Решение № 6747 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6747 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев

Членове:

Йоанна Н. Станева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100502694 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 19956 от 05.11.2024г., постановено по гр.д. № 55885 /2023г. по описа на СРС, 32-ри състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Ц. М. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Ц. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 44,44 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.– 30.04.2022 г., ведно с законната лихва считано от 21.06.2023 г.; сумата от 5,56 лв. - обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г.- 06.06. 2023 г.; сумата от 28,31 лв. - цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно с законната лихва считано с законната лихва от считано от 21.06.2023 г., както и сумата от 5,75 лв. обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 16.07.2020 г.- 06.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34384/2023 г. по описа на СРС, 87 състав. Със същото решение Л. Ц. М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 950 лева, представляващи сбор от разноски в първоинстанционното и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Л. Ц. М., в която са развити съображения за неправилност на постановеното решение, че първоинстанционният съд не бил взел предвид аргументите, възраженията и исканията му, направени с отговора на исковата молба, молбата му от 22.04.2024г. и становището му от 08.10.2024г. По същество сочи, че радиаторът в процесния гараж бил премахнат много отдавна, в него нямало подаване на топлинна енергия и топла вода от десетилетия наред и никой не го бил посещавал, за да извършва проверки, замервания и контрол. Сочи, че топлопреносното дружество незаконосъобразно начислявало задължения за топлинна енергия на въззивника, като по този начин покривало свои загуби и 1 осъществявало финансова репресия върху потребителите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. С отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач „Директ“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Релевираните от жалбоподателя в отговора на исковата молба и следващите становища оплаквания за недопустимост на предявените искове са неоснователни. Видно от приложеното производство по ч.гр.д. № 34384/2023г. по описа на СРС, 87-ми състав, същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подписано от юрк. И.М., чиято представителна власт е удостоверена с приложено към заявлението пълномощно.

Идентично е положението с исковата молба по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, която е подписана от юрк. Ф.И. с приложено към исковата молба пълномощно.

Представителната власт на подписалите пълномощните лица следва от тяхното вписване като изпълнителни директори на „Топлофикация София“ ЕАД в публичния ТРРЮЛНЦ, което вписване има конститутивно действие. Останалите относими възражения на ответника касаят основателността на исковете, а не тяхната редовност и процесуална допустимост.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличие на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

Във въззивното производство не е налице спор и от приетия от СРС нотариален акт за 2 дарение на недвижим имот № 23, том XXVI, дело № 4266/1993г. се установява, че на 11.03.1993г. жалбоподателят Л. Ц. М. е придобил правото на собственост върху гараж № 16, находящ се в гр. ****. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за отчуждаване правото на собственост върху гаража, се налага изводът, че през процесния по делото период от м.05.2020г. до м.04.2021г. потребител на доставяната в имота топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е именно въззивникът Л. Ц. М..

От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебнотехническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена. Установява се, че в процесния имот не е имало отоплителни уреди, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота.

Поради липса на потребление на топла вода, не е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Процесната сума се дължи единствено за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, начислена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение към Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметна на топлопреносното предприятие, а топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и съответства на одобрения тип. Установено е, че след прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за горепосочения период е 44,67 лева, което надхвърля размера на предявената искова претенция от 44,44 лева.

От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира по реда на чл. 202 ГПК се установява, че няма извършени плащания на това вземане, както и че изравнителният резултат не е отнасян към вземания за предходни период.

Релевираното от въззивника оплакване, че не дължал плащане, след като не потребявал топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, е неоснователно. Както е изяснено с Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Също така в т. 86 от Решение от 05 декември 2019 г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, Съдът приема, че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

Именно поради гореизложеното, нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно 3 обстоятелството, че жалбоподателят е демонтирал отоплителното тяло в имота и не потребява топла вода не го освобождава от задължението да заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Относно релевираното с въззивната жалба възражение за неяснота на начина на формиране на топлинната енергия за сградна инсталация, както и за скрито начисляване на загуби на топлопреносното предприятие, съдът намира следното.

С Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C‑760/23 е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.