Решение № 120 от 10.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Враца, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500369 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 286/09.05.2025 г. по гр. д. № 3685 от 2024 г. по описа на РС Враца, съдът е отхвърлил предявените против Т. В. С., ЕГН ********** от гр.

*** установителни искове за дължимост на сумите от 241,90 евро (473,11 лв.) – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 906771 от 05.03.2021 г., 27,67 евро (54,11 лв.) – договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 29.11.2023 г. и 33,80 евро (66,10 лв.) - обезщетение за забава за периода от 30.11.2023 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1292/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2094/2024 г. по описа на РС - Враца. Присъдени са разноски в полза на ответника.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, действащо чрез юрисконсулт Н. П.-А., с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение, с доводи за неправилност на същото. Сочи се, че са налице доказателства за предоставяне от страна на кредитора на платежен инструмент – кредитна карта № 906771 – на кредитополучателя, като се цитира съдебна практика по удостоверяването на този факт. Също така се твърди, че по делото не е спорно между страните сключването на Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.03.2021 г., с предоставен кредитен лимит от 200 лв., като ответникът е извършвал усвоявания, но не е погасил в срок дължимите суми по кредита, което е установено от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Именно затова е 1 заявено искане за отмяна на решението на РС - Враца и уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. В. С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Т. от АК Враца, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, тъй като по делото не са налице доказателства за фактическо предаване на платежния инструмент - кредитна карта № 906771, а цитираната съдебна практика се сочи, че е неотносима към случая. Сочи се също, че твърденият заем не е усвоен от Т. С., като на вещото лице не са предоставени първични счетоводни документи, удостоверяващи дати и суми на усвояване на части или на целия разрешен кредитен лимит.

При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Враца.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцовото дружество.

Районен съд – Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземане по издадена Заповед № 1292/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2094/2024 г. по описа на РС - Враца, във връзка с неизплатено задължение по Договор за кредит „Бяла карта“ № 906771 от 05.03.2021 г.

В исковата молба са описани подробно параметрите на процесния револвиращ кредит, отпуснат под формата на кредитна линия за неопределен срок, в зависимост от усвояваните лимити, респ. погасяване на същите и възможността да се ползват отново чрез съответната кредитна карта. Сочи се, че при извършване на транзакции над размера на разполагаемия остатък по кредита, същите увеличават максималния размер на уговорения кредитен лимит, който в случая е бил 200 лв. Длъжникът е извършвал погасявания и е ползвал кредита до 2023 г., когато е допуснато просрочие, прекратено е ползването на картата и непогасеният остатък е станал изискуем на 29.11.2023 г., до която дата е начислена дължима договорна лихва. Това е наложило депозиране на заявление по чл. 410 ГПК за дължимите по кредита суми по главница и лихви и е издадена Заповед № 1292/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2094/2024 г. по описа на РС 2

– Враца, срещу която длъжникът е възразил и са предявени от кредитора съответните установителни искове. Сочи се още, че с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.11.2023 г. и приложенията към него „Аксес Файнанс“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, задължението на Т. В. С., произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 906771 от 05.03.2021 г., за което длъжникът е уведомен с връчване на исковата молба и нейните приложения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Т. В. С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Т. от АК Враца, в който се оспорват предявените искове като неоснователни, с възражения срещу цесията на вземането, срещу възможността за увеличаване на кредитния лимит и с твърдения, че ответникът не е ползвал „бялата карта“ по някои от посочените в договора начини и не е усвоявал или ползвал кредита.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на процесните суми от страна на Т. В. С.. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. заключението на приетата ССчЕ, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 05.03.2021 г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 906771 между „Аксес Файнанс“ АД, в качеството му на кредитор и Т. В. С. – кредитополучател. По силата на този договор, страните са уговорили кредитен лимит от 200 лв., с възможност за увеличаване на същия, а срокът на кредита не е фиксиран, тъй като револвиращият кредит може да се ползва неограничено време, стига да бъдат възстановявани в срок ползваните от длъжника лимити. По силата на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.11.2023 г., ищцовото дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е придобило вземанията на „Аксес Файнанс“ АД, за което длъжникът е уведомен. Поради допуснато просрочие в погасяванията на кредита, кредиторът е подал заявление по чл. 410 ГПК, с последвало издаване на заповед, срещу която в срок е постъпило възражение и това е обусловило правния интерес на кредитора да сезира РС – Враца с установителни искове за дължимост от страна на ответника въззиваем на сумите издадена Заповед № 1292/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2094/2024 г. по описа на РС - Враца. Съдът се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на възраженията на ответника срещу действителността на извършената цесия и действителността на процесния договор за кредит, като в тази част препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Районен съд – Враца, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е аргументирал и достигнал до извода, че предявените искове са неоснователни, като не споделя мотивите на съда по отношение на липсата на представени доказателства за 3 предоставяне на платежен инструмент - кредитна карта с № 906771 и липсата на доказателства за усвояване на кредитния лимит по процесния договор, по следните съображения:

От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е получил карта № 906771, което е удостоверил със собствения си подпис и саморъчно изписване на трите си имена в Приложение № 1 към договора за издаване и предоставяне на платежна карта „бяла карта“. Това приложение за предоставяне на картата, ведно с ПИН-код за ползването й е подписано на основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от процесния договор. Освен това в отговора на исковата молба и до приключване на производството пред първоинстанционния съд, ответникът не оспорва, че е получил съответната карта, а единствено заявява, че не е ползвал същата и не е усвоявал уговорения лимит по договора. Това обстоятелство обаче също се явява доказано по делото от страна на ищцовото дружество, предвид допускането и приемането на заключение по ССчЕ – неоспорено от страните и прието без възражения. В заключението си вещото лице е установило наличието на периодични усвоявания на кредитния лимит от страна на ответника по дати и конкретни стойности, както и погашенията по него, респ. неизплатените по процесния договор суми по главница и лихви. Известен е факта, че на всяко вещо лице за установяване движенията на суми по издадени кредитни карти се предоставят съответни извлечения, от които са видни всички усвоявания и погашения по дати и съответен размер, които сами по себе си представляват първичен счетоводен документ. По-конкретно за такъв тип револвиращи кредити, които периодично се усвояват и погасяват чрез ползването на карта, се предоставят както извлечения по месеци, така и подробно извлечение за движенията на суми по самата карта, от издаването й до прекратяване на ползването й. В тази връзка за настоящата инстанция не са ясни мотивите на съда за невъзприемането на заключението на вещото лице, като не е ясно и становището на процесуалния представител на ответника по въпроса какви „други първични счетоводни документи“ в случая не са представени, във връзка с работата на вещото лице по поставените му задачи. Заключението е прието без каквито и да било възражения, като не са заявени искания за допълнителни задачи, ако същото не е било достатъчно пълно и ясно, като не е допуснато и повторно заключение, ако са били налице съмнения за неговата правилност. Неоснователен се явява изводът, че съответните извлечения за движението на суми във връзка с ползвани кредитни карти представляват документ, съдържащ информация само в интерес на кредитора. Напротив – дават пълна и обективна информация за постъпилите суми, разплащания, вноски и т.н., като, ако са били налице данни или съмнения за някаква манипулация от страна на кредитора, то е следвало да бъдат своевременно изразени от страна на ответника, като бъде дадена възможност на ищеца въззивник да ангажира съответни доказателства, във връзка с тези оспорвания. Такива обаче липсват, а единствено бланкетно е заявено мнение за наличие на компрометирано заключение на вещото лице.

При горните съображения и като взе предвид доказателствената съвкупност, от която се установяват всички правнорелевантни факти за уважаване на предявените искове по основание и размер, то настоящият съдебен състав намира, че същите се явяват основателни и следва да бъдат уважени, с отмяна на първоинстанционното съдебно решение, респ. с 4 уважаване на въззивната жалба.