., срещу разпореждане № 2263/21.10.2025 г. по ч.гр.д.

№ 1123/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., с което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и претендира неговата отмяна и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 1123/2025 г. по описа на Районен съд – Ч. е образувано по заявление на „А.С.В.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Н. К., ЕГН – **********, с адрес: гр.П., кв. „*******.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от договор за заем и 1 договор за допълнителни услуги към договор за заем, и двата от 23.12.2024 г., сключен между „М.К.“ АД и С. Н. К. и последващ рамков договор за цесия от 30.03.2023 г. и подписано на 21.05.2025 г. Приложение № 1 към него, сключен между „М.К.“ АД и „А.С.В.“ ЕАД, по силата на който последното е придобило вземанията, произтичащи от договора за заем и договора за допълнителни услуги към него.

Заявителят е посочил, че за цесията длъжникът е бил уведомен с уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-МКР/8062-00230711 от 28.05.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А.С.В.“ ЕАД като пълномощник на „М.К.“ АД.

Към заявлението са приложени договорът за заем и договорът за допълнителни услуги към него, сключени на 23.12.2024 г. между „М.К.“ АД и С. Н. К. и общите условия към него.

С разпореждане от 10.10.2025 г. заповедният съд е намерил заявлението за нередовно и е дал указания на „А.К.П.З.“ ЕАД да представи и уведомлението до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и доказателствата за получаването му от последния.

В предоставеният му срок заявителят не е изпълнил указанията на съда.