Решение № 131 от 25.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Благоевград, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210101153 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№1153/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.“България” №81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, против Н. К., ЕГН **********, с.Българчево, общ.Благоевград, с която е предявен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника Н. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133, сумата в общ размер от 752.18 лв., формирана както следва: главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.25 лв. за периода от 19.12.2019г. до 19.03.2020г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 94.23 лв. за периода от 19.03.2020г. до датата на подаване на заявлението – 11.03.2025г.;

228.95 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД; 108.75 лв. - дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2025г. до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че след депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№968/2025г. по описа на Районен съд-Перник, по което заявлението е отхвърлено, а на ищеца е указана възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника.

Твърди се, че на 19.12.2019г. ответникът Н. К. е сключил Договор за потребителски кредит №381489 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил в заем сумата от 300 лв., срещу което се е съгласил да върне три погасителни вноски в срок до 19.03.2020г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Сочи се, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Навежда се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се, че договорът за кредит е 1 реален, поради което се счита сключен от получаване на заемната сума. Твърди се, че ответникът Н. К. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г.

„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането срещу ответника е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията. Евентуално се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението за цесията, извършено с исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Навежда се, че цесията не е породила правно действие, доколкото в договора за потребителски кредит не е предвидена възможност за прехвърляне на вземанията.

Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем. Твърди се, че ответникът не е давал съгласие за сключване на договора, не е получил заемната сума и не му е предоставена цялата преддоговорна информация.

Навежда се, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. чл.22 от ЗПК.

Направено е възражение за нищожност поради неравноправен характер на клаузите на чл.6.1, 6.2 от договора; за нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправен характер на клаузите, с които са уговорени лихва, ГПР, такси, неустойки.

Твърди се, че в договора за цесия вземанията не са надлежно индивидуализирано, както и липсвало писмено потвърждение за цесията. Оспорва се цесията да е съобщена на длъжника.

Прави се възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител адв.Диньо Динев, който оспорва иска по съображения за липса на валидно облигационно правоотношение и неравноправни клаузи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен възпроизведен на хартиен носител сключен между Н. К. в качеството му на кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 в качеството на кредитор Договор за паричен заем Кредирект №381489, при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно чл.3 от Договора: размер на кредита – 300 лв.; размер на погасителна вноска – 3х106.75; ден на плащане – понеделник; вид вноска – месечна; ГПР – 47.49%; брой вноски – 3; фиксиран лихвен процент – 40.05%; дата на първо плащане – 20.01.2020г.; дата на последно плащане – 19.03.2020г.; обща сума за плащане – 320.25 лв.

Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит във вр. с чл.33 от Общите условия, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да представи обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от ОУ – поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/: 1.поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход; 2.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви. Съгласно чл.6, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1 - кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 123.75 лв., която ще бъде платена разсрочено съобразно включения в договора Погасителен 2 план. Видно от Погасителния план, към месечната вноска е включена неустойка по чл.6, като така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 148 лв.

По делото е представена Разписка №2000000198883161/19.12.2019г. за извършен паричен превод от „Сити кеш“ ООД в полза на Н. К. в размер на 300 лв., с основание „паричен превод към easypay: заем съгласно договор 381489“.

Представен е лог файл – разпечатка от компютърна система, с отразено движение по Договора за кредит.

В ОУ се съдържа изрична клауза, уреждаща възможността кредиторът да прехвърли на трето лице правата и задълженията по договора за кредит /чл.43 от ОУ/.

На 21.07.2022г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Си „А /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в Приложение №1, включващо и вземането на „С срещу ответника Н. Кулев, произтичащо от Договор за потребителски кредит №381489 от 19.12.2019г. „Се упълномощило „А да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено Уведомително писмо от „А, адресирано до ответника Н. К., с което го уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на „АП всички свои вземания срещу него, произтичащи от Договор за потребителски кредит №381489 от 19.12.2019г., като няма данни уведомлението да е изпратено и получено преди подаване на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и частично основателен.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.

По своята правна природа договорът за потребителски кредит е договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. За сключването на договор за заем, не е достатъчно страните да са постигнали съгласие, било то обективирано и в писмена форма, а е необходимо и реалното предаване на заемната сума от кредитодателя на кредитополучателя, като елемент от фактическия състав на договора. Договорът се счита сключен едва с действителното предаване на сумата.

В случая по делото е представена

Разписка

№2000000198883161/19.12.2019г. за усвояване на заемната сума чрез извършен паричен превод чрез електронната система за разплащания epay от „Сити кеш“ ООД в полза на Н. К. в размер на 300 лв., с основание „паричен превод към easypay: заем съгласно договор 381489“.

Ищецът „Ае придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на сключен със „Сити Кеш“ ООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. и Приложение №1/21.07.2022г. От момента на постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощило цесионера „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното по делото пълномощно. Не се установява преди образуване на настоящото дело ответникът да е бил надлежно уведомен за цесията.