Решение № 211 от 01.06.2018, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………… гр. К., 01.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1099 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и при условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно основание чл.189, ал.1, изр. първо и изр. второ ЗЗД, вр. с чл.87 ЗЗД. Ищцовото дружество „Д.“ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.М., чрез пълномощника адв. Д.Б. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между него и ответника, Н.В.П., ЕГН: ********** ***, че „Д.“ ООД е собственик на основание покупко – продажба на поземлен имот с идентификатор

***, находящ се в гр. К., обл.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с адрес на имота: гр. К., ул. „**“, с площ от 291 кв. м., при съседи:

*** и ***.

Претендират се и разноските по делото.

По искане на ищеца, съдът е конституирал като трето лице – помагач по делото М.н.з.и х. БУЛСТАТ: ****, със седалище ***, представляван от юрк. Х.Ш.Ш., с адрес ***, срещу когото, в случай, че бъде отхвърлен главния иск, „Д.“ ООД предявява обратен иск – моли съда да постанови решение, с което:

- да развали на основание чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.2 и ал.3 ЗЗД, договор № 027/02.11.2010 г. за покупко - продажба на недвижим имот държавна земя - частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, в частта за имот с площ от 295 кв.м., представляващ УПИ VII, кв.122 по РП на гр. К., прилежаща площ към обект „**“, при граници: от три страни УПИ VI и УПИ VIII, за който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. е присвоен идентификатор ***, с площ на имота 291 кв. м., при съседи: *** и

***, сключен между „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.М.М. и

Министерството на земеделието и храните, БУЛСТАТ: ***, със седалище ***;

- да осъди Министерството на земеделието и храните, БУЛСТАТ: *** да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *** сумата от 2 405 лева, представляваща покупна цена заплатена по смисъла на чл.1 от договор № 027/02.11.2010 г. за покупко - продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, на отпаднало основание.

- да осъди Министерството на земеделието и храните, БУЛСТАТ: *** да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *** сумата от 57 лева, представляваща част от режийните разноски, заплатени по смисъла на чл.2, ал.3 от договор № 027/02.11.2010 г. за покупко - продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, на отпаднало основание.

Преписи от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника и третото лице – помагач, като в рамките на едномесечния срок от същите са постъпили писмени отговори по смисъла на чл. 131 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът Н.В.П. е направил искане да бъдат привлечени като трети лица – помагачи по делото Т.П.Б., ЕГН:********** ***, Г.К.С., ЕГН: ********** *** и Т.К.П., ЕГН: ********** ***.

Съдът е счел искането за основателно и ги е конституирал като трети лица – помагачи по делото на страната на ответника.

В исковата молба се твърди, че

Министерството на земеделието и храните актувало като частна държавна собственост дворно място с площ от 295 кв. м., прилежаща площ към обект „**“, находящо се в гр. К., за което имало отреден УПИ VII, кв.112 по регулационния план на гр. К., при граници и съседи: от север, изток и юг УПИ VI, от запад УПИ VII. За това обстоятелство бил съставен Акт № 7141 за държавна собственост от 17.03.2010г., който бил вписан в Агенция по вписванията – гр. К. на 29.03.2010 г.. Основанието за актуване на имота била разпоредбата на чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ – държавна собственост са земите върху, които били разположени обекти на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ - (ТКЗС).

Върху този парцел „Д.“ ООД притежавало обекти ** с РЗП 35 кв. м. на основание покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 17, том I, peг. № 563, дело № 17 от 27.01.2010 г. на н.С.Р. *** действие Районен съд - К..

С договор № 027/02.11.2010 г.,

Министерството на земеделието и храните, продало описания по-горе имот на „Д.“ ООД. Сделката била вписана в Агенция по вписванията на 03.11.2010 г.. На основание чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, продажбата била извършена без провеждане на търг, тъй като ищцовото дружество притежавало сгради и съоръжения на организациите по §12 и §29 ПЗР ЗСПЗЗ върху имота (ТКЗС) – описаните по-горе **.

В действащият кадастрален и регулационен план на гр. К., одобрен със заповед № РД - 18 - 52/16.11.2011г. на ИД на АГКК - София, имотът бил с идентификатор ***, с площ от 291 кв.м. и граници и съседи: *** и ***.

На 12.04.2016г. в Агенция по вписванията, бил вписан нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 149, том I, peг. № 1795, дело № 113 от 12.04.2016 г., видно от който ответникът Н.П., придобил чрез покупко - продажба актувания с акт за държавна собственост имот. Праводателите му Т.Б., Г.С. и Т.П., се легитимирали като собственици на същия с решение № 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К..

Съществуващият спор за собственост между

„Д.“ ООД и Н.В.П. за процесния имот, пораждало и правния интерес на ищцовото дружество да предяви положителен установителен иск за собственост. Счита се от ищцовата страна, че праводателите на ответника – Т.Б., Г.С. и Т.П., не били собственици на имота, поради следните пороци в титула им за собственост – Решение № 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К.: в нарушение на чл.18ж ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), в решението не били посочени границите и съседите на имота; в нарушение на чл.18ж ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), комисията заседавала в незаконен състав, тъй като към датата на издаване на решението –07.03.1995 г., Р.С.не бил член на Поземлена комисия - гр. К.; в нарушение на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), към преписката в поземлена комисия не било приложено удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план; в нарушение разпоредбата на чл.18б ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.), в решението било записано, че собствеността върху имота се възстановява в „...съществуващи (възстановими) стари реални граници... “. Императивната норма повелявала, че възстановими стари реални граници, са тези, които могат да бъдат установени чрез кадастрален план на населените места, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС или ДЗС. В акта на поземлена комисия било посочено, че имотът е идентичен с имот № 2696/95 по кадастрален план от 1956 г., а такава идентичност нямало. И по-конкретно, в този план не можели да се установят границите на процесния имот и съгласно нормата чл.18а ППЗСПЗЗ (ДВ. бр.72/24.08.1993г.). Освен това Решение № 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - гр. К. не легитимирало праводателите на ответника, като собственици на процесния имот и извършената покупко - продажба от 17.04.2016г. нямала вещно-правен ефект.

На основание чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.2 ЗЗД, исковата молба следвало да се счита, като волеизявление за разваляне на договор № 027/02.11.2010г., сключен между М.н.з.и х.и „Д.“ ООД, без да се дава срок за изпълнение, тъй като такова било невъзможно. Това волеизявление следвало да се счита като отправено под условие и да се разгледа, само ако бъдел отхвърлен главният положителен установителен иск за собственост, предявен от „Д.“ ООД против Н.П..

Тъй като ответникът оспорвал вещно – прехвърлителното действие на договор 027/02.11.2010 г., с уточняваща молба с вх. №1322/02.20.2017 г. ищецът при условията на евентуалност добавя ново основание за правото на собственост върху процесния имот – придобивна давност чрез упражняване на добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години за периода 2010 г. – 2016 г., алтернативно владение продължило повече от 10 години, считано от 25.11.1997 г. до 2016 г.. Ако се приемело, че държавата не е била собственик на процесния имот, закупувайки го от нея, ищецът не е бил наясно с този факт. След закупуването му, ищецът твърди, че осъществявал фактическа власт върху имота, като използвал намиращите се в него постройки **.

Ако съдът приемел, че е налице добросъвестно владение, то следвало да се има предвид, че ищцовото дружество придобило имота чрез давностно владение, продължило повече от 10 години.

Фактическата власт била осъществявана от 1996 г. до 2010 г. от К. „С.м.з.к.к.Т.“, ЕИК: ***, към което владение било присъединено и това на „Д.“ ООД. Давността била с начална дата 22.11.1997 г. съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.

Навесът и кантарът били закупени от К. „С.м.з.к.к.Т.“ с вписан в Имотния регистър договор от 16.02.1996 г. от ТКЗС – в ликвидация, гр. К..

Съгласно писмо вх. №24-00-126.07.06.2010 г. навесът и кантарът били идентични с описаните в I.1.В от договора „кантар мостови“.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Б.Б. заявява, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен.

Не оспорва, че процесният имот представлява имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД №18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 291 кв. м.; че е бил съставен Акт за държавна собственост № 7141/17.03.2010 г. за дворно място с площ 295 кв. м., с местонахождение по акта: гр. К., кв.112-стопански двор, УПИ VII; че ищцовото дружество е закупило с нотариален акт №

17/27.01.2010г., том I, peг. № 563, дело № 17 на н.С.Р.

*** действие Районен съд – К. от „С.м.з.к.к.Т.“***, ** с РЗП 35 кв. м., находящи се в дворно място в гр. К., представляващо УПИ VII, кв.112; че ищецът е закупил от държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните с договор №027/02.11.2010 г. прилежаща площ от 295 кв. м. към кантар и навес, представляваща УПИ VII, кв.112; че ответникът е закупил процесния имот с нотариален акт

№ 149, том I, peг. № 1795, дело № 113 от 12.04.2016 г. на нотариус Р.К.– с рег. №** на НК, с Район на действие РС К..

Оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба и уточняващата такава:

- че държавата е била собственик на процесния имот преди прехвърлянето на правото на собственост на ищцовото дружество с договор № 027/02.11.2010 г., съответно че са били налице основанията по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за актуване на същия като частна държавна собственост. Счита, че за процесния имот не е изпълнена и процедурата по чл. 45, ал.

3 - 10 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка оспорва и съдържанието на АЧДС № 7141/17.03.2010 г.;

- че праводателят на ищцовото дружество – „С.м.з.к.к.Т.“***

– в ликвидация, е бил организация по § 12 от ЗСПЗЗ, както и че предметът на сделката по нот. акт № 17, том I , peг. № 563, нот. дело № 17/27.01.2010 г. на н.С.Р. *** действие - PC К., а именно: ** с РЗП 35 кв. м, находящи се в дворно място в гр. К., представляващо ПИ № 7, кв. 112, е бил собственост на тази кооперация. В тази връзка оспорва съдържанието на нот. акт № 17, том I, peг.

№ 563, нот. дело № 17/27.01.2010 г. на н.С.Р. и твърди, че същият не е породил вещно-прехвърлително действие, тъй като продавачът не е бил притежател на правото на собственост върху навеса и кантара;

- оспорва сделката , извършена с нот. акт № 17, том I , peг. № 563, нот. дело № 17/27.01.2010 г. на н.С.Р. *** действие - PC К., като счита същата за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 – поради невъзможен предмет – навесът бил сграда от допълващо застрояване и не можел да бъде самостоятелен предмет на правни сделки, а кантарът не представлявал съоръжение по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ – същият бил движима вещ, която не е трайно прикрепена към имота, като впоследствие бил премахнат, заедно с навеса. Понастоящем дворното място, в което са се намирали първоначално, било празно;

- оспорва твърдението на ищеца, че праводателите на ответника не са били собственици на процесния имот поради посочените в исковата молба пороци в титула им на собственост - Решение №01118/07.03.1995 г. на ПК- К.;