Решение № 15241 от 07.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15241 гр. С., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110155347 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу Ц.

Б. П. с ЕГН: **********.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 400,01 лева (двe хиляди и четиристотин лева и 01 стотинка), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, аб.№ ******, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 339,48 лева (триста тридесет и девет лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., 37,94 лева (тридесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането , сумата 8,47 лева (осем лева и 47 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 32899/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до 1 имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „П. И.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва начина, по който е образуван размерът на исковите претенции. Оспорва редовността и коректността при извършване на дяловото разпределение и количеството ТЕ. Оспорва реалната доставка на ТЕ.

Оспорва да е действително извършвана услугата дялово разпределение.

Твърди, че не е установено да е извършвано дялово разпределение през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал писмени документи. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране 2 или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

За общоизвестно съдът е обявил съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно НПЗДЖ от 06.03.1980 г. Б. И. П. и Й. Г.а П.а са придобили собствеността върху ап. **, находящ се в гр. С., ул. „214“, ж.к. „Л.“, бл. 15-18, вх. А, ет. 7.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.02.1997 г. Б.

И. П. е дарил на сина си Ц. Б. П. собствените си 4/6 ид.ч. от ап. **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, стар блок **-**, нов блок ***, вх. *, ет. *, като дарителят запазва пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху дарения имот.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2008 г. Павел Б. П. дарява на Ц. Б. П. 1/6 ид.ч. от ап. **, находящ се в гр.

С., ж.к. „Л.“, стар блок **-**, нов блок ***, вх. *, ет. *.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 15.08.2008 г. Ц. Б. П. като собственик на ап. **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок ***, вх. *, ет. *, е сключил договор за ипотека на описания имот.

Представено е заявление-декларация от Ц. Б. П. от 19.08.2009 г., с което ответникът е поискал от „Т. С.“ ЕАД партидата за имот – ап. **, находящ се в гр. С., жк „Л. II“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да бъде променена на негово име.

Съгл. чл. 61, ал. 1 ОУ на ищеца при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик подават заявление за откриване, промяна или закриване на партида. Според чл. 62, ал. 2 ОУ когато имотът се ползва от повече от един клиент, то продавачът открива партида на този клиент/тези клиенти, който/които фигурират в подписано споразумение между тях. Съгласно чл. 63, ал. 1 ОУ при смърт на клиент физическо лице наследниците или лицата, придобили имота по силата на договор гледане и издръжка или договор за дарение са длъжни да уведомят ищеца писмено за тези обстоятелства чрез подаване на заявление за промяна на партида. В тези случаи продавачът променя партидата на името на наследника/наследниците или на името на един от наследниците по писмено споразумение между тях.

При липса на споразумение между наследниците продавачът открива партида на името на всички наследници, които отговарят съобразно квотата на съсобственост за задълженията за топлинна енергия.

Прието е в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2017 г., ОСГК, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, 3 така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди обаче могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот. Договорът между това ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. По този начин с подаването на заявление за откриване на партида на името на определено лице – ползвател на имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота.

По – нататък е развито в решението, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на С К между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.

Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Така при подаването на заявление за откриване на партида на името на определено лице –ползвател на имота, последният отговаря за задълженията по топлоснабдяване на имота независимо от обстоятелството, че имотът е съсобствен между две или повече лица. При липса на заявление съсобствениците отговарят за задълженията съобразно квотите си на съсобственост.

В случая се установява, че през исковия период процесният топлоснабден имот е бил собствен на ответника Ц. Б. П., като ответника не е оспорил и подаването на заявление – декларация за прехвърляне на партидата 4 относно имота на негово име като лице, потребяващо енергията доставяна до имота считано от 2009 г., а и в рамките на исковия период.

Така потребител на топлинната енергия в исковия период е ответникът П..

По делото се установява, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост от 10.08.2002 г.

От представените писмени доказателства и от заключенията по СТЕ и ССчЕ се установява, че през процесния период услугата дялово разпределение е извършвана от третото лице – помагач.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед изричното искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за промяна на партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота през процесния период.

Разпечатката съдържа 43 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c971c3f-3a0d-469e-9c0c-9631062a7231