Решение № 3 от 26.01.2026, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. М, общ. М, обл. В, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20251450200292 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. П. Г. от град М, обл. В е обжалвал Наказателно постановление № 250300-*/03.07.2025 година на Началника на РУ-М в ОДМВР В, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата, му е наложено, на основание чл.177 ал.1 т.2 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 200 лева. Възраженията са в смисъл, че изложената в административните актове фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Претендира се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставяне и връчване на АУАН и НП.

Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

1

На 12.06.2025 година около 17.15 часа служители на РУ-М, сред които свидетелите П. П. и Н. Е., пътували със служебен автомобил по ул. „Д шосе“ в град М. Около 100 метра срещу дом № 26 контролните органи спрели за проверка лек автомобил „М С“ с регистрационен № *****, собственост на „****“ ЕООД село Р, движещ се в посока от село Д към град М. Водач на автомобила бил Г. П. Г. от село Д, когото свидетелите познавали от предходни проверки като чест нарушител на правилата за движение. Полицейските служители поискали от Г. да предостави документи - лични и на моторното превозно средство. На свидетелите водачът заявил, че няма свидетелство за управление на МПС. Контролните органи извършили самостоятелно справка в АИС-КАТ, която показала, че свидетелството за управление на МПС, издадено на Г. Г. е било отнето през 2020 година. За констатираното нарушение свидетелят П. съставил на Г. АУАН по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. М. П. и Н. Н. Е..

В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан В П Т. От показанията му става ясно, че на въпросните дата и час е пътувал с автомобила си от село Д към град М. Според свидетелят, полицейската проверка на жалбоподателя е била извършена на излизане от селото в посока към общинския център в полето на място, където няма къщи. Последните жилищни постройки се намирали на около 500-600 метра от мястото, където Г. е бил спрян и са част от махала „К“, за който обаче свидетелят не знае дали е в рамките на град М.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от Г. Г., намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час е управлявал МПС, без да е правоспособен, с което е нарушил чл.150 ЗДвП. Според цитираната разпоредба всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в случаите, когато превозното средство индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на 2 правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на Наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособност по реда на Наредбата по чл.152 ал.1 т.4. Имайки предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че същите подкрепят по категоричен начин мястото на извършване на нарушението. Според актосъставителят свидетелят П. жалбоподателят е бил спрян за полицейска проверка на около 100 метра до дом № 26 на ул. „Д шосе“, което според него е в рамките на град М. Подобно становище е изразил и свидетелят Е.. От показанията на разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел В Т обаче се установява, че мястото на проверката е било на около 500-600 метра от последните жилищни постройки, част от махала „К“, на излизане от село Д. С цел установяване местонахождението на *** на територията на град М съдът е отправил писмено запитване за предоставяне на информация от Община М. От съдържанието на постъпилото писмо № 11.01-441001/22.10.2025 година от Кмета на Община М става ясно, че ул. „Д шосе“ се намира в квартал „К“ в град М и според действащия регулационен план на квартала, одобрен със Заповед № 359/02.07.1990 година, попада в обхвата на уличната мрежа в урбанизираната територия на квартал „К“ в град М.

Конкретно посоченото място срещу № 26 /УПИ VI-1675, кв.115/ представлява участък от ул. „Д шосе“ между о.к. 397 и о.к. 398. Съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град М, одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 година на Изпълнителния директор на АГКК, улицата е нанесена като поземлен имот със следните данни: ПИ с идентификатор *** обл. В, общ. М, град М ул. „Д шосе“ вид собственост – общинска публична, вид територия- територия на транспорта, НТП за второстепенна улица с площ 6000 кв. м. Въз основа на тази информация съдът приема, че проверката на жалбоподателя е действително извършена на мястото, посочено в административните актове, което попада в обхвата на уличната мрежа в урбанизираната територия на квартал „К“ в град М.

Твърденията на свидетелят Томов по този въпрос са изолирани, не подкрепени от събраните доказателства и по тази причина съдът не ги кредитира.

Наличните доказателствени източници позволяват да се приеме, че ул. „Д шосе“ е част от общинската пътна мрежа, отворена за обществено ползване.

При това положение като водач на МПС Г. Г. е следвало да бъде правоспособен, т.е. да притежава свидетелство за управление на МПС. От 3 показанията на свидетелите П. и Е. става ясно, че към датата на проверката 12.06.2025 година жалбоподателят не притежава валидно СУМПС. Тези данни се подкрепят от информацията, съдържаща се в писмените доказателства по делото. На л.12-л.18 е приложена справка за нарушител/водач, издадена за Г.

П. Г., в която са посочени извършените от същият до момента нарушения на правилата за движение и наложените му административни наказания по Закона за движение по пътищата. Според информацията последното свидетелство за управление на МПС за категории „В“ и „АМ“ е под № 217112310 и е издадено на Г. на 27.03.2002 година със срок на валидност до 27.03.2012 година. Предвид уточнението, че на 22.03.2020 година същият е издържал изпит за категория „В“, съдът е изискал от ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ В да бъде представен в четливо заверено копие протоколът от въпросния изпит под № 209/22.03.2020 година. От съдържанието на полученото в отговор писмо рег. № 967000-10907/20.08.2025 година от Началника на Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР В /л.26-л.27/ става ясно, че с протокол № 188/22.03.2002 година Г. Г.ев е придобил правоспособност и на тази база му е издадено свидетелство за управление на МПС с № 217112310/27.03.2002 година за категория „В“. Същото е било със срок на валидност до 27.03.2012 година. От направената справка в АИС – АНД е било установено, че протокола на същия автоматично е бил повторен от системата с дата 22.03.2020 година /ден неделя/. Проверката е показала, че след 27.03.2012 година няма издавани други свидетелства за управление на МПС на Г. Г.ев.

Въз основа на тези писмени доказателствени източници, съдът приема, че макар и със статус отнет/иззет към инкриминираната дата 12.06.2025 година свидетелството за управление на МПС, издадено на 27.03.2002 година на Г. не е било валидно, тъй като срокът му на валидност е бил до 27.03.2012 година.

Тъй като на същият след тази дата друго свидетелство за управление на МПС не е било издавано, то към датата на установяване на нарушението Г. е бил неправоспособен. Управлявайки без редовно СУМПС моторно превозно средство жалбоподателят съзнателно е извършил описаното в административните актове нарушение, за което актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са ангажирали неговата административнонаказателна отговорност по чл.150 ЗДвП. От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият съзнателно е нарушил чл.150 4

ЗДвП – съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е знаел, че с непритежаването на необходимото по закон СУМПС и управлявайки товарен автомобил извършва нарушение по Закона за движение по пътищата. За същото Г. Г. е бил санкциониран с глоба в размер на 200 лева по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП. За това нарушение в тази разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба от 100 до 300 лева. От съдържанието на обсъдената по-горе в настоящите мотиви справка за нарушител/водач е видно, че до момента жалбоподателят е извършил много голям брой нарушения на правилата за движение /повече от 60 броя/, за които е санкциониран по административен ред по Закона за движението по пътищата. Предвид на това обстоятелство, както и отчитайки изискванията на чл.27 ЗАНН относно определяне на наказанието, настоящият състав счита, че наказващият орган правилно е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева. По така изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0300-*/03.07.2025 година на Началника на РУ М в ОД МВР В, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата, на Г. П. Г. от село Д, общ. М, обл. В, е наложено, на основание чл.177 ал.1 т.2 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд В в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

5