Определение № 408 от 25.11.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Бургас, 25.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20212000500460 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по ч.гр.дело №460/2021 г. по описа на Апелативен съд-Бургас е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК, по частната жалба на „СОР“ООД, ЕИК 200258390, чрез пълномощник адв.Б. В. от САК, против протоколно определение от 06.07.2021 г. по в.гр.дело №824/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на т.д №472/2017 г. по описа на БОС.

Иска се отмяна на определението като немотивирано и неправилно.

Твърди се липса на основание за спиране на производството, тъй като изходът от т.д №472/2017 г. по описа на БОС не е от значение за разрешаване на настоящия спор. Поддържа се, че нищожността на ипотеката би довела единствено до отричане на привилегията на жалбоподателя, заради обезпечението на вземането му и съответно до възникване на задължението да довнесе неплатената част от цената на имота. Намира също, че т.к. постановленията за възлагане на недвижимите имоти са потвърдени с влязло в сила решение на съд, е недопустимо атакуването на действителността на публичната продан.

В отговора на частната жалба, подаден от „Лозенец хоум 3“ЕООД, чрез пълномощник адв. Т., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Ответникът се позовава на заявената в съдебното заседание пред БОС 1 връзка на преюдициалност на висящия между страните спор по претенцията с правно основание чл.422 ГПК, предявена от „СОР“ООД за установяване дължимостта на вземанията му по ипотечния акт, послужил за снабдяване с изпълнителния титул, въз основа на който са му възложени процесните имоти, с висящия помежду им съдебен спор за прогласяване нищожността на ипотеката, обезпечаваща вземанията на кредитора, заради която производството по второто дело е спряно до разрешаване на спора по първото и от това черпи довод за обоснованост и правилност на преценката на окръжния съд да спре настоящото дело, с предмет вещен спор, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на акта по спряното производство за валидността на ипотеката.

За неоснователни се сочат оплакванията на жалбоподателя, че атакуваното определение е немотивирано, т.к. съдът е обосновал акта си, макар и накратко, но извън това се поддържа, че липсата на мотиви не е самостоятелно основание за отмяната на съдебния акт като неправилен. Сочи се, че дори произнасянето на първата инстанция да е немотивирано, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на доказателствата, оценка на въведените от страните правни доводи и формиране на собствени правни изводи по повдигнатия спор.

Възразява се и срещу доводите, че изходът от т.д.№472/17г. по описа на БОС не бил преюдициален за спора за собственост, въззивното разглеждане на който е спряно и се обосновава правната значимост на изводите от горепосоченото дело за тези по настоящото. Действителността на ипотечния акт, предмет на т. д №472/2017 г. по описа на БАС намира за значим за правилното решаване на настоящото дело, тъй като има отношение към основанието и размера на вземанията на „СОР“ООД, въз основа на които са им възложени процесните имоти. В подкрепа на изложеното сочи практика на ВКС.

Дружеството ответник е подало и насрещна частна жалба против определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по т.д №30/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с оглед подробно обоснована преюдициалност на спора за съществуването на вземането на кредитора спрямо този за собствеността на длъжника върху процесните имоти, доколкото в тази връзка се повдига и 2 въпросът за вещния ефект на възлагането в полза на привиден кредитор.

Бургаският апелативен съд, като съобрази жалбите, становищата на двете страни по делото, прецени в съвкупност представените по същото доказателства и като приложи действащото право, за да се произнесе, приема за установено следното :

Подадената от „СОР“ ООД частната жалба е редовна и допустима, т.к. дружеството има право на такава, сторило е това в законоустановения преклузивен срок, насочило я е против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и е сезирало компетентната инстанция. Следователно жалбата подлежи разглеждане по същество.

Насрещната частна жалба, подадена от „Лозенец хоум 3“ ЕООД, насочена срещу протоколното определение на Окръжен съд-Бургас от 06.07.21г. в частта, отхвърляща искането му за спиране на настоящото производство до влизане в сила на решението по т.д. №30/2018г. по описа на БОС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, т.к. от една страна диспозитивът на соченото определение не съдържа такова произнасяне, т.е. липсва акт, който да бъде атакуван, а от друга и дори отказ да бе постановен, обжалването му би било недопустимо, защото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закон. Този акт не отговаря на нито едно от поставените в чл.274 ал.1 от ГПК изисквания за допустимост на инстанционен контрол.Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

По частната жалба на „СОР“ООД:

Производството по гр.д.№124/2020г. е образувано пред Районен съдЦарево по исковата молба на „Лозенец хоум 3“ЕООД против „СОР“ ООД, за приемане за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба единадесет, а след оттегляне на иска по отношение на имот №3, десет недвижими имота, придобити чрез апорт. Правният интерес от завеждането на иска е обоснован с обстоятелството, че тези имоти са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №85/2016г. по описа на ЧСИ И. Бо., образувано срещу длъжника ищец, в което ответникът е присъединен по реда на чл.456 ГПК взискател за паричното си вземане спрямо него по изпълнителен лист №273/ 21.09.2017 г.,основан на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК с №255/20.09.2017 г., издадена по ч.гр.дело №427/2017 г. по описа на ЦРС, в полза на този кредитор („СОР“ООД). Твърди 3 се, че послужилият за това присъединяване на взискателя изпълнителен лист впоследствие е бил обезсилен, поради отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на посочената заповед, но въпреки това процесните имоти били възложени на „СОР“ООД с постановления на ЧСИ Б. от 17.12.2019 г., чието настъпило прехвърлително действие се оспорва от ищеца, поради несъществуване на вземането на кредитора спрямо длъжника, поради невлизане в сила на постановленията за възлагане на имотите в полза на „СОР“(срокът за обжалването им бил прекъснат от спирането на горното изпълнително дело с определение по т.д.№30/18г. на БОС от 14.01.20г. и изпълнението още не било възобновено) и поради неплащането на цялата определена за прехвърлянето цена от приобретателя- взискател.

Против постановеното по горното дело решение №260009/05.02.2021 г., с което исковете за собственост са отхвърлени, ищецът „Лозенец хоум 3“ е подал въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас. Въззивното производство е образувано под №824/21г.

В проведеното по това дело пред БОС съдебно заседание от 06.07.21г., въззивникът ищец е заявил и представил доказателства, че между него и въззиваемия ответник са висящи две други дела, имащи преюдициално значение за вещния спор. Едното от тях е т.д.№30/18г. по описа на Окръжен съд-Бургас, което разглежда установителния иск по чл.422 от ГПК за съществуването на вземането на „СОР“, за присъдените му по ч.гр.д.427/17г. на ЦРС суми, т.к. вземането било надлежно оспорено пред заповедния съд.

Другото дело е т.д.№472/17г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с предмет обявяване нищожността на ипотеката, с която „Лозенец хоум 3“обезпечава паричното вземане на ответника „СОР“ от „Бул травел турс“ЕООД.

Въззивникът е заявил, че делото за съществуването на вземането на кредитора е преюдициално както за повдигнатия спор за собствеността на възложените му с постановление на ЧСИ Б. имоти, така и за делото, разглеждащо спора на страните за действителността на ипотеката, наложена върху горните имоти. Изтъкнал е, че по тази причина т.д.№472/17г. на БОС е вече спряно на осн. чл.229, ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на т.д.№30/18г. на БОС. Молил е за спиране и на производството по спора за собственост, до приключване на последното дело, а ако искането бъде отхвърленоевентуално до приключване на производството по т.д.№472/17г.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение, 4

Бургаският окръжен съд е намерил за основателно искането на въззивника за спиране на производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д №427/2017 г. по описа на БОС, а по искането да спирането му и до приключване на т.д.№30/18г. на БОС, не се е произнесъл.

Апелативният съд намира за правилно обжалваното определение за спиране на производството по вещния спор.

Разпоредбата на чл.229, ал.1,т.4 от ГПК сочи, че производството се спира, когато в същия или друг съд се разглежда дело, чието решение ще има значение за правилното разрешение на спора. Т.к. предмет на изследване в настоящото производство за собствеността на процесните имоти, е вещно правният ефект на постановленията на ЧСИ Божилова за възлагането им на ненадлежно конституиран взискател по изп.д.№85/16г. по описа на същия СИ, на първо място се поставя въпросът дали съществува вземането, заради което е бил присъединен в това изпълнение. Това е така, защото задължителната практика на ВКС (вж. ТР №4/2017г. на ВКС) отрича настъпването на вещния ефект на постановление за възлагане на привиден кредитор, нямащ вземане спрямо длъжника, дори да е заплатил пълната цена на получения имот.

Въпросът за съществуването на горното вземане в случая е предмет на образуваното т.д.№30/18г. по описа на БОС. Същевременно, както твърденията, така и данните по делото сочат непротиворечиво, че задължението на „Лозенец хоум 3“ към взискателя „СОР“ е само в качеството му на лице, ипотекирало свое недвижимо имущество в обезпечение на чужд дълг. Следователно спорът за валидността на ипотеката, от която произтича дългът на „Лозенец хооум 3“, за който е образувано гр.д.№472/17г. на БОС, е също в пряка връзка със съществуването на вземането на взискателя спрямо него, като ипотекарен длъжник и рефлектира пряко върху настоящия спор за принадлежността на продадените имоти.

Т.к. поради връзка на преюдициалност между т.д.№30/18г. и т.д.

№472/17г. на БОС, второто е вече спряно до приключване на първото, е напълно достатъчно за правилното разрешаване на настоящия вещен спор, делото да бъде спряно само до приключване на гр.д.№472/17г. Така ще се осигури непротиворечиво и единно произнасяне по всички спорни правоотношения на страните, имащи пряко отношение към разрешаване на 5 конкуренцията им за собствеността върху процесните имоти, предмет на издадените в полза на „СОР“ООД възлагателни постановления на ЧСИ Б..

Този съдебен състав не споделя и възраженията на жалбоподателя, че отхвърлянето на жалбата на „Лозенец хоум 3“, основана на чл.435, ал.3 от ГПК против постановленията за възлагане на процесните имоти в полза на „СОР“ (вж. Решение № ІV-444/14.04.20г. по в.гр.д.№703 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2020г.),е процесуална пречка те да бъдат оспорени по исков път след влизането им в сила. Последователна е практиката на ВКС в разбирането си, че постигналото стабилитет постановление за възлагане, с оглед сигурността на гражданския оборот и стимулирането на субектите към участие в публични продажби, може да бъде атакувано като недействително само на основанията, визирани в чл.496,ал.3 от ГПК, а именно-неспазване на чл.490 от ГПК, забраняващ участие в проданта на определени категории лица и при невнасяне на цената. Оспорването може да се осъществи както в самостоятелен процес, така и в рамките на повдигнат спор за собственост, какъвто е настоящият. В случая по висящото дело за собственост е повдигнат въпросът за действителността на проданта именно заради неплащане на цената на имотите в пълните и размери. Във връзка с горното съдът съобразява и наличието на съдебна практика на ВКС (вж.Решение №120/04.10.21г. по № 3521/19г. на ВКС, ГК, ІV г.о.), която изцяло споделя.