Решение № 5 от 11.01.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Чирпан, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №

20235540100638 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на привличане като обвиняем на образувано наказателно производство и повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което обвиненото лице е било оправдано, ведно със законната лихва от 17.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 08.01.2018 година с постановление на следовател в ОСлС при ОП Стара Загора бил привлечен като обвиняем за това, че на 31.08.2015 година в гр. Чирпан, област Стара Загора се заканил с убийство спрямо М.П.П. от гр. Чирпан, обл. Стара Загора и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал. 3, предложение първо във връзка с ал. 1 от НК; за това, че на 31.08.2015 година в гр.

Чирпан, област Стара Загора в съучастие с М.Т.И. от град Чирпан, обл. Стара Загора, като съизвършител се заканил с убийство спрямо М.П.П. от гр. Чирпан, обл. Стара Загора и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал. 3, предложение първо във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и за това, че на 01.09.2015 година в град Чирпан, област Стара Загора, в съучастие с М.Т.И. като съизвършител се заканил с убийство спрямо М.П.П. от гр. Чирпан, област Стара Загора и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал. 3, предложение първо във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Сочи, че ищецът преживял изключително тежко привличането му като обвиняем по наказателното дело, като това се отразило и на ежедневието му. Нормалния ритъм на живот се нарушил. При разясняването на ищеца от адвокат какво наказание се предвижда за повдигнатите обвинения на ищеца, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години ищецът изпаднал в огромна тревога и безнадежност за бъдещето си, чувствал се засрамен, не смеел да погледне хората в очите.

Посочва хронологично развитието на наказателното дело, първоначално с образуване на НОХД № 193 от 2018 година по описа на РС Чирпан. След отвод на съдиите, делото било определено да се гледа от ВКС – в Районен съд гр. Пловдив. Там било образувано НОХД № 3977 от 2018 година. След получаването на призовка за разпоредително заседание по делото притесненията и душевният дискомфорт на ищеца се засилили още повече. Бил изключително уплашен и разтревожен за бъдещето си, заради предстоящето дело в съда. Започнал да изпитва страхове за бъдещето си, свързани с възможното осъждане. Изпитвал чувство на срам, че бил в 1 положение, което го злепоставяло пред дъщеря му, пред приятели и познати. Загубил вяла в органите на прокуратурата, а смятал, че нейните органи, редом с полицията са призвани да се борят с престъпността и да гарантират законността в държавата.

Тъй като прокуратура във всеки един момент поддържала обвинението срещу ищеца, той всеки път отново и отново преживявал унижението на несправедливото обвинение за това, че бил предаден на съд за нещо, което не бил извършил.

По НОХД № 3977 от 2018 година по описа на Районен съд гр. Пловдив за 2018 година била постановена оправдателна присъда, но срещу нея Районна прокуратура Чирпан подала протест. Жалба подала и частната обвинителка М.П.. По въззивната жалба на частната обвинителка в Окръжен съд Пловдив било образувано ВНОХД № 1271 от 2020 година. С Решение № 260154 от 14.12.2020 година въззивният съд отменил оправдателната присъда и върнал делото на първа инстанция. Било образувано ново НОХД № 7845 по описа на Районен съд гр. Пловдив.

Кошмарите на ищеца, породени от незаконното обвинение и страховете за бъдещето му, се завърнали с нова сила. Ужасявал се от мисълта, че отново ще трябва да преживее цялото дело, обвиненията, разпитите, всички действия в хода на съдебното следствие, неизвестността от новата присъда. Всяко съдебно заседание му носело мъчителна тревога, която го потискала и му причинявала емоционален дискомфорт.

С Присъда № 26 от 16.04.2021 година по НОХД № 7845 по описа на Районен съд гр.

Пловдив за 2020 година, отново ищецът бил оправдан. Прокуратурата отново протестирала оправдателната присъда и след осем месеца очакване, с Решение № 201 от 17.12.2021 година по ВНОХД № 1842 по описа на ОС гр. Пловдив за 2021 година, първоинстанционното решение било потвърдено и ищецът бил напълно оневинен.

Дори и след приключването на наказателното производство с оправдателна присъда, отрицателните преживявания на ищеца, свързани с периода на воденото против него наказателно дело не се преустановили. За четири години ищецът извървял пътя на страха и притеснението, на огорчението и тъгата , на недоверието и описаните по-горе житейски и лични несгоди. Изпаднал в душено състояние, свързано със силно изразени негативни емоционални преживявания. Претърпял сериозни и многобройни болки и страдания, освен от преживяното, но и от създалото се към него отрицателно отношение сред близките и познатите му. Бил сериозно дискредитиран и злепоставен пред близките и познатите си, което негативно повлияло на душевното му равновесие и самочувствието. До момента продължава да изпитва крайно неудобство и безпокойство, когато посещава или се придвижва на обществени места, тъй като много хора били разбрали за воденото срещу него наказателно дело. За това време претърпял редица унижения и страдания, които продължават и до днес да носят дискомфорт за ищеца. Намира, че справедливото обезщетение от незаконността на действията на прокуратурата, е в размер на 5000 лв. за причинените му неимуществени вреди, резултат от комплекс от действия и актове на органите на прокуратурата, всички извършени, респективно издадени в хода на наказателното производство, водено срещу него. Претендира присъждането и на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се съображения от ответника в насока, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че ищецът е осъждан два пъти с влезли в сила присъди за извършени от него престъпления от общ характер. Поради обремененото съдебно минало на ищеца се твърди, че последният не е преживял изключително тежко привличането си като обвиняем и ежедневието не е излязло от нормалния си ритъм, тъй като вече е бил привличан два пъти като обвиняем по други досъдебни производства и е бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди. Дори и да е настъпило увреждане за ищеца, то е с изключително нисък интензитет. Не се сочат доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и повдигнатото му обвинение. Не са ангажирани доказателства относно влошеното психично здраве на ищеца, притеснението му да контактува с хора и изпитването от негова страна на непреодолим страх да не бъде осъден за деяние, което не е извършил. Посочва също, че предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 5000 лева е недоказана по основание и размер и е силно завишена, прекомерна е и не е съобразена с трайно установената съдебна практика в тази посока, включително и с практиката на ЕСПЧ, и на икономическия стандарт в страната. Искът за неимуществени вреди е завишен и неотговарящ на твърдените вреди и несъобразен с продължителността на наказателното производство. На се сочат според ответника в исковата молба конкретните ограничения, което е претърпял ищеца във връзка с образуваното и водено наказателно производство срещу него.

Ответникът твърди, че не са налице незаконосъобразни актове на ПРБ. Извършваните 2 действия от страна на ПРБ в хода на конкретното наказателно производство не са актове, противоречащи на закона и не представляват действия или бездействия, нарушаващи основните принципи на материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер предявения иск.

С Определение № 546 от 15.11.2023 година съдът е изготвил проектодоклад по делото, който е обявен за окончателен в първото по делото проведено открито съдебно заседание на 12.12.2023 година.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В конкретния случай, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване, завършено с постановяването на оправдателна присъда.

Навел е доводи, че наказателното производство е продължило около четири години, които години са най-тежките в живота на ищеца, но не навежда твърдения за продължителност на наказателното производство в неразумен срок, респективно не е заявена претенция за присъждане на обезщетение в този смисъл поради неразумната продължителност на воденото наказателно производство. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 година по т.д. № 1 от 2022 година на ОСГК, съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, като когато неоснователната принуда е осъществена извън рамките на разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ще включи и обезщетение за накърняване на това право.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; настъпилите неимуществени вреди за ищеца и техният размер; причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е спазил изискването за извършването на процесуалните и следствените действия в разумен срок, че е заплатил надлежно обезщетение на ищеца, както и всички обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

От изисканото ДП № 3/16-ОСО-ОП Стара Загора е видно, че с Постановление от 14.01.2016 година е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител затова, че на 31.08.2015 година в гр. Чирпан, обл. Стара Загора се е заканил с убийство на М.П.П. и това заканване би могло да възбуди у последната основателен страх относно осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. На 12.02.2016 година ищецът е разпитан като свидетел от следовател в ОСлО при ОП стара Загора. Към датата на образуване на досъдебното производство ищецът не е бил осъждан – справка за съдимост, том I, л. 100 от досъдебното производство. От приложена справка на л. 105, том I от ДП е видно, че са налице издадени пет постановления за отказ да се образува досъдебно производство съответно по преписки с №№ 693 от 2013 година по описа на РП Чирпан, 464 от 2014 година по описа на РП Чирпан, 395 от 2014 година по описа на РП Чирпан, 544 от 2015 година по описа на РП Чирпан, 923 от 2015 година по описа на РП Чирпан, като единствено последната преписка е образувана по повод на молба от С.