Решение № 40 от 28.02.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Добрич, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500660 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 261138/19.09.2023г., подадена от А. А.

Р. с ЕГН **********, Д. А. Х. с ЕГН ********** и З.Ч. с променено име - З. А.

Ф. (съгласно справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********, тримата чрез адв. Х. Ц. Х., срещу решение № 260010 от 11.08.2023г. по гр.д.№ 2810/2018г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е допусната делба на недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „*** - дворно място с площ 256.00 кв.м. от цялото с площ 272 кв. м. – имот с идентификатор *** по кадастрална карта на града с площ по скица на поземления имот 313 кв. м., ведно с построената в дворното място къща с площ 111.00 кв. м. – имот с идентификатор ***, между съделителите при квоти:

А. А. Р. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., Д. А. Х. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., З.Ч. (З. А. Ф.) с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., З. И. К. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., Б. А. О. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. А. М. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., Е. Ф. Х. с ЕГН ********** – 3/90 ид.ч., Е. Ф. Х. с ЕГН ********** – 3/90 ид.ч., И. Х. А. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., А. Х. М. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. Х. М. с ЕГН ********** – 6/90 ид.ч., М. З. К. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Е. Г. И. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., С. Г. И. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Р. В. К. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Б. К. И. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Б. Б. с ЕГН ********** – 2/90 ид.ч., Т. К. (Т. И.

Х. по справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН ********** – 9/90 ид.ч., Н. К. (Н. И. Х. по справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с 1

ЕГН ********** – 9/90 ид.ч.

Въззивниците обжалват решението с доводи то да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано от доказателствата по делото. Районният съд не обсъдил всички събрани доказателства и доводите на ищцовата страна във връзка с тях и по-конкретно относно последиците на отчуждаването на имота и кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване, извършения нотариално заверен отказ от наследство на съсобственици и конституирането на техните наследници като страни по делото. Последиците на извършения отказ от наследство били отразени в заповед 508/26.04.1989г. и протокол от 16.12.1988г., като размерът на обезщетенията на М. и Р. били завишени точно с толкова, с колкото били частите на отказалите се от наследството. М. Х. И. починала след нотариално заверения отказ от наследство и преди издаването на заповед 508/26.04.1989г., поради което тя не би могла да бъде адресат на административния акт, който не бил произвел действие спрямо нея, респективно спрямо наследниците й по закон (ищците).

Заповедта обаче била връчена на Р. на 04.05.1989г. и тъй като не била оспорена, отчуждаването спрямо нея било реализирано и нейната част от собствеността на имота преминала в патримониума на Община Д. по силата на отчуждаването, поради което наследницине на Р. не били надлежни страни по делото, а като страна следвало да участва Община Д.. Не били надлежни страни в съдебната делба и Р., Б., Г. и М., съответно техните наследници, тъй като още през 1988г. те се били отказали с нотариално заверена декларация от собствеността в полза на М. и Р.. Районният съд не обсъдил допълнително събраните в хода на процеса доказателства и в нарушение на закона оставил без уважение искането на ищците за конституиране на Община Д. като съделител и заличаване като такива на първоначалните ответници, които не се легитимирали като съсобственици. Такива били само ищците като наследници на М. Х. И., и Община Д. по силата на проведеното отчуждаване, с права от по ½ ид.част в съсобствеността. Отправено е искане окръжният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да заличи всички първоначално привлечени ответници и като конституира на тяхно място Община Д. да допусне делба при квоти от 3/6 ид.части за общината и по 1/6 ид. част за всеки от ищците, а в условията на евентуалност да отмени решението и да върне делото на районния съд за продължаване на действията по допускане на делбата. Претендират се разноските по делото.

Отговор по жалбата е подаден само от адвокат В. Г. като особен представител на Е. Г. И. и М. З. К., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание И. Х. А., А. Х. М. и М. Х. М., чрез особения си представител адвокат И. С., както и З. И. К., чрез пълномощника си адвокат Д.

Ж., са изразили становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, а М. А. М. е заявил позиция, че същата е основателна и следва да бъде уважена.

2

Жалбата с вх.№ 261138/19.09.2023г. е допустима – подадена е от активно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на решението, чрез надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 04.09.2023г. и край 18.09.2023г., доколкото е предадена на куриер на дата 18.09.2023г.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противните страни и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, по предявен от А. А. Р. с ЕГН **********, Д. А. Х. с ЕГН ********** и З.Ч. с променено име - З. А. Ф. (съгласно справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********, тримата чрез адв. Х. Ц.

Х., искова молба, с която е предявен иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „*** - дворно място с площ 256.00 кв.м. от цялото с площ 272 кв. м. – имот с идентификатор *** по кадастрална карта на града с площ по скица на поземления имот 313 кв. м., ведно с построената в дворното място къща с площ 111.00 кв. м. – имот с идентификатор ***.

Като ответници по иска (съделители) са конституирани с исковата молба и в хода на производството: З. И. К. с ЕГН **********, Б. А. О. с ЕГН **********, М. А. М. с ЕГН **********, Е. Ф. Х. с ЕГН **********, Е. Ф. Х. с ЕГН **********, И. Х. А. с ЕГН **********, А. Х. М. с ЕГН **********, М.

Х. М. с ЕГН **********, М. З. К. с ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН **********, С. Г. И. с ЕГН **********, Р. В. К. с ЕГН **********, Б. К. И. с ЕГН **********, Б. Б. с ЕГН **********, Т. К. (Т. И. Х. по справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********, Н. К. (Н. И. Х. по справка в НБД „Население“, извършена от ДОС) с ЕГН **********.

Ищците са твърдяли, че недвижимият имот е съсобствен между страните по делото, като съсобствеността е възникнала по наследяване от общата им наследодателка З.Р.М., бивш жител на с. П., обл. Д., родена на 13.06.1897г. и починала на 22.03.1976г. Правото на собственост тя придобила по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том ІІ, дело № 413 по описа за 1956г. Доброволна делба не била постИ.а между сънаследниците.

Ответниците са представили писмени отговори, както следва:

М. А. М. не е оспорил иска за делба и е поискал допускането й съобразно законовите квоти.

З. И. К., чрез процесуалните си представители адвокат Н. А. и адвокат Д.

Ж., е оспорила иска за делба, като е противопоставила възражение, че имотът не е съсобствен между страните по наследяване, тъй като заедно с наследниците на нейните братя Г. И. К. (ответниците М. З. К., Е. Г. И., С. Г. И.) и К. И. К. (ответниците Р. В. К., Б. К. И., Б. Б.) са собственици на целия имот 3 на основание давностно владение и наследяване от тяхната майка Р. Х. О., починала на 07.06.2002г. и техния баща И. К. О., починал на 17.08.2010г., като за установяване на правата си са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 25, том І, рег.№ 535, дело № 16 от 27.09.2013г. на П.М., нотариус № *** от регистъра на НК.

Като особен представител на И. Х. А., А. Х. М. и М. Х. М., адвокат И. С. е настоявала за допускане на делба при законови квоти.

Н. К. (Н. И. Х.) и Т. К. (Т. И. Х.), чрез пълномощника си адвокат Д. А., са поискали делбата да бъде допусната съобразно правата на съделителите по наследяване, като са оспорили придобиването на правото на собственост въз основа давностно владение от З. И. К., Г. И. К. и К. И. К. (наследниците на Р.

Х. О. /Р. Х. О./) поради липса на субективния елемент по превръщане на държането за другите сънаследници във владение с намерение за своене на целия имот.

С писмено становище по делото адвокат В. Г., като особен представител на Е. Г. И. и М. З. К., е изразила становище за основателност на възражението на З. И. К., респективно е настоявала за отхвърляне на иска за делба.

Допълнително в хода на производството с молба с вх.№

262812/10.11.2022г. ищците, чрез пълномощника си адвокат Х., са навели твърдения в оспорване качеството на съсобственици на всички ответници и са поискали конституиране в производството на Община Д. с права в съсобствеността в обем от ½ ид.част на основание проведено отчуждаване на имота и извършени нотариално заверени откази от наследство от съсобственици. Посочили са, че съгласно заповед № 508/26.04.1989г. на ИК на ОбНС Т., на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 98 от ЗСТУ, имотът на ул. „*** в гр.

Д. е отчужден и оценен на 5066,42 лв., а собствениците-наследници – Р. Х. А., М. Х. И., Р. Х. О., Б. А.И., Г. А. Ф., М. А. М. и И. Х. А. са обезщетени, съгласно т. 63 от заповедта, така: М. Х. И. с едно общо жилище от три стаи и кухня, заедно с пълнолетния й женен син Д. А. Х., в ЖСК на същото място; Р. Х. О. с едно жилище от три стаи за тричленното си семейство в ЖСК на същото място, а И. Х. А. с парично обезщетение в размер на сумата от 1013,28 лв. С молба с нотариална заверка на подписите Р. Х. А., Б. А.И., Г. А. Ф. и М. А. М. направили отказ от наследство в полза на М. Х. И.. Заповедта била връчена на Р. Х. О. на 04.05.1989г. и не била обжалвана, т.е. по отношение на нея (респ. на наследниците й) тя била влязла в законна сила. Така наследниците на Р. Х. О. не се легитимирали като съсобственици към настоящия момент. Такива не били и останалите ответници поради направения отказ от наследство от техните наследодатели по предвидения от закона ред с нарочна молба с нотариално заверени подписи. Отчуждаването било проведено за ½ ид.част от имота, която била общинска собственост, а ищците по наследяване от своята майка били собственици на неотчуждената ½ ид.част от имота.

С постановеното решение № 260010/11.08.2023г., след като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е приел за установена възникналата 4 между страните съсобственост по наследяване, намерил е за недоказано възражението на З. И. К., основано на твърдение за извеждане на имота от наследствената маса поради придобиването му по силата на давностно владение, както и допълнително въведеното от ищците твърдение в отричане правата на другите страни в съсобствеността, и е допуснал до делба заявения имот, съобразно правата на сънаследниците. С влязло в сила (необжалвано) решение № 26001 от 14.08.2024г. съдът е допълнил решението си като е отменил съставеният констативен нотариален акт за собственост с № 25,том I, рег. № 535, дело № 16/2013 от 25.09.2013г. на нотариус П.М..

Пред въззивната инстанция спорът е отнесен само по въпроса между кои лица следва да бъде допусната и извършена делбата.

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба от 25.06.1956г., обективиран в нотариален акт № 27, том II, дело № 413/1956г. на Т.ски районен съдия З.Р.М. е придобила правото на собственост върху дворно място с площ 256 кв.м., цялото от 272 кв.м., ведно с построената върху същото една стая и дам, включени в парцел XVII, кв. 151 по регулационния план на град Т., който парцел, според заключението на привлеченото в първата инстанция вещо лице, съответства на УПИ IV-1742 в кв. 505 по плана на град Д. с площ 315 кв.м. По първия представен на вещото лице регулационен план от 1958г., имот с пл.№ 1232 е урегулиран в парцел VІІ-1232 в кв. 380, като в кадастралната основа към него е заснета паянтова жилищна сграда, чието запазване не е предвидено, с оглед пресичането й от северната регулационна граница. По следващия регулационен план от 1987г. имотът, означен с кадастрален номер 1742 и площ около 270 кв.м., участва в парцел за комплексно жилищно строителство в кв. 73; в имота са заснети две сгради – съществуващата от предходния план и втора паянтова сграда по границата със съседен имот с пл.№ 1741 (която не е заснета при изработване на следващите планове и вещото лице установява, че понастоящем е премахната).

Разпечатката съдържа 41 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c9407af-084a-4bc6-a659-6ab6388c08ca