Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 651 от 13.12.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 476/2024
Вид
Определение № 651
Подписан
13.12.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Разград, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 3651/ 28. 11. 2024 г. по ч. гр. д. № 2096/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А.

Н. за сумата на: над 278,76 лв. до размера на претендираната главница от 506,14 лева по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2022 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 90,09 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 05.08.2023 г.;

101,34 лева лихва за забава от 06.10.2022 г. до 05.08.2023 г.; законна лихва в размер на 163,99 лева, дължима от 05.08.2023 г. до 26.09. 2024 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. Н. за заплащане на неплатена главница от 506,14 лева по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2024 г., неплатено договорно възнаграждение от 90,09 лева, дължимо за периода от 05.12.2022 г. до 05.08.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ от 174,54 лева, дължимо до 05.08.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ от 279,09 лева, дължимо до 05.08.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за 1 извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, от 400 лева, начислени на 07.03.2023 г.; 101,34 лева лихва за забава от 06.10.2022 г. до 05.08.2023 г.; законна лихва 163,99 лева, дължима от 05.08.2023 г. до 26.09.2024 г., както и направените по делото разноски 34,30 лева държавна такса, 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи. След дадени от съда указания заявителят е посочил, че длъжникът е направил две погасителни вноски и че с тях са платени от длъжника суми в общ размер на 321,24 лв. (на 10.10.2022 г. – 121,24 лв. и на 19.01.2023 г. – 200 лв.), с които било погасено задължение по главницата в размер на 93,86 лв., съгласно погасителния план, погасени били и начислени лихви за просрочие в размер на 38,64 лв., както и 30.00 лева, начислени такси по Тарифа.

С платените две вноски са погасени и възнаграждения по допълнителните услуги в общ размер на 146,37 лв. Падежът на последната погасителна вноска настъпил на 05.08.2023 г. и размерът на кредита бил изискуем в пълен размер.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. Н. като неоснователно за заплащане в полза на заявителя на следните суми: над 278,76 лв. до размера на претендираната главница от 506,14 лева по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2022 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 90,09 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 05.08.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 174,54 лева, дължимо до 05.08.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 279,09 лева, дължимо до 05.08.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 07.03.2023 г.; 101,34 лева лихва за забава от 06.10.2022 г. до 05.08.2023 г.; законна лихва в размер на 163,99 лева, дължима от 05.08.2023 г. до 26.09.2024 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер. Съдът е приел, при постигнатите между страните договорки по процесния договор, при съобразяване на дадената в заем сума от 600 лева, сравнена със задължението за връщане на сумата 1 328,73 лв., от които 128,73 лв. възнаградителна лихва и 600 лева. за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, в изпълнение на договор за срок от 11 месеца, е видно, че ГПР фактически надхвърля определения законов максимум на годишна база, което е довело до недействителност на договора.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането 2 елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл.

10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен процент 40, 90 % и ГПР 48, 30 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно 3 действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.

Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3631/ 27. 11. 2024 г. по ч. гр. д. № 2134/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. Н. за сумата на: над 278,76 лв. до размера на претендираната главница от 506,14 лева по Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2022 г., неплатено договорно възнаграждение в размер на 90,09 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 05.08.2023 г.; 101,34 лева лихва за забава от 06.10.2022 г. до 05.08.2023 г.; законна лихва в размер на 163,99 лева, дължима от 05.08.2023 г. до 26.09. 2024 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4