Присъда № 4 от 25.10.2021, Районен съд - Монтана

Мотиви към Присъда № 4/25.10.2021г. постановена по НЧХД № 592/ 2021г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.

Районен съд - гр.Монтана е сезиран с тъжба от Е. С. И. от с.М., Област Монтана, с ЕГН: ********** против К. Е. Т. от с. Г.Д., Област Монтана, с ЕГН: ********** по обвинение в извършено престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 02.09.2020г. до 12.03.2021г. в с.М., Област Монтана, чрез социална мрежа ,,Фейсбук", публично разгласил неистински позорни обстоятелства, разпространени по друг начин, по адрес на тъжителката, като под качени снимки и посредством Фейсбук профил ,, К.К.", публикувал нецензурни думи и изрази и разгласил неистински позорни обстоятелства, а именно: ,,Новият е на Е.И. от М.", ,,к", ,,Имам четирима свидетели, че си к или заведи дело или аз ще заведа", ,,К.л. к".

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и чрез упълномощения си повереник поддържа частното обвинение като моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение като му бъде наложено съответно наказание. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства по категоричен и несъмнен начин се доказва авторството и вината на дееца. Претендира същият да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди както и разноските по делото.

Подсъдимият К.Т., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание като посредством упълномощения си защитник пледира за невиновност по повдигнатото обвинение. В пледоарията си защитникът развива съображения, че авторството на деянията не са доказани по категоричен и несъмнен начин като акцентира най - вече на заключението на вещото лице по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно техническа експретиза. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Е. Т. е роден на ххххг. в гр. Монтана, живее в с.Г.Д., Област Монтана, българин, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.

Частният тъжител Е.И. и свидетеля Д.С. са съпрузи. Тъжителката работила с подсъдимия К.Т.. Поради възникналата колегиалност между подсъдимия и пастрадалата, двамата имали близки отношения, което довело до неколкократни срещи помежду им, посещения на подсъдимия у тъжителката, както и посещение от нейна страна в мястото, където същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода и при неговата майка 1 свидетелката М. Т.а.

След като излязъл на свобода отношенията помежду им се влошили, което довело до отправяне на жалби от страна на тъжителката срещу подсъдимия във връзка с направени от него публикации в социалната мрежа ,,Фейсбук". Това довело до снимане на писмени обяснения от полицейските служители в с.Г.Д., чиито началник РУ бил свидетеля В.М.. В хода на проверката било установено, че лице, което ползвало фейсбук профил ,, К.К.", публикувал нецензурни думи и изрази и разгласил позорни обстоятелства, наричайки тъжителката ,,Новият е на Е.И. от М.", ,,к", ,,Имам четирима свидетели че си к или заведи дело или аз ще заведа", ,,К.л. к". Публикациите получили отзвук в населеното място, където пострадалата живеела, което било частично възприето от разпитаните в съдебно заседание свидетели А.Й. и Б.П. - последният кмет на с.М.. Именно тези обстоятелства и накърненото достойнство провокирали Е.И. да депозира жалба срещу подсъдимия в полицията и да потърси правата си по реда на настоящето наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана от съвкупния анализ на събраните и приобщени в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

Видно от разпитаните в качеството на свидетели Д.С., К.Г. и М. Т.а е, че между тъжителката и нейния съпруг от една страна и подсъдимият е имало влошени междуличностни отношения, провокирани от предходни неизяснени такива между пострадалата и подсъдимия. В показанията на свидетеля С. се навеждат обстоятелства, свързани с поведението на К.Т., който, според свидетел, качвал снимки от своя фейсбук профил, в социалната мрежа както по негов адрес, но и по адрес на неговата съпруга. Свидетелят твърди, че подсъдимият е качвал текстовите съобщения от разговор с негови съселяни, които узнали за тези му действия. Същевременно в разпита си в съдебно заседние свидетелката К.Г. заявява, че знае единствено, че между пострадалата и подсъдимия е имало интимна връзка, която обусловила тяхното ходене до град П. и посещението й при него в затвора. Това твърдение на свидетелката Г. се потвърждава от показанията на свидетелката М. Т.а - майка на подсъдимия, която обстойно разяснява цялостната хронология на предходните взаимоотношения между нейния син и тъжителката. Според нейните твърдения, подсъдимият е лежал в затвора заради пострадалата и че е против тяхната връзка.

Същевременно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели В.М., К.Г. и А.Й. и Б. П. се установява единствено обстоятелството, че те са знаели, че тъжителката е била депозирала жалба до полицията срещу подсъдимия и по неин адрес са били качвани снимки и писани нелицеприятни 2 неща във фейсбук от конкретен профил. Същите обаче признават, че не са чели публикациите, нито могат да възпроизведат точно по съдържание написаното от профила.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви, доколкото същите установяват влошени междуличностни отношения между страните в процеса. Поради тази причина и с оглед предишните конфликтни ситуации между тъжителката и подсъдимия, които намират продължение и при свидетелите С. и Т.а, може да се направи обосновано предположение, че съмнение в част от показанията и изложените твърдения тегне върху всички от тях. При разпитите си обаче никой не упоменава конкретните думи и изрази, които са предмет на частното обвинение. Също така липсва яснота относно обстоятелството, кое е било лицето, което ги е написало на тъжителката. Единственото подозрение изхожда от влошените им взаимоотношения, както и от снимката на подсъдимия, качена във фейсбук профила ,, К.К.". В показанията на полицейския служител, снел обяснения от К.Т. се установява негово признание за това, че именно той е бил лицето, което е наклеветило тъжителката. В хода на настоящето съдебно производство подсъдимият не депозира обяснения, с които да потвърди направеното извънпроцесуално признание за авторството в извършените деяния. Същевременно от писмените доказателства по делото - отговор на мобилен оператор ,,Теленор" се установява, че от мобилен телефон ххххх не е изпращал текстови съобщения към мобилен номер хххх в периода 23/12/2020г. - 23/06/2021г. От друга страна в хода на съдебното производство беше назначена съдебно техническа експертиза, чието заключение не беше оспорено от страните и беше прието като обективно и вярно. Съгласно него вещото лице не може да установи реалният администратор (физическо лице) на профил с потребителско име ,,К.К.". В разпита си в съдебно заседание експертът посочва още, че не може да бъде категоричен дали друго лице, различно от администратора на профила, е имало достъп и е използвало профила за публикуване на въпросните думи и изрази. Поради тази причина и за съда е налице невъзможност да събере доказателства, които да оборят заключението на вещото лице. Писмените публикациии представената като веществено доказателство по делото флашка с надпис ,,planet" по никакъв начин не могат да докажат пряката връзка между подсъдимия, фейсбук профила ,,К.К." и публикуваните нецензурни думи и изрази по адрес на тъжителката.

На базата на възприетите фактически обстоятелства съдът намира, че спрямо тъжителката е налице престъпно посегателство против личността като несъмнено извършените деяния представляват клевета. По адрес на пострадалата са били публикувани позорни думи и изрази, които накърняват нейното достойнство и са намерили отражение в населеното място, където живее. Същите са били качени в социална мрежа, което е обусловило публичното достояние на тяхното съдържание от неограничен кръг лица.

3

Също така са били разгласени по друг начин – чрез социалната мрежа на ,,Фейсбук“, което обуславя наличието и на двата квалифициращи признака от обективната страна на изпълнителното деяние клевета по чл.147, ал.1 от НК.

Същевременно липсват преки доказателства, уличаващи подсъдимият К.Т. във вмененото му обвинение. Налице е липсата на извършено от подсъдимия престъпление против личността на тъжителката Е.И. като обвинението е недоказано, тъй като не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е бил автор на публикации от 02.09.2020г. до 12.03.2021г. в социалната мрежа „Фейсбук”, в която са посочени инкриминираните изрази.

В производството пред настоящата инстанция не можа да се установи по несъмнен и категоричен начин, че публикуваните постове са с автор К.Т., а не трето лице, в която насока е било и заключението на вещото лице. С оглед разпределението на доказателствената тежест в производството (чл. 103, ал.1 от НПК – Тежестта да докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител) авторството на инкриминираните по делото деяния от страна на подсъдимия К.Т. е недоказано. По делото е налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – участието на подсъдимия във вмененото му деяния. Косвените доказателства по делото не са в достатъчна степен да обусловят единствения възможен извод за авторството на деянието. Влошените междуличностни отношения и твърдения на част от свидетелите за интимна връзка между страните, наличието на снимка на подсъдимия на фейсбук профила ,,К.К.“ и извън – процесуалното му признание пред полицейските служители, че именно той е бил автор на направените публикации са крайно недостатъчни, за да докажат съпричастността на дееца към извършените противоправни деяния. От друга страна е налице заключение на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза, която поставя под обосновано съмнение участието на подсъдимия в извършеното престъпление.

Същевременно следва да се посочи, че част от инкриминираните изрази, изпратени чрез мобилен телефонен апарат до тъжителката, не се доказва да са били от ползван от подсъдимия мобилен телефон.

Поради тази причина и от постъпилата справка от мобилен телефонен оператор ,,Теленор“ се установява, че за инкриминирания период не са били изплащани текстови съобщения до този на пострадалата.

Също така възпроизвеждането на извънпроцесуално признание от подсъдимия пред полицейските служители – свидетеля В.М. и К.Г., не може да обуслови доказаността на елементи от фактическия състав на едно престъпление. Върховният касационен съд на Република България е имал възможността на отбележи (Решение № 1114/14.02.2006г. по н.д.№ 500/2006г. на 2 - ро н. о. на ВКС), че ще бъде съществено процесуално нарушение ако осъдителна присъда, респективно обвинението се основава единствено на 4 свидетелски показания на полицейски служители за извънсъдебно признание на извършено престъпление.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че е осъществен съставът на престъпление от привлеченото към наказателна отговорност лице.

Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл.303, ал.2 от НПК начин на обвинението срещу подсъдимия по настоящото дело.

Предвид недоказаността на авторството на деянието следва да бъде приложени последиците в чл.304 от НПК, т.е подсъдимият да бъде оправдан.

Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда.