Решение № 84 от 05.04.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№84 гр. Варна, 05.04.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шести март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Д. ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№61 по описа за 2019г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от П. ЛЕОНАЛДОВ П., чрез адв.А., срещу постановеното решение №230/18.12.2018г. по т.д.№25/2018г. на ОС – Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В хода на производството ищецът не е доказал ползването на процесните земи от ответника през стопанската 2014/2015г. От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че тези земи не са заявени за обработка от ответника в исковия период. На същия не са изплащани субсидии за тези имоти и няма данни да е реализирал печалба от тях. По делото липсва споразумителен протокол, който да е подписан от страните в производството, за да се направи извод, че въпреки неучастието на ответника в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, той е обработвал процесните имоти и между двамата е имало уговорки, ищецът да предостави на ответника тези земи, в замяна на което да получи от ответника имоти в други землища. При наличие на такова споразумение и разменени имоти, то тогава не е налице обедняване на ищеца.

За да е налице основание за уважаване на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е необходимо да се установи, че обогатяването не е резултат от даване на нещо. В настоящия случай ищецът твърди точно обратното, че са имали уговорка да си разменят имотите в различни землища, от обработката на които всеки ще реализира печалба. От заключението по експертизата и приложените писмени доказателства се установява, че всички процесни имоти са били декларирани и включени в масивите по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015г. От събраните по делото доказателства се установява още, че за процесния период ответникът е заявил и обработвал земи само в реални граници, различни от процесните. За последните ищецът е имал отношения с други ползватели, но не и с ответника.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на водените от ищеца свидетели, тъй като са противоречиви и не съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Твърди се още, че решението е неправилно и по отношение на размера, до който е уважен предявеният иск, като същият не е съобразен с реалните наемни цени плащани за стопанската 2014/2015г., които са в размер на 15-20лв. на декар.

По същество моли съда да обезсили решението и върне делото за разглеждане от друг състав, а в условие на евентуалност, да отмени решението и отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна „ЯНК-100“ ЕООД, гр.Добрич, с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмено становище, чрез адв.Стфанова, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ОС – Добрич е законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че процесните земи са останали извън споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, тъй като това споразумение за землищата на с.Горун и с.Шабла не обвързва лицата, които не са участвали в него. Ответникът не се е явил да подпише споразумението и реално не се е съобразил с него, като реално е обработил и придобил продукцията от процесните земеделски земи. От представените по делото протоколи се установява правното основание на ищеца да обработва процесните земеделски земи, а не обстоятелството, че той е сключил договори с други лица за обработването им.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са обективни и непротиворечиви и същите установяват факта на обработване на земите от ответника.

Правилно е определен и размерът на дължимото обезщетение, а именно средното рентно плащане за землищата на процесните земеделски земи в размер на 80лв. на декар. Размерът на обезщетението следва да се определи именно на основата на пазарната рента за същото землище.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ОС – Добрич. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ОС - Добрич е образувано по предявени искове от „ЯНК – 100“ ЕООД, гр.Варна срещу П. ЛЕОНИДОВ П. за заплащане на сумата от 53 264,40лв., представляваща част от общо дължимата сума от 85 223,04лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на земеделски земи, както следва: 1/ниви, находящи се в землището на гр.Шабла, представляващи: нива с площ от 23,901 дка с кад.№094026; нива с площ от 30,005дка, с кад.№094033; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094041; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094042; нива с площ от 25,000дка, с кад.№094043; нива с площ от 25,001дка, с кад.№094044; нива с площ от 30,000дка, с кад.№094060; нива с площ от 39,999дка, с кад.№094061; и 2/ ниви, находящи се в землището на с.Горун, общ.Шабла – нива с площ от 297,598дка, с кад.№012001; нива с площ от 31,966дка, с кад.№012004; нива с площ от 22,430дка, с кад.№012011; нива с площ от 22,996дка, с кад.№012012; нива с площ от 12,036дка, с кад.№012013; нива с площ от 18,883дка, с кад.№012014; нива с площ от 19,885дка, с кад.№012015; нива с площ от 9,018дка, с кад.№012016; нива с площ от 9,017дка, с кад.№012017; нива с площ от 15,947дка, с кад.№012018; нива с площ от 8,037дка, с кад.№012019; нива с площ от 17,423дка, с кад.№012020; нива с площ от 16,363дка, с кад.№012021; нива с площ от 14,583дка, с кад.№012024; нива с площ от 14,001дка, с кад.№012025; нива с площ от 12,502дка, с кад.№012026; нива с площ от 50,008дка, с кад.№012028; нива с площ от 20,983дка, с кад.№012029; нива с площ от 36,510дка, с кад.№12006; нива с площ от 20,983дка, с кад.№12030; нива с площ от 20,982дка, с кад.№12031, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба, уточнена с молба вх.№1218/27.02.2019г. и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, се твърди, че във връзка със създаване на уедрени площи за обработване на земеделски земи, за стопанската 2014/2015г., между страните са водени преговори и са постигнати устни уговорки за замяна на предоставените на всяка една от тях земеделски земи в землищата на гр.Шабла, с.

Горун и с.Горичане. Такава практика за замяна на земи в различни землища страните са имали и в предходни години, но за процесния период не се е стигнало до сключване на договор, тъй като ответникът не е декларирал по надлежния ред в ОСЗ земите, които е следвало да получи и не е извършил необходимите действия за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за землищата, в които се намират собствените на ищеца земи и тези, в които се намират неговите земи, предмет на водените между страните разговори. Поради това земите, които ищецът е следвало да обработва са останали извън масивите по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ и декларирани от ищеца за обработка.

Независимо от отказа на ответника да участва в споразумението и липсата на сключен между страните договор за замяна, той е започнал и е извършил обработка на процесните имоти, за които правото на обработване е било на ищеца по делото.

Предвид изложеното, същият се е обогатил неоснователно, като дължи на ищеца сумата от по 80 лв. на декар, представляваща средната пазарна рента за стопанската 2014/2015г.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ответникът с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между страните няма сключен договор за замяна на земеделски земи и не е обработвал процесните имоти по време на стопанската 2014/2015г. По делото няма събрани доказателства в този смисъл, а от заключението по допуснатата ССЕ е видно, че тези земи не са декларирани като такива за получаване на субсидии.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Във възивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Същевременно, при обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване право на иск е необходимо всяка една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно-релевантните факти, на които основава правото си, и с ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита но и рамката на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, защото точните обективни граници на претенцията ще определят както предмета на разглеждане, така и пределите на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

В хода на настоящото производство ищецът е уточнил твърденията, на които основава претенцията си, като е посочил, че между страните са постигнати устни уговорки за извършване замяна на част от земите, обработвани от всяка една от тях, но не е налице завършен фактически състав, тъй като до сключване на договор не се е стигнало.

Договорът, който е следвало да бъде сключен е за замяна на земи, като всяка от страните ще придобие продукцията от ползваната от нея земя и с това отношенията между тях ще бъдат изравнени, но такъв договор не е бил сключен и ответникът е предявил претенция за заплащане на средната пазарна рента за предоставената на ищеца земя.

С оглед на така направеното уточнение съдът намира, че твърденията на ищеца, разгледани в тяхната цялост, водят до извода, че същият не твърди наличието на договор, от който да произтича заплащането на процесната сума, поради което и единствения иск, с който разполага за защита на накърнените си права е предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

С оглед така направените уточнения, съдът намира, че при постановяване на решението ОС - Добрич се е произнесъл по предявения от ищеца иск, поради което същото е валидно и допустимо, а жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности.

Съдът намира, че възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното право, то тогава искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен /в този смисъл решение по т.д.№703/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д.№4171/2013г. на І т.о/.