Решение № 139 от 30.09.2019, Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30.09. 2019 г. гр. Търговище,

В името на народа

Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение

На деветнадесети септември 2019 година в

ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело

№ 206, по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от Ц.И. от гр. Търговище, чрез пълномощника й адвокат Св.Б. ***, против решение 171/18.03. 2019 г. на ТРС, по гр.д. № 224/ 2017 г., с което е развален договор за издръжка и гледане, сключен между И.П. *** като прехвърлител и А.П. като приобретател, като с договора се прехвърля собствеността на 1/3 ид. част от недвижим имот в с. Момино, община Търговище, в едно с намиращите се в имота сгради.

Въззивникът И. е бивша съпруга на задълженото по договора лице. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на решението – липса на правен интерес от завеждане на делото, необоснованост и неправилност, допуснати процесуални нарушения във връзка с конституиране на страните и неяснота по отношение на това какво представлява в момента имотът. Иска се отмяна на решението като недопустимо и връщане на делото на друг състав на съда, за преповтаряне на действията, за постановяване на ново решение и приемане на възражението по чл.

72, ал. 3 от ЗС за разглеждане. Евентуално решението да се отмени изцяло и искът да бъде отхвърлен. Да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съд.зас. жалбата се поддържа от адвокат Б. и адвокат

Красимира Петкова.

Постъпил е отговор от адвокат С.И., пълномощник на ищеца. В същия жалбата се оспорва и се иска решението да бъде потвърдено, като се присъдят направените по делото разноски. Отговор е постъпил и от първия ответник, който счита решението за правилно, а жалбата за неоснователна, моли да се присъдят разноските. В съд.зас. адвокат И. поддържа подадения от него отговор. Първият ответник не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо, по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС Търговище по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение въззивният съд посочва следното:

След като съдът е бил сезиран от ищеца с иск за разваляне на договор за издръжка и гледане против двамата ответници, последвало е оспорване от жалбоподателката и признание от другия ответник. Двамата са бивши съпрузи. Имотът им е бил прехвърлен от вуйчото на първия ответник А.П. през 2006 г. и представлява 1/3 ид. част от имот, няколко УПИ, с обща площ от 2060 кв.м., ведно с паянтова жилищна сграда и стопански постройки. Това е станало срещу задължение за полагане на бъдещи грижи за гледане и издръжка, като се осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя, какъвто е водил досега, като е посочено, че са налице и минали грижи. След прехвърлянето имотът е претърпял различни трансформации, бил е предмет на делба. В тази връзка, следва да се посочи, че по делото не е предявен обективно съединен иск за собственост.

Именно поради тази причина, в настоящото производство, предмет на делото е само това, дали договорът за гледане и издръжка е бил изпълняван от ответниците, има ли виновно неизпълнение от тяхна страна. Затова е без значение в настоящото производство, чия собственост е този имот. Надлежните страни в това производство са страните по договора за издръжка и гледане. По тази причина изложените от жалбоподателката доводи във всички инстанции са неотносими и неоснователни. Същото се отнася и до възраженията за невъзможен предмет на иска.

Това твърдение наистина изненада съда. Невъзможен предмет може да има договор, но не и иск. При исковете аргументите касаят правният интерес, което вече беше обсъдено.

Неоснователно е и възражението за допуснати процесуални нарушения от съда, включително и във връзка с искането по чл. 72, ал. 2 от ЗС. Както вече се посочи, няма предявен иск за собственост и предметът на делото не е собствеността върху имота, а изпълнението на договора за издръжка и гледане. Ако решението за разваляне на договора влезе в сила, едва тогава страните ще уреждат отношенията, свързани с връщане на полученото и със собствеността.

В хода на първоинстанционното и въззивното производство се излагат съображения и за липсата на правен интерес от водене на делото, защото ищецът не знаел какво точно иска. Тези доводи съдът също счита за неоснователни. В исковата молба безспорно е посочено, че от страна на жалбоподателката ищецът не е получил никакви грижи, а от 2015 г. не е получавал такива и от племенника си – първия ответник. В хода на производството са събрани доказателства, че здравословното състояние на ищеца не е добро и за него е трудно да се яви в съд.зас. В тази насока са показанията на неговата сестра и майка на първия ответник, а тези факти не се оспорват и от жалбоподателката. Налице са данни, че ищецът е получил инсулт, а е ноторно известно, че в такова състояние хората имат нужда от грижи.

Неоснователни са твърденията, че ищецът не знаел какво точно иска, предвид допълнителните му искания в заверената нотариално молба. С тази молба ищецът е потвърдил пълномощията си към адвокат И. и в нито един момент действията на пълномощника не са оспорени от упълномощителя.

Предложените варианти за спогодба между страните също говорят, че правният интерес от разваляне на договора е налице, защото сама жалбоподателката признава, че тя не е полагала грижи за ищеца, а от няколко години такива не полага и бившият й съпруг. В случая правният интерес се обосновава единствено и само с твърдението, че договорът не се изпълнява от задължената за това страна.

По отношение на неизпълнението на договора.

Въззивният съд отново препраща към мотивите на първоинстанционния. Районният съд е направил анализ на установените от него факти, от които безспорно се установява, включително и от изявленията на страните в процеса, че от няколко години никой от ответниците не полага грижи за ищеца. Задължението за издръжка и гледане е постоянно, грижите се полагат независимо от здравословното състояние на прехвърлителя, но следва да бъдат адекватни на това състояние, когато то се влоши. Възрастният човек безспорно има нужда от гледане – помощ в домакинството и в обслужването, а ако се разболее, грижите следва да бъдат и по-интензивни, и от друго естество. След като не са били полагани, не е давана издръжка изобщо, то неизпълнение на договора е налице и то е виновно.

По отношение на съображенията относно естеството на договора - продажба или дарение, РС също е изложил подробни мотиви и въззивният съд ги споделя.

Всички възражения на ответницата И. съдът приема за неоснователни. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода от делото, право на разноски има въззиваемата страна. Адвокат И. представя пълномощно, като от договора за правна помощ е видно, че той представлява доверителя си по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от