Решение № 5956 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5956 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110108352 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.66/ срещу Б. И. П., Й. З. В., К. Г. В. и М. Р. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество, сумите както следва: 2104.72 евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 270.74 евро– мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г., 36.58 евро– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането; 7.39 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 04.02.2025 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Б. И. П. – ¼ или сумата от 526.18 евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 67.68 евро– мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г., 9.14 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1.85 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 04.02.2025 г.;

Й. З. В. – ¼ или сумата от 526.18 евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 67.68 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г., 9.14 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1.85 евро – мораторна лихва върху главница 1 за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 04.02.2025 г.;

К. Г. В. – ¼ или сумата от 526.18 евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 67.68 евро. – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г., 9.14 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1.85 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 04.02.2025 г.;

М. Р. И. – ¼ или сумата 526.18 евро– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 67.68 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г., 9.14 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането; 1.85 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 17.07.2022 г. до 04.02.2025 г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е било налице облигационно отношение с наследодателя на ответниците – Е. В. М. (починала на 24.09.2024 г.), възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.Е.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците, в качеството на наследници на Е. В. М., да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Й. З. В..

Ответницата не оспорва, че с Е. В. М. са роднини. Твърди, че преди да почине Е. В. М. е била настанена в психиатрична болница, поради което процесният имот останал необитаем. Сочи, че Е. В. М. е била поставена под пълно запрещение и се представлявала от настойника си Т.К.А.. Последната получавала пенсията на Е. В. М. и ренти от земеделски земи. С оглед посоченото прави искане лицето да се призове по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. Г. В..

Ответникът прави искане за определяне на срок, в който да заяви дали приема наследството, оставено от Е. В. М.. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение при твърдения, че същият не го е поканил извънсъдебно да заплати процесните суми. Прави искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. И. П. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че същите не са подкрепени с доказателства. Оспорва наличието на облигационни отношения. Твърди, че през процесния период не е ползвана и доставяна топлинна енергия. Подробно излага, че през процесния период не е бил 2 собственик, нито ползвател на имота. Оспорва наличието на облигационни отношения между ищеца и наследодателя Е. В. М.. Оспорва като нищожен договора сключен между „Д.Е.“ ЕООД и етажните собственици на сградата, в която се намира процесният имот. РазвИ. съображения в насока, че при вземането на решение за сключване на договор с „Д.Е.“ ЕООД от ОС на ЕС, не са спазени изискванията за мнозинство и кворум. Подробно аргументира, че е налице неправилно отчитане и невярно дялово разпределение. Оспорва изпадането в забава, като счита, че е била необходима покана, каквато оспорва да е изпратена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Р. И. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Излага подробно, че липсват доказателства относно приемането на наследството на Е. В. М.. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, в това число и между ищеца и наследодателя Е. В. М..

Подробно излага, че липсват доказателства относно доставена от ищеца ТЕ в процесния имот на претендираната стойност. Счита, че от представените доказателства не става ясно кой е бил ползвател на имота през процесния период.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от Б. И. П., К. Г. В. и М. Р. И., в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличието на обстоятелства при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такИ..

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба 3 по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № *****, представляващ ап. /адрес/.

От приложеното на л. 17 по делото копие на удостоверение за наследници на В.М.Б., ЕГН ********** се установява, че същият е починал на 12.06.1999г., като е оставил наследници по закон дъщеря си Е. В. М. и сина си Р.В.М..

От приложеното на л. 14 по делото копие на Молба – декларация се установява, че Р.В.М. е формулирал искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име за процесния имот ап. /адрес/. Молбата е депозирана 1999г., след смъртта на наследодателя – В.Б.. В молбата – декларация, в графата „име и абонатен номер на досегашния потребител“ е посочен В.М.Б. – бащата на Р.М. и Е. М..