Решение № 332 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500019 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. Й. с постоянен адрес в гр. А., В. област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3692/20.10.2025 год., постановено по гр. дело № 13348/2024 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявени от въззивницата срещу Д. Г. Г. от гр. В. по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1955, 83 лева (1000 евро), представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем, сключен на 12.06.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева (172, 80 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1955, 83 лева (1000 евро), за периода 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изълнение в съда – 08.09.2024 г., за ко ито суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5076/10.09.2024г. по ч. гр. дело № 11390/2024 г. на РС – Варна, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. Г. Г. от гр. В. в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по чл. 86 1

ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата от 1955, 83 лева (1000 евро), получена от ответника без основание (при начална липса на основание ), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева (172, 80 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1955, 83 лева (1000 евро), за периода от 13.06.2023 год. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.09.2024 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е непарвилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което е и необосновано. Напълно са игнорирани събраните по делото доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че сумата от 1000 евро е предоставена на ответника в заем, а също и доказателствата, които са събрани в опровержение на твърденията на ответника, че горната сума му била заплатена от ищцата в изпълнение на неин нравствен дълг към него.

Счита, че анализът на свидетелските показания обосновава извода, че предоставенатна на ответника на дата 12.06.2023 год. чрез банков превод сума е именно в заем, т. е., сумата е била предоставена на ответника в заем (със задължението му да я върне) за подпомагане закупуването на жилище.

Обстоятелството, че ответникът е подвел ищцата, заявявайки, че сумата му е необходима за заплащане на „капаро“ по сделката не изключва отговорността му. Ответникът умишлено и целенасочено е целял да заблуди ищцата за какво му е била нужна горната сума, очаквайки тя да възстанови разходи, които той е сторил или да изпълни свой нравствен дълг, за съществуването на който дълг тя дори не е и предполагала предвид близките отношения помежду им.

Неправилни са и изводите на съда за неоснователност и на заявения в евентуалност спрямо иска по чл. 240 ЗЗД иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на сумата от 1000 евро, като получена от ответника без основание (при начална липса на основание ). Счита, че в случая ответникът не е установил наличието на обективно съществуващ нравствен дълг, като основание да получи от ищцата горната сума.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните от въззивницата (ищца) части и за постановяване на друго, с което заявеният като главен, по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, иск по чл. 240 ЗЗД, както и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени, а в условията на евентуалност – в случай, че заявеният като главен иск бъде счетен за неоснователен – да се уважи предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл първо ЗЗД и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ответникът по исковете, настоящ въззиваем, Д. Г.

Г. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните от 2 ищцата части – правилно и настоява да бъде бъде потвърдено в тези части, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивницата Г. Й., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба. Въззиваемият Д. Г., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявени от Г. Г. Й. с постоянен адрес в гр. А., В. област, срещу Д. Г. Г. от гр. В. обективно съединени в условията на евентуалност искове, както следва:

1) искове по чл. 240 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1955, 83 лева (1000 евро), представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем, сключен на 12.06.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева (172, 80 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1955, 83 лева (1000 евро), за периода от 13.06.2023 год. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изълнение в съда – 08.09.2024 г од., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5076/10.09.2024 год. по ч. гр. дело № 11390/2024 год. на РС – Варна;

2) предявени в условията на евентуалност спрямо горните искове осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 1955, 83 лева (1000 евро), получена от ответника без основание (при начална липса на основание), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.09.2024 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева (172, 80 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1955, 83 лева (1000 евро), за периода от 13.06.2023 год. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.09.2024 год.

Ищцата е навела следните твърдения:

С ответника са били в близки приятелски отношения. През 2023 год. ответникът помолил ищцата да му предостави парична сума за внасяне на капаро за закупуване на жилище, което родителите на ответника възнамерявали да закупят. Ищцата му предоставила сумата от 1000 евро чрез банков превод по сметка на ответника на дата 12.06.2023 год., с уговорка сумата да й бъде върната. Въпреки многократно отправените до ответника покани той не е върнал на ищцата предоставената му в заем сума от 1000 евро.

Въз основа на подадено от ищцата на дата 09.09.2024 год. заявление по чл. 410 ГПК, в нейна полза е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3

11390/2024 год., с която ответникът е осъден да й заплати сумата от 1955, 83 лева (равностойност на 1000 евро), ведно с обезщетение за забава в размер на законтата лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (09.09.2024 год.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1955, 83 лева за периода 13.06.2023 год. до 09.09.2024 год. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената запоред за изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищцата от предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове за установяване на вземанията й против ответника.

Навежда още, че в случай, че исковете й по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, заявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, бъдат счетени за неоснователни, то предоставената на ответника на дата 12.06.2023 год. сума от 1000 евро е получена от него без основание (при начална липса на основание) и подлежи на връщане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава (13.06.2023 год.) до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът Д. Г. Г. оспорва исковете. Оспорва сумата от 1000 евро да му е била предоставена в заем. Твърди, че от 2019 год. с ищцата са установили интимна връзка и през време на връзката им, продължила близо четири години, само той е покривал всички разходи за общото им домакинство – за храна, почивки, дрехи, обувки, козметика, мобилни телефони и други необходими вещи. Твърди, че никога не е имал нужда от заем, тъй като е работил на круизен, разполагал е със средства и е успявал да покрива всички разходи за себе си и ищцата. Родителите му също не са имали нужда от допълнителни средства; те са работели и са разполагали с достатъчни доходи; закупеният от родителите му апартамент е платен с техни лични средства и ипотечен кредит. Твърди още, че по времето, когато ищцата му е превела по банков път сумата от 1000 евро (месец юни 2023 год.) двете страни са работили заедно на круизен кораб; ищцата доброволно му е превела сумата като компенсация за разходите, които той е извършвал през годините на връзката им, които разходи многократно са надвишавали тази сума. Твърди, ч е ищцата обещала да го компенсира за част от разходите, които той е направил за нея, след като започне да получава заплата от работата си на круизен кораб. Сумата от 1000 евро не му е била предоставена в заем, тъй като уговорка за връщането й е нямало. Предоставянето на сумата от 1000 евро от страна на ищцата е доброволен жест на благодарност и изпълнение на устни обещания и нравствен дълг, които ищцата е поела към ответника, за оказаната й от ответника помощ и за направените от него за нея разходи, вкл. и за направените значителни разходи относно възможността ищцата да започне работа на круизен кораб.

Поради изложеното счита, че не дължи на ищцата сумата от 1000 евро, съответно не дължи и обезщетение за забава за плащане на горната сума, поради което и счита исковете за неоснователни и настоява за отхвърлянето им, ведно с присъждане на сторените разноски.

4

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява за уважаването им, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.06.2023 год. ищцата е превела по банков път по сметка на ответника сумата от 1000 евро. В тази насока е и авизото на л. 10 от ч. гр. дело № 11390/2024 год. на РС-Варна, в което като основание за превода на сумата е вписано „захранване“.

От удостоверения с изх. № 0339-64-009314/01.10.2024 год. и изх. № 0339-64-011086/28.141.2024 год., издадени от „У. Б.“ АД – С., е видно, че ответникът има разкрити две разплащателни сметки в посочена банка – сметка в лева – открита на 21.12.2022 год. и сметка в евро – открита на 22.02.2022 год.