Решение № 27 от 29.03.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. М, общ. М, обл. Вр., 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200373 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Адв. П. Ч. от АК Бл. в качеството си на пълномощник на М. Ц. Д. от град Сф е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № *****, издаден от ОД на МВР град Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Оплакванията са в смисъл, че процесният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита се също, че размера на наложената глоба е неоправдано завишен. Освен това се претендира, че авторството на деянието не е доказано, тъй като процесното моторно превозно средство е ползвано от други лица. Подробни съображения не са изложени. На тези основания се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.

Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не 1 е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 18.12.2022 година служебен автомобил на ОД на МВР Вр. и служители на същата дирекция се намирали в извън населено място на главен път **** /ПП I-1/ км.***+*** /разклон за село М/ с посока на движение към град М. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа техническото средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс8b. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за движение в извън населено място, заснемало автоматично автомобила. В 14:45 часа МПС – лек автомобил марка „Т К“ с регистрационен номер ***** попаднал в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 116 км/ч при максимално допустима за движение за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършената в последствие обработка на данните от техническото средство и проверка на информацията касателно собствеността на лек автомобил марка „Т К“ с регистрационен номер *****, съдържаща се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № *****, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил посочен М. Ц. Д. от град Сф.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

Съдът, след като прецени съдържанието на наличната доказателствена маса, приема подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

ЕФ е издаден на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата процесният автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата за движение в извън населено място скорост 90 км/ч., с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране 2 скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. От събраните по делото доказателства е видно, че процесният автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. В административно-наказателната преписка е приложена снимка /л.30/, снета от клип № 120СС8В/00471, заснет със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс8b на 18.12.2022 година в 14:45:08 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил марка „Т К“ с регистрационен номер ***** е 116 км/ч при максимално разрешена за движение в извън населено място скорост 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес.

Приложеният по делото снимков материал е с много добро качество, позволяващо да се види точно и ясно регистрационния номер, марката и модела на заснетото МПС. Освен това в снимката съществува необходимата информация относно скоростта /измерена, ограничение, превишена/, посоката на движение на моторното превозно средство, координатите на мястото на извършване на нарушението. Отчитайки изложеното дотук съдът приема приложената снимка за годно веществено доказателствено средство. С обжалвания ЕФ Д. е бил наказан за управление на МПС със скорост 112 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс8b. Съдържанието на обжалвания административен акт не сочи наличие на допуснати нарушения при установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за 3 видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената погоре наредба, по същество беше регламентирана работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр.

16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. В случая са налице всички 4 кумулативно изисквани условия, посочени по-горе. Представено е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с вписан № 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване със срок на валидност 07.09.2027 година /л.31 от преписката/. По отношение валидността е приложен /на л.33 от преписката/ в заверено копие Протокол № 45-СГ-ИСИС/12.10.2021 година от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от ГД „Мерки и измервателни уреди“ Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология, от чието съдържание става ясно, че след проведените тестове е установено съответствие на средството за измерване с одобрения тип, грешките не надминават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. На следващо място, надлежно попълнен е протокол за използване на АТСС /л.37 от административно-наказателната преписка/. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразен режима на измерване - стационарен, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали основание за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения.

Друг съществен момент е свързан с авторството на деянието. На лист 36 от административно-наказателната преписка е приложена справка от АИС КАТ, от която става ясно, че процесното МПС е първоначално регистрирано на 14.08.2017 година със собственик „С-Б“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Сф. Относно възраженията на жалбоподателя относно собствеността и ползването на лекия автомобил марка „Т К“ с регистрационен номер *****, съдът е изискал допълнителна информация от наказващата институция ОДМВР Вр. и от там са предоставени документи, които са приети като доказателства по делото. Сред тях е заверено копие Съпроводително писмо /л.59 от делото/, изпратено до Сектор „ПП“ при областната дирекция от Веселка Петкова – пълномощник на М К – управител 5 на „***** ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град Сф, правоприемник на „С-Б“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Сф, от което става ясно, че лекият автомобил е бил отдаден, съгласно договор за финансов лизинг №*******/09.08.2017 година на М. Ц. Д.. Въпросният договор е бил прекратен на 05.09.2023 година и моторното превозно средство като актив е било предадено на ****** ЕООД. В тази връзка са приложени заверени копия от договора за финансов лизинг и от допълнителното споразумение към него, от съдържанието на които е видно, че като страна /лизингополучател/ по тях е вписан жалбоподателят М. Ц. Д. от град Сф като физическо лице. По делото не са събрани данни, сочещи като ползвател юридическо лице, представлявано от жалбоподателя. При това положение, в съответствие с чл.188 ал.1 изр. първо ЗДвП, обжалваният електронен фиш правилно е бил издаден на жалбоподателя. При положение, че действително на инкриминираната дата моторното превозно средство е било управлявано от друго лице, както се твърди в жалбата, М. Д. е имал възможно да посочи тези обстоятелства в декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. Писмените доказателства обаче не сочат такава да е подадена жалбоподателят в предвидения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. При това положение настоящият състав приема, че Д. правилно е възприет като субект на административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата за движение и не споделя доводите в жалбата, изложени по този въпрос.