Решение № 1306 от 07.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Варна, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110203181 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. П.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, депозирана чрез процесуален представител- адв.К.Р. от ВАК , против Наказателно постановление № 23-0442-000058 от 21.02.2023г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на П. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат аргументи, че деянието не е осъществено от субективна страна, като се цитира и съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание възз. не се явява лично, но се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи, че обжалва НП в цялост.

В пренията си по съществото на делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

На 04.12.2022г., около 10:04ч., в гр.Варна, възз. И. П. управлявал лек автомобил „ Опел Астра“ с рег.№ В1487КР. При движение по бул. „Народни Будители“, до бензиностанция „Лукойл“ той бил спрян за проверка от полицейски служители при Четвърто РУ-Варна. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е собственост на В.М.Я. и че е с прекратена регистрация, считано от 03.08.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За констатираното срещу възз. бил съставил АУАН с бл. № 512446, в който били посочени горните факти, квалифицирани като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възз. не депозирал възражения.

По случая била извършена и проверка ЗМ №493/2022г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е собственост на В.М.Я. и регистрацията му е била служебно прекратена на 03.08.2022г. Били изискани справки от Гаранционен фонд, в които било посочено, че до собственика на автомобила било изпратено уведомление съгласно разпоредбите на КЗ, но фондът нямал задължение да връчва уведомления срещу обратна разписка на собствениците на нерегистрираните МПС.

В хода на проверката, на 19.12.2022г. от собственика на автомобила били снети писмени сведения, в които тя заявила, че не е получавала уведомление за прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че възз. не е знаел че МПС няма застраховка ГО.

При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я изпратил във ВРП за образуване на ДП срещу въззивника, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№1054/2023г., която приключила с постановление от 30.012023г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Четвърто РУ при ОД на МВР –Варна с оглед преценка реализиране на административнонаказателна отговорност на въззивника.

След постъпване на прокурорския акт, на 21.02.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

2

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно : преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.

№1054/2023. на ВРП, писма и справки от Гаранционен фонд, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице. АУАН също е издаден от компетентното длъжностно лицемл.автоконтрольор оправомощен със същата заповед НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на 3 обстоятелствата, при които е извършено. Спорни и неизяснени обстоятелства не е имало в хода на проверката, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност" към дата 04/12/2022г. От посоченото в НП , а и от материалите по АНП и тези служебно изискани от съда е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 03.08.22г.

Фактът на служебно прекратената регистрация не се оспорва от въззивника.

Видно от писмените доказателства по АНП към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран в сектор ПП –Варна на името на В.Я.-фактическа съжителка на възз.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на постановлението на ВРП, справки от масивите на МВР за нарушител-водач и относно собствеността на МПС, което наложи съдът да изиска служебно редица писмени доказателства в това число и такива касателно служебно прекратената регистрация на процесния автомобил.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 03.08.2022г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната 4 норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Липсват доказателства собственикът да е уведомен, а от там и възз., като негов съжител, напротив налични са доказателства в обратния смисъл. Необорени по никакъв начин са твърденията в жалбата, че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от посоченото в АУАН и НП, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на 04.12.2022г.. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въззз. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.