Решение № 260027 от 25.09.2020, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 25.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на дванадесет и пети август две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1634 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А.С.Й. твърди, че пострадал от пътно-транспортно произшествие (нататък - ПТП), в резултат на което му били причинени телесни увреждания, силен стрес и душевен дискомфорт.

На 21.05.2018 г. около 22 часа бил непосредствено пред оградата дома на братовчед си Н.на ул. К.М.*в село Р., община К., област П., където го чакал, за да излязат заедно на разходка. Докато чакал, ненадейно бил връхлетян от автомобил марка „С.“, модел „В.“ с peг. № ******, рама № **************, собственост на К.М. с адрес: К., графство С.Й., Обединено кралство В., управляван от Д.Я.Г. с ЕГН **********.

Автомобилът блъснал ищеца, след което разрушил оградата и тухлената постройка в двора, в резултат на което му били нанесени телесни увреждания и бил затрупан с тухли. Притеклите се да го спасяват негови съграждани го освободили внимателно от тухлите, след което ищецът бил откаран в болница в гр. К., където бил приет по спешност. Лекарите в К. установили, че има тежко счупване и се нуждае от извършване на висококвалифицирана операция, поради което бил откаран с линейка в град П. и приет в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.Г.“ ЕАД. Там бил хоспитализиран в периода 22.05.2018 г. до 01.06.2018 г. като му била поставена диагноза - счупване на долния край на дясната бедрена кост (фемур). На

23.05.2018 г. била извършена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Била му поставена плака за дистална фрактура на фемура.

По случая била образувана прокурорска преписка № 1086/2018 г. на РП-К., досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. за извършено от водача Д.Я.Г. с ЕГН **********, управляващ лек автомобил марка „С.”, модел „В.“, с peг. № ******, рама: ***************, престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство ищецът бил представляван от адв. П.П.С., за което му заплатил в брой сумата от 1800 лева въз основа на договор за правна защита и съдействие 790235 от 11.02.2019 г., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К..

Делото било внесено с обвинителен акт в съда, където било образувано НАХД № 204/2019 г. по описа на PC К., II наказателен състав. С Решение № 70 от 02.04.2019 г. Районен съд - К., II наказателен състав признал обвиняемия Д.Я.Г. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.05.2018 г. в с. Р., обл. П. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „С.“, модел „В.“ с peг. № ****** е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда - трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. I от НК, като на основание чл.

78 А ал. 1 от НК съдът освободил ответника от наказателна отговорност и му наложил административно наказание - глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. чл. 343 г във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК, съдът наложил на обвиняемия Д.Я.Г. административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Със същото решение съдът осъдил обвиняемия Д.Я.Г. да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, бюджетна сметка на ОД на МВР П. сумата от 375.30 лева (триста седемдесет и пет лева и тридесет стотинки), разноски по делото, направени в досъдебното производство.

В решението си съдът пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на направените от мен разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, сторени за защита от адв. П.С. по ДП № 312/2018 г. по описа на РУП на МВР К., пр. пр. № 1086/2018 г. по описа на РП - К.. Същите били своевременно поискани по време на предявяване на материалите по делото на 11.02.2019 г. в кабинета на разследващия полицай в РУП - К., което изявление било вписано в протокола за предявяване на разследването. Разноските били поискани на този по-ранен етап от развитието на наказателната процедура, предвид законовата недопустимост при разглеждане на делото по диференцираната процедура (чл.78а от НК), в съдебното наказателно производство пострадалия да може участва като частен обвинител и/или граждански ищец. Относно доказване факта на платеното адвокатско възнаграждение, по делото бил представен договор за правна защита и съдействие № 790235, сключен на 11.02.2019 г., в който било отразено, че възнаграждението е не само договорено, а и реално заплатено.

Във връзка с постановеното решение по НАХД

№ 204/2019 г. по описа на PC - К., II наказателен състав, ищецът депозирал молба на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.

189, ал. 3 от НПК, с която поискал постановяване на определение, с което обвиняемият Д.Я.Г. с ЕГН ********** да бъде осъден да му заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева за защита по ДП № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К..

С определение № 93 от 19.04.2019 г., постановено по НАХД № 204/2019 г. по описа на PC - К., II наказателен състав, молбата му била оставена без уважение. Подал частна жалба срещу така постановеното определение и с определение от 13.06.2019 г. на ОС - П., постановено по в.ч.н.д. № 1081/2019 г., било отменено определение № 93 от 19.04.2019 г. на PC К. и вместо него било постановено друго, с което се оставя без разглеждане молбата му от 18.04.2019 г. за присъждане на разноски в размер на 1800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Като мотиви за постановяване на съдебния акт било посочено, че за ищеца съществува друга процесуална възможност да претендира разноски, а именно - по гражданскоправен ред.

Видно от гореизложеното, ищецът сторил разноски в досъдебното наказателно производство, изразяващи се в заплащането на адвокатски хонорар на адв. П.П.С. за защита по образуваното досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ - МВР К., пр.пр. 1086/2018 г. на РП - К., платено в брой, които не му били възстановени от наказателния съд.

Сумата безспорно представлявала имуществени вреди, под формата на претапяна загуба, представляващи пряка и непосредствена последица на реализираното от ответника ПТП, тъй като били сторени във връзка със защитата му по досъдебното производство, образувано срещу него.

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което поискал от Районен съд - К. да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.Я.Г. с ЕГН ********** за посочената сума. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1274/2019 г., ІІ-ри състав по описа на PC-К., по което съдът разпоредил издаването на заповед за изпълнение. По делото постъпило възражение от страна на длъжника.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Я.Г. дължи на А.С.Й. сумата от 1800 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за адвокатска защита и процесуално представителство по досъдебно производство № 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К. в качеството му на лице, пострадало от ПТП, което досъдебно производство е било внесено в Районен съд К. с предложение за освобождаване на ответника от наказателна отговорност и по образуваното НАХД № 204/2019 г. Д.Я.Г. е бил признат за виновен и му е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НПК, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1274/2019 г. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Д.Я.Г. оспорва иска.

Сочи, че по досъдебното производство имало представени два договора за правна помощ – един с адвокати П. и Г.С., по който била заплатена сума в размер на 1800 лева – предмет на исковата претенция, и втори – с адвокат А.Б., по който ищецът заплатил възнаграждение в размер на 500 лева, което не било предмет на иска. В исковата молба и договора за правна помощ от 11.02.2019 г. не бил отбелязан точен предмет, а само „защита по досъдебно производство….“. Представеното пълномощно без дата между същите страни било за предявяване на претенция пред застрахователя в досъдебното производство и за начина на събиране на обезщетението от настъпилото застрахователно събитие на 21.05.2018 г.

Изводът бил, че участието в ДП 312/2018 г. на РПУ К. било само за частен обвинител, което не било формулирано. Участието на пострадалия и двамата адвокати приключило на същата дата – 11.02.2019 г., видно от приложения протокол за предявяване на разследване, в който било отразено, че присъствалите нямат искания, бележки и възражения. Последвало прекратяване на наказателното производство от единствения компетентен затова орган – прокурора, и делото продължило за наказване на ответника по административен ред по глава 28 от НПК и спазване на императивното правило на чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК, при която хипотеза нямало участие на частен обвинител и граждански ищец.

Правилата на закона за присъждане на разноски по раздел ІІ от ГПК били точно и ясно формулирани в чл. 78 вр. с чл. 80 от ГПК, където било уредено, че разноски се присъждат в рамките на производството по съответното дело; че включват само възнаграждение за един адвокат, като броят на адвокатите можел да бъде неограничен, а в конкретния случай участвали трима адвокати, а претендирания хонорар бил за двама; че страната следвало да поиска присъждане на разноски, каквото искане ищецът не отправил в рамките на ДП 312/2018 г. по описа на РУ на МВР К., нито представил списък на същите; изречение ІІ на чл. 80 повелявало, че при липса на списък, страната няма право да иска изменение на решението в частта, относно разноските.

Правилата за присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар били точни, изчерпателни и специфични, затова самостоятелен иск за разноски, включително адвокатски хонорар бил недопустим.

Счита, че производството по чл. 410 от ГПК е било недопустимо, а искът по чл. 422 от ГПК не е предявен в указания едномесечен срок.

МОЛИ съда да прекрати производството като недопустимо, респективно – да отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 70 от 02.04.2019 г. по НАХД 204/2019 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 18.04.2019 г., съдът е признал обвиняемия Д.Я.Г. за виновен в престъпление по чл. 343, ал.1, б.б пр. ІІ-ро от НК вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание – глоба. С деянието ответникът е причинил по непредпазливост следна телесна повреда на ищеца – трайно затрудняване на движението на долен десет крайник, изразяващо се в закрито счупване на долния край на бедрената кост.

Не се спори, че по внесено предложение по