Решение № 308 от 27.06.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Стара Загора, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20225530200350 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. Г. Г., подадена чрез адв. Я.И. против наказателно постановление № 21-1228-004086 от 10.12.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се подробни съображения в тази връзка. В съдебно заседание чрез адв. С.П., преупълномощена от адв. Я.И., жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба и излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност.

Прави искане за присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез ст.юрисконсулт Ива Москова взема становище по същество.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна 1 страна.

С обжалваното наказателно постановление № 21-1228-004086 от 10.12.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя СТ. Г. Г. са наложени следните наказания:

1. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП;

2. на основание чл. 183, ал. 1, . 1, пр. 3 ЗДвП -глоба в размер на 10 лв. за извършено от него нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;

3. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП - глоба в размер на 50лв. за извършено от него нарушение на чл. 104а ЗДвП.

От фактическа страна е прието следното: на 09.09.2021г. около 15,10 часа в гр. Стара Загора, по ул. Димчо Стаев, до ВиК, в посока север - юг СТ.

Г. Г. управлявал МПС - товарен автомобил марка: М., модел: *, с рег. № ***, собственост на И.С.И., което не било регистрирано по надлежния ред.

Регистрацията на МПС била прекратена на 16.07.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - МПС било закупено на 14.05.2021г. от И.С.И., който като собственик в 1-месечния срок по чл. 145, ал. 2 ЗДвП не регистрирал придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес, поради което и регистрацията му била служебно прекратена след изтичането на 2месечния срок по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Водачът бил спрян за проверка, тъй като по време на управление на превозното средство използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Освен това, при проверката той не представил СРМПС.

В наказателното постановление е посочено, че е издадено въз основа на АУАН серия АА № 573068 от 09.09.2021г. във връзка с постановление за отказ да се образува ДП № 10909/2021г. по описа на РП - Стара Загора.

Към административнонаказателната преписка е приложено постановление № 10909/2021/22.11.2021г. за отказ да се образува досъдебно производство. От него е видно, че прокурорът е приел от фактическа страна следното: на 09.09.2021г. СТ. Г. Г. управлявал процесния автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП поради непререгистриране на автомобила в законоустановения срок.

2

Представителят на обвинението направил извод, че макар от обективна страна да е осъществен съставът на чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, липсва съставомерност от субективна страна - липсва умисъл, поради което и отказал да образува досъдебно производство.

Посоченото постановление за отказ да се образува досъдебно производство било изпратено само на Началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора за реализиране на административнонаказателна отговорност, тъй като именно той направил съобщението по чл. 213, ал. 1 НПК.

Във връзка със собствеността на процесното МПС марка: М., модел 390Д, с рег. № *** е представена справка от КАТ, от която е видно, че във времето същото е било собственост на следните лица: 1. Д. Г. Г., 2. Д.Б. Г.а, 3.

СТ. Г. Г. и 4. И.С.И..

От справката за регистрация на автомобила е видно, че на 14.05.2021г. е отразена служебна промяна на регистрацията на МПС - регистриран договор за покупко-продажба № 1697/14.05.2021г. по описа на нотариус, вписан под № 308 в регистъра на нотариалната камара. От служебно направена справка, съдът установи, че под този номер е вписан нотариус Пламен Иванов Иванов, с район на действие Районен съд - Стара Загора.

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000883/10.12.2021г. е видно, че СУМПС на СТ. Г. Г. е отнето до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Във връзка с личността на СТ. Г. Г. е представена справка за нарушител/водач от 11.02.2022г.

Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

От показанията на свидетелите Б.П. Б. - Г. /актосъставител/ и К. ИВ. К.

/свидетел по акта/ се установява изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН. Техните показания са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Единственото обстоятелство, което те заявяват и не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е това, че новият собственик на процесния автомобил, който е следвало да го пререгистрира е Д. Г. Г.. Видно от справката от КАТ, това задължение последно е възникнало 3 за И.С.И..

По отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

При издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещо до неговата отмяна в тази част.

Актосъставителят и в АУАН, и при разпита си в хода на съдебното следствие, заявява, че Д. Г. Г. не е пререгистрирал процесния товарен автомобил в срок и това е станало причина за служебно прекратяване на регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Същевременно наказващият орган сочи в НП, че задължението за пререгистрация било на друго лице, а именно на И.С.И., тъй като именно той бил новият собственик на автомобила.

Посоченото разминаване е съществено, тъй като касае елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - процесният автомобил не е регистриран - той е с прекратена регистрация именно поради виновното поведение на новия му собственик. Затова е важно и неговото установяване.

Освен това, за да бъде доказано, че С.Г. е извършил нарушението и от субективна страна, следва да бъде изследван въпросът дали той е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена и поради това е от значение кой е собственикът на автомобила и какви са отношенията на С.Г. с него.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта досежно нарушението, описано в т. 2.

С оглед пълнота на изложението, следва да бъде посочено следното:

На първо място, ако се приеме, че посоченото по-горе процесуално нарушение не е съществено, то следва, че СТ. Г. Г. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като на 09.09.2021г. около 15,10 часа в гр. Стара Загора, по ул. Димчо Стаев, до ВиК, в посока север - юг управлявал МПС - товарен автомобил марка: М., модел: *, с рег. № ***, собственост на И.С.И., което не било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията на МПС била прекратена на 16.07.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - МПС било закупено на 14.05.2021г. от И.С.И., който като собственик в 1-месечния срок по чл. 145, ал. 2 ЗДвП не 4 регистрирал придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес, поради което и регистрацията му била служебно прекратена след изтичането на 2-месечния срок по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Същевременно обаче в хода на съдебното следствие остана недоказано нарушението да е осъществено и от субективна страна. В тази връзка релевантно е обстоятелството, дали на 09.09.2021г С.Г. е управлявал товарния автомобил – чужда собственост, описан в констативния и санкционния акт, знаейки, че той е със служебно прекратена регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно и главно доказване. В хода на проверката са снети обяснения от санкционираното лице, но те не са достатъчни, за да се обоснове извършването на нарушението от Г. и от субективна страна. /вж. решение № 169/09.07.2020г., постановено по КАНД № 135/2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора/

На второ място, неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че от начина, по който е описано нарушението, не става ясно кога е извършено същото.

И актосъставителят, и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 09.09.2021г., когато С.Г. е управлявал товарния автомобил, който не бил регистриран по надлежния ред - бил с прекратена регистрация.

На трето място, съдът намира за несъстоятелни и възраженията изложени в жалбата, че при посочване на нарушената законова разпоредба не е направена необходимата обвръзка между чл. 140, ал. 1 ЗДвП и съответните норми, към които тя препраща. Настоящият съдебен състав намира, че това не е необходимо, още повече като се има предвид, че и в АУАН, и в НП е посочено основанието, на което е била прекратена регистрацията на автомобила, а именно чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Поради това и не може да се приеме, че по някакъв начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи 5 до неговата отмяна в тази част.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Несъстоятелни са възраженията, изложени в жалбата, че неправилно е посочено в АУАН и НП, че водачът е длъжен да носи и представи при проверка СРМПС част II.

И актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че при проверката С.Г. не представил СРМПС и това станало причина да се приеме, че е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Действително наказващият орган е посочил, че „всеки водач е длъжен да носи СРМПС част II, издадено на собственика на МПС“, но това според настоящия съдебен състав представлява по-скоро пояснение с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят СТ. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като на 09.09.2021г. около 15,10 часа в гр. Стара Загора, по ул. Димчо Стаев, до ВиК, в посока север - юг управлявал МПС - товарен автомобил марка: М., модел: *, с рег. № ***, като при спирането му за проверка не представил СРМПС.

Несъстоятелни са възраженията, изложени в жалбата, че С.Г. не знаел, че СРМПС не било в автомобила. Той, като водач е бил длъжен преди да го приведе в движение да се увери, че същият е в изправност и с изрядна документация, вкл. и че има редовно от външна страна СРМПС, което да представи, в случай на проверка.

Съдът намира, че доколкото размерът на наказанието глоба е определено съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение.

6

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.