Решение № 3240 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3240 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. Б.А-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110215867 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД като правоприемник на ,,***'' ЕАД чрез адв.

С. срещу Наказателно постановление (НП) № 820955 F-807152/28.03.2025 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 22677.62 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите.

В подадената жалба се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, свързани с липсата на посочване на датата и мястото на нарушението. Оспорва се и компетентността на органа, издал НП.

Намира, че е налице и неяснота относно словесното описание на нарушението, откъдето не може да се изведе еднозначно дали се твърди едно единствено нарушение или недеклариране за множество превози. Настоява, че в случая са налични предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения в подкрепа на искането за прилагане на разпоредбата. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен или упълномощен представител. Редовно призованата адв. С. – пълномощник на дружеството, е депозирала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие с изложени доводи по съществото на спора за отмяна на НП. В молбата адв. С. претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, като представя и договор за правна защита и съдействие.

Административнонаказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Намира за неоснователно и искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на 1 претендираното адвокатско възнаграждение. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Търговско дружество „,,***''” ЕАД със седалище в гр. София, се занимавало с производство на слънчогледово масло. След преобразуване чрез пълно вливане, правоприемник на ,,***'' ЕАД станало дружеството-жалбоподател – „,,***''“ ЕООД с ЕИК *******.

На 14.12.2024 г. около 19:00 часа била извършена проверка на МПС марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' с ремарке, регистрирани в Литва и водач С.Х. /S.H./ на ГКПП Кулата от служители на НАП и било установено, че камионът превозва стоки с висок фискален риск, декларирани като 23100 кг. бруто тегло „Слънчогледово масло, памучно масло или масло от шафранка и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени :

Слънчогледово масло или масло от шафранка и техните фракции; Други“. От представените документи органите по приходите установили, че изпращач на стоката е „,,***''“ ЕАД и получател на стоката е „,,***''”. Още при проверката било установено, че за превоза не бил предоставен УНП. За проверката бил съставен протокол от 14.12.2024 г. и МПС било допуснато да продължи превоза на стоката към Република Гърция.

На 23.12.2024 г. при проверка по седалището на дружеството – изпращач на стоката, му било указано да представи информация дали за превоза има издаден УНП, както и документи за превоза и стоката. На 27.12.2024 г. по електронен път били изпратени документи за стоката и било посочено, че превозът не е деклариран предварително от продавача – доставчик на стоката ,,***'' ЕАД. Същата информация била потвърдена и с писмо от упълномощената от дружеството адв. М. С. от 10.01.2025 г.

От представените документи /CMR и фактура от 13.12.2024 г./ проверяващите установили, че доставчик на стоката е ,,***'' ЕАД, а получател – гръцкото дружество ,,***'' с адрес в гр. ,,***''. Стоката била описана във фактурата като бутилирано олио 5 литра – 4752 броя на обща стойност 56694.04 лева.

След като се запознал с така представените документи и обяснения, св. Т. К. установил, че в качеството си на доставчик /продавач/ на стока с висок фискален риск, чийто превоз започва от територията на България и завършва на територията на страна-членка на ЕС, ,,***'' ЕАД не е изпълнило задължението си да декларира предварително данни за превоза преди започване на натоварване на транспортното средство.

С оглед на горното св. Т. К. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите. Поради изложеното, в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на жалбоподателя, св. К. съставил АУАН № F 807152/22.01.2025 г., което се потвърждава от техните подписи. В акта единствено е посочено кога е извършена проверката на ГКПП Кулата, както и последващите проверки по документи на дружеството, но не и време и място на извършване на нарушението. Не е посочено и кога се твърди стоката да е била натоварена на МПС. Препис от акта бил връчен на представител на дружеството, който не изложил възражения. Подробни възражения са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от адв. С., които са развити и в жалбата.

Въз основа на АУАН № F 807152/22.01.2025 г., било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 28.03.2025 г., като в него на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 22677.62 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК 2 вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите, на основание чл.

278б, ал. 3 от ДОПК. В НП също не е посочена дата или място на извършване на нарушението.

Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на 13.10.2025 г., като на 27.10.2025 г. по пощата е изпратена жалбата срещу него до ЦУ на НАП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Т. К., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.

Свидетелят потвърждава за извършената проверка по документи, както и за установеното от него, че до момента на преминаване границата на страната, за товара не е била подадена декларация и не е бил издаден УНП. Свидетелят сочи, че е установил липсата на УНП освен от твърденията на самото дружество и от служебна проверка в нарочната система на НАП.

Но преди всичко съдът изгради своите фактически изводи въз основа на представените по делото писмени доказателства, включително протоколи за проверка от 14 и 23 декември 2024 г., документи за превоза и стоката /CMR, фактура/, заповед за компетентност.

Фактически и жалбоподателят не оспорва, че не е подал декларация за превоза и не е имал УНП.

Съдът установи, че по преписката не са представени заповедите на министъра на финансите, утвърждаващи списък на стоки с висок фискален риск, нито в АУАН и НП са посочени индивидуализиращи белези на заповедта, в която да е включена процесната стока.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за нищожност на НП поради липсата на компетентност на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Видно от т. 3 на представената Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, той е оправомощил органите по приходите в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да извършват контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, без да е необходимо изрично писмено възлагане.

Съгласно чл. 127и ал. 2 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или 3 първият доставчик във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното средство и потвърждава изпращането на стоката след излизане на транспортното средство от територията на страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България в първото си изречение дословно преповтаря законовия текст. А във второто си изречение посочва, че „Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48.“

Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл.

127а, ал. 7 от ДОПК, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни.

Но както беше посочено по-горе, по делото от наказващия орган не е представена заповед на министъра на финансите, която да е била в сила към датата на нарушението и в която да е предвидено, че слънчогледовото масло попада сред стоките с висок фискален риск. В случая липсва и посочване в акта и в НП въз основа на коя заповед на министъра на финансите се твърди да е утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта, в която да е включено и слънчогледовото масло. Доколкото заповедта не е нормативен акт, съществуването й и нейното съдържание, както и датата на влизане в сила, подлежат на доказване от наказващия орган.

По делото не са представени и каквито и да е доказателства за датата на натоварване на транспортното средство с процесната стока, като съдът отчете, че фактурата за стоката е издадена на 13.12.2024 г., а преминаването през границата на страната е на 14.12.2024 г.

Поради това съдът не е могъл да установи съществено обстоятелство за нарушението, доколкото именно датата на натоварване на МПС е изведена като момента, до който следва да се подаде УНП.

Тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия орган, като той е бил длъжен да събере всички възможни доказателства за вмененото на жалбоподателя нарушение, което обаче не е сторено.