Решение № 243 от 02.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000502023 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.02.2022г по гр.д. № 10645/2019г СГС, ГО, І-9 състав е отхвърлил предявените искове от Аеропак инженеринг ООД против Софийски окръжен съд и Върховен касационен съд с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 105 000лв и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв, които вреди са настъпили за ищеца в резултат нарушаване правото му на справедлив съдебен процес при разглеждане на в.гр.д. № 466/2017г по описа на СОС и т.д. № 2005/2018г по описа на ВКС. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С определение от 21.09.2022г по същото дело СГС е оставил без уважение молбата на ищеца Аеропак инженеринг ООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските относно присъдените разноски в полза на ВКС.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Аеропак инженеринг ООД, изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е необосновано, че съдът не е отговорил на твърденията на ищеца, обосноваващи нарушение на неговото право да 1 получи справедлив процес по посочените дела. Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил, че решението на СОС, за което се твърди да е нарушило правата на настоящия ищец, е постановено в противоречие с установени факти по делото.

Оспорва изводи на СГС относно приложимото право към предходно разгледания спор като незаконосъобразни. Поддържа твърдение за пристрастие на съда при решаване на предходния спор. Поддържа твърденията си, че ВКС неправилно не е допуснал до касация решението на СОС. Поддържа, че цитирана от СГС практика не е относима към спора. Поддържа, че предявените искове са допустими и доказани по основание.

Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Ищецът Аеропак инженеринг ООД обжалва с частна жалба определението на СГС оп чл.248 от ГПК като незаконосъобразно. Счита, че по делото разноски в полза на ВКС не се дължат, независимо от изхода от спора. Моли определението на СГС по чл.248 от ГПК да бъде отменено и молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

Въззиваемата страна – ответникът пред първата инстанция ВКС депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата на ищеца.

Ответникът СОС не е депозирал отговор на жалбата.

В о.с.з. въззивникът „Аеропак инженеринг”ООД се представлява от управителя Л. П., който поддържа въззивната жалба и частната жалба. Моли въззивната жалба да бъде уважена по съображения изложени в нея. Счита,че предявените искове са изцяло доказани.

Въззивникът депозира писмени бележки по делото, с които доразвива становището си, че ответниците са нарушили правото му на справедлив процес.

Въззиваемата страна Върховен касационен съд се представлява в о.с.з. от служител с юридическо образование С., който оспорва жалбата, моли решението на СГС да бъде потвърдено и претендира заплащане на юрк. възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна СОС не се представлява по делото.

Контролиращата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор С., който оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на 2 чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил искове за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните вреди на ищеца- поради несъобразяване на правото на ЕС при правораздавателна дейност.

В исковата си молба и уточненията към нея ищецът поддържа, че е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 04.09.2013г с купувачите И. Г. и Б. Т.. Поддържа, че договорената цена от 7 000лв е била част от цената на имота, че същата е била заплатена на трето лице, а не на продавача, че имотът е бил ипотекиран и възбранен, че не е имало съответно решение на ОС на дружеството-ищец за конкретните условия, при които е изповядана сделката, както и че по изявление на купувачите договорът между страните е развален и независимо от това ответниците СОС и ВКС са постановили актове, с които са обявили договора за окончателен и съответно- това решение не е допуснато до касация. Ищецът поддържа, че развилото се гражданско производство е в нарушение на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС за правото за ефективни правни средства за защита и справедлив процес, чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС- правото на справедлив процес, справедливо разглеждане на делото от безпристрастен съд. Поддържа още, че ПЕС е нарушено поради допусната съдебна грешка, липса на справедливост и липса на обективен и безпристрастен процес. Поддържа нарушение на чл.13 от ЕКЗПЧОС-право на ефективни средства за защита и чл.1 от протокол №1 към Конвенцията- осигуряващ мирното ползване на собствеността.

Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че с първоинстанционното решение съдът не е дал отговор на негови възражения. Поддържа още по съществото на спора, че при обявяването на предварителния договор за окончателен СОС не е съобразил, че срокът на договора е изтекъл, че изпълнението е станало невъзможно, че цитираната от съда практика е неотносима към спора.

Ответниците оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.

От приложеното гр.д. № 30/2016г по описа на РС-Самоков се установява, че И. Г.

3 и Б. Т. са предявили иск против „Аеропак инженеринг”ООД за обявяване на предварителен договор за окончателен. В първоинстанционното производство съдът е разпределил доказателствената тежст между страните.С първоинстанционното решение РС-Самоков е отхвърлил предявения иск.

С решението си по в.гр.д. № 466/2017г СОС е приел за установено по делото, че „Аеропак инженеринг”ООД е собственик на ПИ с площ 1503 кв.м., предсталяващ имот № 021390 по картата на землището на с. Говедарци, ведно с построените в него сгради – 2 броя хижа заслон – бунгала, всяко едно със застроена площ 7 кв.м., хижа заслон – бунгало с площ 7 кв.м. и хижа заслон – бунгало със застроена площ 8 кв.м. Приел е , че страните са подписали предварителен договор с нотариална заверка на подписите на 04.09.2013г, с който „Аеропак инженеринг” ООД се е задължило да продаде на ищците гореописания свой имот срещу заплатена сума от 7000 лв изцяло и в брой в деня на подписване на договора на „Българо- либийска търговска компания” ЕООД, в качеството й на заложен кредитор съобразно договор за залог на търговско предприятие № 1/07.01.2013 г на продавача. Страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота на 23.09.2013г, в 11.00 часа в кантората на нотариус Х. в гр. Самоков. Приел е, че страните не спорят, че на 04.03.2013г по банковата сметката на „Българо – либийска търговска компания” ЕООД е преведена сумата 7000 лева като продажна цена по предварителен договор. Приел е, че не е спорно също, че на посочения в предварителния договор ден – 23.09.2013г не е сключен окончателен договор за продажба на имота в нотариална форма. Съдът е приел още, че е представено решение на ОС на „Аеропак инженеринг”ООД от 03.09.2013г за продажба на процесния недвижим имот на ищците за сумата 7000 лева. Посочил е още, че видно от представената справка от Служба по вписвания – Самоков, по партидата на ответното дружество на 12.09.2013г е вписана възбрана върху процесния недвижим имот в полза на кредитор- банка. Въз основа на установените факти СОС е приел, че са налице предпоставките за прогласяване на предварителния договор за окончателен, че ищецът е собственик на имота, че страните са обвързани от валиден договор, че няма доказателства за погасяване на задължението на продавача, че е без значение липсата на решение на ОС на „Аеропак инженеринг” за плащане на цената по сделката на трето лице, че вписаната върху имота възбрана не е пречка за сключване на окончателен договор.

Решението на СОС не е допуснато до касация от ВКС по т.д. № 2005/2018г, като съдът е приел, че касаторът „Аеропак инженеринг”ООД не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото.

Останалите събрани по делото доказателства не са от значение за установяване на факти относими към спора.

4

Пред първата съдебна инстанция ищецът е поддържал твърдение за нищожност на решението на СОС. Такова възражение пред настоящата инстанция, видно от развитите въззивни оплаквания няма, но съдът счита, че следва да отговори на това твърдение на ищеца.

Нищожността на съдебното решение е свързано с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма- т.е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав.

Съответно не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна власт, съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо.

Неправилното прилагане на правни норми /ако има такова прилагане/ не е основание за нищожност на съдебните решения. В различни случаи неправилното приложение на правните разпоредби и неправилното тълкуване на закона би могло да послужи за основание за инстанционен контрол на решението или за отмяна на влязло в сила решение, но не е основание за постановяване на нищожност на съдебен акт.

Ето защо според настоящият съдебен състав няма основание да се приеме,че решението на СОС по в.гр.д. № 466/2017г е невалидно.

По-нататък ищецът поддържа, че при постановяване на решението на СОС и определението на ВКС по инстанционен контрол е допуснато нарушение на правото на ЕС, което му е причинило имуществени и неимуществени вреди- иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ.

По силата на принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, пар 3 от ДЕС и в трайната практика на СЕО/СЕС по въпросите за отговорността на държавитечленки за вреди, причинени от актове на националните съдилища, в рамките на своите правомощия всички органи на държавите-членки, вкл. административните и правораздавателните органи, имат задължението да гарантират спазването на нормите на правото на Съюза. Според тълкуването на общностното право, дадено от СЕС в постановеното по преюдициално запитване решение от 04.10.2018г по дело С-571/16 всяка държава-членка може да регламентира процесуалния ред, по който да се упражняват предявени материални субективни права срещу държавата- за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неправилното прилагане на общностното право от национален съд, действащ като последна инстанция, но установените от националните законодателства изисквания във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от изисквания, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове /приложение на принципа на равностойност/, нито да 5 бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно /принцип на ефективност/ . Т.е. според тълкувателната практика на СЕС всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право и националните процесуални норми не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред.