Решение № 44 от 02.08.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Исперих, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20223310200258 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. В. Д. от с.Трапище, общ.Лозница, обл.Разград, срещу НП №22-0275-000882/10.11.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ - Исперих, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и са му отнети 6 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят счита НП за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила, поради което моли за неговата отмяна изцяло. Твърди, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е непълна и не отговаря на действителната такава. Основните му аргументи са, че към момента на проверката автобусът е бил спрял на спирката, пътниците са слизали и са се качвали, поради което той като шофьор е бил ангажиран с тяхното обслужване и поради тази причина е бил със свален обезопасителен колан. Освен това счита, че е налице противоречие между описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма.

Претендира и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник адв.Е. К., която поддържа жалбата и излага подробни съображения.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР – Разград, РУ Исперих, не се явява представител.

За РП – Разград, ТО - Исперих, редовно призовани, не се явява представител

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства 1 съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 13.10.2022 г. екип от служители на РУ - Исперих – свидетелите И. Н. И. и В. И. В. изпълнявали патрулно-постова дейност и контрол по безопасност на движението по пътищата в с.Лудогорци, обл.Разград, съгласно утвърден график и били включени в специализирана полицейска операция (СПО) във връзка с установяване и протичане на нелегален трафик на мигранти на територията на Република България. Предмет на проверката били микробуси и автобуси. Около 11.58 часа по ул.“Тунджа“, до разклона със с.Старо селище, спрели за проверка идващ от посока гр.Исперих автобус марка „Пежо” с рег.№ ***, собственост на „Полипартс“ ООД с ЕИК: **********, управляван от жалбоподателя С. Д.. Автобусът спрял на автобусната спирка, която се намирала в непосредствена близост до мястото, където бил спрял полицейския автомобил, но на отсрещната страна на улицата. Докато част от пътниците слизали, а други се качвали и били обслужвани от шофьора, който им продавал билети, до автобуса се приближил св.И. от страната на шофьора и поискал документи за проверка. Според показанията на полицейския служител след като жалбоподателят свалил стъклото на прозореца, за да му подаде документите си, той забелязал, че шофьора бил с неправилно поставен колан – коланът бил закопчан предварително и водачът бил седнал върху надбедрената лента, като върху тялото му била преметната само диагоналната лента. Св.И. разпоредил на жалбоподателя да откопчее колана и да го последва до служебния автомобил, но въпреки откопчаването той не могъл да слезе, тъй като трябвало да преметне лентата пред полицейския служител.

Проверяващият преценил, че с това си поведение водачът е показал използване на предпазния колан по нерегламентиран в закона начин, в противоречие със законовите изисквания и с Правило 16 на ИКЕ на ООН, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и му съставил АУАН с е р и я GA

№

811116/13.10.2022 г.

Въз основа на него административноказващият орган (АНО) издал атакуваното НП, в което е пренесена изцяло фактическата обстановка, установена с акта.

В хода на съдебното следствие освен показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, се събраха и още една група гласни доказателства – показанията на свидетелите М.П., З.С. и П.Й., посочени от жалбоподателя.

Според св.И. автобусът се е движел и той го бил спрял на уширението в дясно по посока на движението, което се оказало автобусна спирка. След спирането на автобуса той е отишъл да провери шофьора, при което бил констатирал неправомерното поставяне на колан. Св.В. от своя страна твърди, че колегата му И. бил спрял автобуса, като той вървял след него, за да го обезпечи, при което видял, че шофьора на автобуса бил без поставен колан. Полицейският служител заявява, че не помни дали към момента на спиране на автобуса той е проверявал друг автомобил.

Свидетелите П., С. и Й. от своя страна твърдят, че са пътували в автобуса на процесната дата и са станали преки свидетели на спирането на автобусната спирка в с.Лудогорци. Според тях автобусът е спрял в с.Лудогорци, тъй като там е имало регламентирана спирка, а не защото е бил спрян от полицаи. Част от пътниците слезли, а други се качили, като шофьорът бил обърнат към тях, за да им продава билети. В същото време на отсрещната страна на пътното платно е имало спрял полицейски автомобил, до който стояли двама полицаи.

При спирането на автобуса единият полицай пресякъл улицата и дошъл до автобуса, като поискал на шофьора документите за проверка, включително и дигиталната карта за тахографа. Водачът отказал да извади картата, тъй като 2 тя отчитала часовете му, при което между него и полицейския служител възникнал спор на висок тон. В последствие полицаят разпоредил на шофьора да го последва до служебния автомобил.

Тримата свидетели са категорични, че през целия път водачът на автобуса бил с поставен предпазен колан. Св.П. заявява, че още при тръгването на автобуса от гр.Исперих видял как шофьорът щраква колана, а св.Й. твърди, че водачът си е сложил колана след като пътниците са се качили, непосредствено преди да тръгнат.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от наказващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя за противоречие между описанието на нарушението посочената за нарушена правна норма, с което било ограничено правото му на защита поради невъзможност да разбере какво точно нарушение е допуснал. В АУАН и НП еднозначно е посочено в обстоятелствената част, че водачът не използва обезопасителен колан по начин, регламентиран в Правило 16 на ИКЕ на ООН. Същевременно нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП регламентира задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно трайната съдебна практика поставянето на предпазния колан по нерегламентиран начин е приравнено на неизползване на колана, което е нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл при така установената в АУАН и НП фактическа обстановка, правилно АНО е квалифицирал нарушението. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории 3

M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Същевременно при преценката дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му с процесното НП административно нарушение, съдът намира, че същото остана недоказано. В хода на съдебното следствие се събраха две групи гласни доказателства, които си противоречат относно основния факт, подлежащ на доказване в настоящото производство – използвал ли е водачът предпазния колан, с който е бил оборудван автобуса по време на движение. В подкрепа на констатациите, направени с АУАН и НП са единствено показанията на св.И.. Само той твърди, че жалбоподателят не е използвал предпазния колан по предвидения в закона ред. Показанията на св.В. не само, че не потвърждават показанията на актосъставителя, но и му противоречат. Докато св.И. твърди, че жалбоподателят е бил поставил част от колана върху тялото си, св.В. е категоричен в показанията си, че водачът на автобуса не бил с поставен колан - обстоятелство, което той твърди, че е видял, а не че е бил с неправилно поставен колан. Твърденията на този свидетел са в противоречие и с още един факт, категорично установен по делото, а именно, че проверката на автобуса е била извършена само от св.И..

Това се потвърждава както от самия И., така и от свидетелите П., С. и Й., които са категорични, че до автобуса се е приближил само единият полицай.

Същевременно св.В. твърди, че бил съпроводил св.И. при проверката, за да го обезпечи и се е приближил до автобуса, при което е видял, че шофьора е без поставен кола – факт, който не се потвърждава от останалите доказателства.

Тези противоречия в показанията на св.В. относно съществени факти в хода на проверката не позволяват на съда да ги кредитира, поради което показанията на св.И. остават единствените в подкрепа на установената с АУАН и НП фактическа обстановка. Те обаче се опровергават от показанията на свидетелите П., С. и Й., които са подробни, последователни, логични и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още повече, че тези свидетели не са в близки отношения с жалбоподателя и са били преки очевидци на случилото се – стояли са непосредствено зад шофьора при спирането му на автобусната спирка и последвалата полицейска проверка.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c95a391-7554-40ed-bf5b-00796b4b9cc9