Решение № 30 от 17.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20264230200018 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят С. В. Д. от гр.В.Т., е обжалвал наказателно постановление № 260341-000001 от 07.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - С., с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 и на осн. чл.175, ал.3, предл.първо от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 255.65 евро, представляващи равностойността на 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн.Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - С., редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото придружаващо административно-наказателната преписка към съда се отправя молба да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.С. В. Д. притежавал свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и бил правоспособен водач на такова.На 30.11.2025 г., около 15:30 часа, жалб.Д., управлявал лек автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № ......, собственост на М.А. Д.а, като се движел по ГП I-4 в землището на община С..По същото време свид.П. Д. К. и свид.Л. Т. Л., двамата служители в РУ МВР С. осъществявали служебните си задължения в специализирана полицейска операция по линеен контрол, като се намирали на същият пътен участък.Двамата извършвали проверка на движещите се автомобили в движение.Същите забелязали движещия се автомобил, управляван от жалб.Д. и при проверката установили, че същият е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Последвали автомобила и го спрели за извършване на проверка на същият път, в района на завод „Хамбергер“.При проверката установили, че автомобила се у,правлява от жалб.Д., а след извършена допълнително проверка отново констатирали, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация 1 на 10.09.2025 г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.След като узнал за това обстоятелство от проверяващите жалб.Д. заявил пред тях, че не знае, че застраховката на автомобила е изтекла, тъй като е била на името на предишния собственик, както и, че не знае, че автомобилът е с прекратена регистрация, и, че не е уведомяван за това обстоятелство.Същевременно лекият автомобил, управляван от него бил с поставени регистрационни табели.На същата дата 30.11.2025 г. от страна на служителите на РУ МВР С., бил съставен АУАН серия GA, № 4613867 против жалбоподателя С. В. Д..По повод на констатациите на служителите на РУ МВР С., в същото срещу жалб.Д. била образувана преписка с данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.В последствие било отказано образуването на досъдебно производство с мотивирано постановление на прокурор при РП Габрово от 19.12.2025 г. на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Въз основа на посоченото по-горе Постановление на РП-Габрово е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ С. с № 260341-000001 от 07.01.2026 г.Същото е издадено против С. В. Д. от гр.В.Т., ул.“....., за това, че на 30.11.2025 г., в 15:30 часа, в община С., на ГП I-4, като водач на лек автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № ......, при обстоятелства: на 30.11.2025 г., около 15:30 часа, на ГП I-4, управлява лек автомобил „Ауди А 4 Авант“ с рег. № ......, собственост на М.А. Д.а, ЕГН **********, като при извършена проверка се установи, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, от 10.09.25 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като автомобилът няма сключена застраховка ГО.Лицето виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Водачът при форма на вина непредпазливост е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се допускат МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.За неизпълнението на това задължение е предвидена санкция по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, според която водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и с глоба от 500.00 лв.В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.Съгласно разпоредбата служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.547, ал.11 от КЗ.Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила настъпва по силата на закона, уведомяване за дерегистрацията на автомобила не се предвижда от действащата нормативна уредба, с което е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.Наказващият орган е приел, че жалб.Д. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложил наказание по реда на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 255.65 евро / 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн.Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР му е отнел общо 10 контролни точки.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите П. Д. К. и Л. Т. Л. и писмените доказателства – НП № 26-0341000001/07.01.2026 г.; постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 19.12.2025 г.; АУАН Серия GA № 4613867/30.11.2025 г.; справка картон на водача; заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г.; Застрахователна полица и справка от „Гаранционен фонд“, писмо от РУ МВР – С. и писмо от „Гаранционен фонд“.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 10.01.2026 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР - С. на 07.01.2026 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

2

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Обжалваното НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП е наложил на жалб.Д. наказание глоба в размер от 255.65 евро / 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.…”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и неговия процесуален представител.В писмено становище се поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.

Съдът счита, че в случая е налице незаконосъобразен административен акт по следните съображения.

По делото не се спори, че на 30.11.2025 г., жалб.Д. управлявал „Ауди А 4 Авант“ с рег.

№ ......, собственост на М.А. Д.а, ЕГН **********, като се движел по ГП I-4, в землището на община С..Безспорно е и това, че на същият пътен участък бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР С..Не се спори и това, че при извършената проверка било установено, че лекият автомобил, управляван от него бил със служебно прекратена регистрация.Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното по-горе става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него.За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът, респективно ползвателят може да разбере едва от уведомяването му.По делото липсват доказателства, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията.При липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието.В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, 3 деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.Действително, налице е законодателно изменение в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи.Макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба.Тоест при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана.Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган.