Решение № 224 от 29.07.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 200/2020
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 29.07.2020
- Състав
- ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ЧАМБОВ, КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 346 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 224 гр.
Пловдив 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Г. Чамбов в. търг. дело № 200 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 171 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 89 по описа за 2019 г., Пазарджишкият окръжен съд е:
- осъдил „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК …, да заплати на
А.Г.М. сумата от
25 000 лева обезщетение при ексцес - неимуществени вреди – претърпени болки и страдания по чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, пряко свързан с получените травматични увреждания при ПТП настъпило на 30.07.2013 година по републикански път Ш-803, с посока на движение от село Д. към село Д., в района на км. 57 + 550 м. община П. с МПС марка „В…", модел „…", с peг. № …, управлявано от Б. А. Ч., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г., до окончателното изплащане;
- отхвърлил частичният иск
/предявен в размер от 60 000 лева от целият такъв в размер на 80 000 лева/ за разликата над сумата от 25 000 лева до претендирания размер от 60 000 лева, като неоснователен;
- осъдил „З.к.Л.И.“ АД да заплати на А.Г.М. разноски в размер на 1166.67 лева, съобразно уважената част от иска;
- осъдил А.Г.М. да заплати на „З.к.Л.И.“ АД, разноски в размер на 465 лева, съобразно отхвърлената част от иска;
- осъдил „З.к.Л.И.“ АД да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на Окръжен съд Пазарджик,държавна такса в размер на 1000 лева.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищецът
А.Г.М. чрез процесуалния си представител е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск, с оплакване за неправилност на решението в тази част. Излагат се доводи, за занижен размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на получените усложнения от заболяването, свързано с претърпените от процесното ПТП травми. Затова моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло, както да му се присъдят разноските за въззивното производство.
Ответникът
„З.к.Л.и.“
АД е обжалвал решението в осъдителната му част. Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Искането е да се отмени решението в осъдителната му част и место това се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло, евентуално – да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и от двете страни, с които въззивните жалба взаимно се оспорват.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по предявен от А.Г.М. против „З.к.Л.и.“ АД, осъдителен иск за заплащане на сумата 60 000 лева като част от общата дължима сума от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи във физически и психични болки и страдания, вследствие от настъпил ексцес – посттравматична коксартроза и претърпяната вследствие на това тотална смяна на тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални импланти; предкоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1 двустранно демиелинизиращ тип увреда на н. перонеус; както и емоционално и психическо разстройство, пряко свързани с получените травматични увреждания при ПТП, настъпило на 30.07.2013 г. по републикански път Ш-803, с посока на движение от село Д. към село Д., в района на км. 57 + 550 м. община П. с МПС марка „В…", модел „…", с peг. № …, управлявано от Б.
А. Ч., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Искът се основава на следните, установени по делото факти:
С влязло в сила решение № 257 от
14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 11978 по описа за 2013 г. на СГС, „З.к.Л.И.“ АД, е осъдено да заплати на А.Г.М. сумата 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки от ПТП, настъпило на 30.07.2013 г.
Безспорно е, макар това да не е отбелязано в диспозитива на посоченото решение, че се касае за ПТП, настъпило на посочената дата на републикански път Ш-803, в района на км. 57+550 м. община П. с лек автомобил марка „В…", модел „…“, с peг. № …, управлявано от Б. А.
Ч., както и че неимуществените вреди, за които е присъдено посоченото обезщетение, са причинени в резултат на получените вследствие от същото ПТП многобройни физически травми от ищеца, в т. ч. и фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена става.
Уточнението е важно, тъй като предмет на този иск са вреди вследствие ексцес във връзка с описаната травма – постравматичната артроза и последвалата хирургическа интервенция.
В тази насока, от приетото по делото заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице д-р Д. П. в съдебно заседание, по делото е установено, че около пет месеца след извършената операция на счупената при произшествието на 30.07.2013 г. дясна тазобедрената става, след извършен медицински преглед, е констатирано, че фрактурата е зараснала напълно, закрепващите метали са били отстранени и ищеца е бил насочен към рехабилитационни процедури. Около две години след травмата и извършената операция, при извършен преглед на 07.07.2015 г. след направена контролна рентгенова снимка, са открити данни за некроза на бедрената глава. Две години по-късно – 28.09.2017 г, ищецът е претърпял нова операция, при която е извършена тотална смяна на дясна тазобедрената става с последващ период на възстановяване и рехабилитация.
Предвид заявеното основание на предявения иск, както и поддържаните от страните твърдения и възражения, спорните въпроси са: дали е налице ексцес; ако е налице, в какво се изразява; дали е налице съпричиняване от страна на ищец за настъпилите усложнения; както и относно справедливия размер на обезщетението.
Наличието на пряка причинна връзка между получената от ищеца травма – счупване на бедрената шийка и последвалото усложнение - постравматичната артроза, е установена от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Според това заключение, основаващо се на приложената по делото медицинска документация във връзка със заболяването на ищеца, получената от М. авазкуларна некроза, представляваща разстройство в кръвообръщението на бедрената глава, е довело в крайна сметка до унищожаване на ставата т.е. до посттравматична коксартроза, се намира в причинна връзка с процесното ПТП.
Механизмът на процесното увреждане, времетраенето на целия процес, отделните етапи от развитието на това заболяване, са посочени детайлно и компетентно в заключението, а и в обясненията, дадени в съдебно заседание от вещото лице д-р Д. П., установяващи без съмнение, че влошаването на здравословното състояние на пострадалия А.М. произтича пряко от предхождащата травма, получена при процесното ПТП.
Съдът преценява като неоснователни поддържаните във въззивната жалба възражения на ответника за недоказана причинна връзка между травмата от произшествието през 2013 г. и получената коксартроза, основаващи се на липсата на резултати, поради бездействие на ищеца, от препоръчания му на 01.08.2014 г. преглед с ЯМР. Според обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 15.10.2019 г., въпреки хипотетично съществуващия биологичен потенциал за възстановяването на ищеца след първата извършена операция, все пак се е развила посттравматична коксартроза на ставата, като първите признаци за предшестващата я авазкуларна некроза са открити около 10 – 12 месеца след травмата. Следователно, към датата на извършване на прегледа - 01.08.2014 г. са съществували данни за започнал процес за износване на ставата, поради което ищецът е бил насочен към изследване с ЯМР. Около година по-късно, след направена рентгенова снимка, са потвърдени данните за асептична некроза на бедрената глава. Обстоятелството, че в конкретния случай се е сбъднала неблагоприятната за ищеца медицинска прогноза, по никакъв начин не повлиява крайното и обосновано заключение на вещото лице за наличието на ексцес.
Неоснователно е и заявеното в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради същите обстоятелства – липса на медицинска документация относно назначеното изследване с ЯМР и неспазване от страна на ищеца на медицинските предписания след първата операция.
Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че ищецът е пренебрегнал предписания му от лекарите режим, медикаментозно лечение, рехабилитационни процедури и пр. Този извод не може да почива на предположения, или на липсата на данни за препоръчано му медицинско изследване, евентуално потвърждаващо съмненията относно започналия процес на увреждане на ставата, за което към онзи момент вече са били налице и други индикации.
От събраните по делото доказателства – медицински документи и свидетелски показания, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, е установено, че влошеното здравословно състояние на ищеца във връзка с развитието на авазкуларна некроза и последвалата я посттравматична коксартроза на дясната тазобедрена става е било съпътствано с ограничени и болезнени активни движения на ставата, със скъсяването на увредения крайник, водещо до компенсаторно изкривяване на гръбнака, притискане на н. ишиадикус, прояваващо се с наличието на постоянна и мъчителна болка на целия крайник. Според показанията на разпитания свидетел А.М. – дядо на ищеца, подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, тези страдания са продължили до извършването на операцията за смяна на тазобедрената става. От друга страна, според заключението на СМЕ, възстановителния процес след тази операция, съответно - болките от появилия се радикулит продължават около шест месеца, при провеждане на физиотерапия и медикаментозно лечение. Независимо от това, след извършената операция за смяна на ставата, е налице скъсяване на десния долен крайник с около 1 см, което води до трайна промяна в движението и натоварването на този крайник и налага носенето на ортопедична подложка. Според заключението на СМЕ, доколкото изкуствената става не покрива напълно функциите на естествената, въпреки че възстановява основната функция на крайника - опорната, на претърпелите такава операция са разрешени ежедневните дейности, както и неконтактни спортове, съответно – ограничаване на контактните спортове т.е. такива, които са свързани с рязка промяна на движението.
Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на засегнатия крак, постравматичната коксартроза и предизвикания вследствие това увреждане радикулит, са били свързани и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалия крайник и произтичащите от това неудобства за ищеца – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването, както и със социалните му контакти. Въпреки навременно и правилно лечение, както и извършените рехабилитационни процедури, предвид характера и тежестта на травмите, периодът на възстановяване на ищеца е продължил над шест месеца.
Независимо, че заболяването на ищеца е било излекувано „дефинитивно“, както и че са възстановени повечето функции на засегнатият крайник, претърпените травматични увреждания са довели до промени в походката на пострадалия, до временно ограничения на значителна част двигателните му способности, до затруднения в изпълнението на ежедневните му функции, което предвид възрастта му, както и невъзможността за пълното функционално възстановяване на засегнатия крайник, се е отразило негативно и на психиката му.