Решение № 306 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900649 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.365 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ”ООД, ЕИК 202328446, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Княгиня Мария Луиза“ №6Б, ет.4, офис 11, представлявано от А.З.Ф., твърди, че по силата на договор от 04.11.2022 г. е предоставил на ответницата ипотечен кредит в размер 55 000 лв., като кредитът е усвоен чрез пет плащания, четири от които по сметка на трети лица за погасяване на техни вземания спрямо ответницата, а петото – по сметка на ответницата, които плащания са извършени на 7-ми и 8-ми ноември 2022 г. Ответницата е учредила договорна ипотека в полза на кредитора, за което е съставен нотариален акт от 04.11.2022 г. Уговорен е срок за връщане на кредита 36 месеца от сключване на договора (04.11.2025 г.) и 3 % месечна фиксирана лихва, годишен лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите 42,57 %. Уговорени са 36 на брой погасителни вноски, 35 от които в размер 1 650 лв. (включващи възнаградителна лихва), а последната – в размер 56 650 лв. (включваща главница и възнаградителна лихва). Уговорена е лихва за забава в размер 40 % годишно. Кредитополучателят е заплатил само една погасителна вноска в размер 1 650 лв. Страните са сключили споразумение от 10.10.2023 г., с което кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора сумата 80 000 лв. на 10.04.2024 г., включваща главницата по отпуснатия кредит, ведно с възнаградителна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 10.04.2024 г. Споразумението не е изпълнено от длъжника, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№8352/2024 г. на РС Пловдив за сумата 80 000 лв., дължима по споразумението от 10.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2024 г., до окончателното й плащане. Длъжникът е възразил против заповедта, поради 1 което (след частично оттегляне на иск) е формулиран петитум на иск за установяване на вземане в размер 53 350 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2024 г., до окончателното плащане, като в уточняваща молба се поддържа, че сумата съставлява невърнатата по договора за кредит главница. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. тези за заповедното производство.

Ответникът И. К. Х., ЕГН **********, от с.***, оспорва иска. Признава сключването на сочения от ищеца договор за кредит с уговорените в него срок на кредита, погасителни вноски и лихва. Признава сключването и на допълнително споразумение от 10.10.2023 г., с което се е задължила да заплати на ищеца сумата 80 000 лв. на 10.04.2024 г., която ще послужи за погасяване на всички нейни задължения по договора за кредит от 04.11.2022 г.

Възразява, че уговореният в договора лихвен процент надхвърля двукратния размер на законната лихва и клаузата, която го урежда, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, в която насока изтъква, че обичайно предоставяните ипотечни кредити от банкови институции са с размер на лихвата 2%-4% годишно, както и това, че кредитът е обезпечен с ипотека на имоти, стойността на които го надхвърля двукратно и повече. Налице е свръхобезпечен договор за кредит. Договорът за кредит е нищожен и поради нарушение на разпоредби от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители – чл.38 във връзка с чл.24, ал.1, т.т.7, 8 и 9 ЗКНИП. Нищожността на договора за кредит води до нищожност и на допълнителното споразумение. В тази насока се цитира съдебна практика, според която допълнително споразумение, имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 ЗЗД. По изложените съображения е направено искане за отхвърляне на иска. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№8352 по описа за 2024 г. на РС Пловдив, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника за сумата 80 000 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 14.05.2024 г., до окончателното плащане, дължима по споразумение с нотариална заверка на подписите от 10.10.2023 г., с което са уредени отношенията по сключен договор за кредит. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

С определение от 11.12.2024 г. производството по настоящото дело е частично прекратено поради оттегляне на иска за разликата над 53 350 лв. до пълния заявен размер, като горната заповед за изпълнение е обезсилена в същата част.

Установява се, че на 04.11.2022 г. между ищцовото дружество, от една страна като кредитор, и ответника И. К. Х., като кредитополучател, е сключен договор за кредит.

Установява се, че договорът е обезпечен с ипотека, учредена от кредитополучателя на 04.11.2022 г. върху поземлен имот, ведно с построените в имота сгради, описани подробно в 2

Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №22, том 4, рег.№6320, дело №589/2022 г. по описа на нотариус Росита Герджикова-Кюркчийска, рег.№705 на Нотариалната камара, с район на действие РС Пловдив. Ипотеката е вписана на 04.11.2022 г. С договора е уговорен кредит в размер 55 000 лв., платим в срок до три работни дни от вписване на ипотеката, като сумата бъде наредена по банкови сметки, посочени от кредитополучателя, за погасяване на задължения към трети лица. Кредитът е предоставен за срок от 36 месеца. Уговорена е фиксирана месечна лихва от 3 % и годишен процент на разходите 42,5761 %. Уговорена е месечна вноска в размер 1 650 лв. по погасителен план, вписан в чл.6 от договора, платима на 4-то число от всеки месец, считано от 04.12.2022 г. до 04.10.2025 г., както и една окончателна вноска в размер 56 650 лв. с падеж 04.11.2025 г. Всички вноски, без последната, включват само лихва, а окончателната вноска включва лихва в размер 1 650 лв. и главница в размер 55 000 лв. Общата дължима сума от кредитополучателя е 114 400 лв. В чл.4 е уговорена лихва при просрочие в размер 40 %, а съгласно чл.5 при забавяне на плащането на която и да е от месечните вноски с повече от един месец кредиторът има право да развали договора и кредитът заедно с натрупаните до момента лихва, стават предсрочно изискуеми.

Между страните няма спор, че кредитът е усвоен според предвиденото в договора.

Установява се, че на 10.10.2023 г. между страните по договора за кредит е сключено споразумение, с което на първо място страните са се съгласили, че кредитът е предоставен и към момента на подписване на споразумението е необслужван, като погасителни вноски от страна на кредитополучателя не са извършвани. Страните са се споразумели, че кредитополучателят към датата на споразумението дължи сумата 73 150 лв., в т.ч. главница, лихви и неустойки. Кредитополучателят и ипотекарен длъжник се е задължил да заплати на кредитора сумата 80 000 лв. на 10.04.2024 г. за погасяване на всички задължения по договора за кредит от 04.11.2022 г. До изтичане на този срок кредиторът се е задължил да не обявява договора за кредит за предсрочно изискуем и да не предприема действия по събиране на вземането. Съответно при неизпълнение на споразумението в срок до 10.04.2024 г., сумата става незабавно дължима и изискуема и кредиторът може да търси нейното принудително изпълнение по съдебен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По същество, съдът намира следното:

Между ищеца и ответницата е възникнало правоотношение по договор за кредит, по силата на което ищецът, като небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции, е предоставил на ответника сумата 55 000 лв. при договорени условия и срок, която последната се е задължила да върне чрез месечни погасителни вноски.

Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на възнаграждение. Уговорена е и лихва за 3 забава в плащането на вноските, както и хипотеза, при която кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Договорът за кредит е потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит, тъй като кредитополучателят е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Тъй като кредитът е обезпечен с ипотека, то специално приложение намира Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители. В частност приложими са визираните от ответника разпоредби относно задължителното съдържание на договора, регламентирани в чл.24, ал.1 ЗКНИП. Там е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа определени реквизити, в т.ч.: чл.24, ал.1, т.7) – условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; чл.24, ал.1, т.8) – лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент; чл.24, ал.1, т.9) – годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. В процесния договор се съдържа погасителен план, отговарящ на горните изисквания, като е посочен и лихвен процент по кредита, който е фиксиран, ето защо съдът намира възраженията на ответника за неспазване разпоредбите на чл.24, ал.1, т.7 и т.8 ЗКНИП за неоснователни. Посочен е годишен процент на разходите като обща величина, но не са изброени разходите, които длъжникът прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите. В тази насока законът изисква като елемент от съдържанието на договора да има подробна информация за всички разходи, включени в ГПР. Съгласно чл.29, ал.1 ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Според §1, т.17 ДР ЗКНИП „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. В аспекта на цитираните норми, от съдържанието на процесния договор не става ясно какво се включва в годишния процент на разходите. Изискването на чл.24, ал.1, т.9) ЗКНИП е изпълнено, когато не само е посочен процент ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за кредит. При липса на 4 посочени компоненти, от които ГПР се образува, не може да бъде направена проверка относно това дали действителният ГПР отговаря на изискването на чл.29, ал.9 ЗКНИП относно допустимия размер на този показател.