Определение № 155 от 25.02.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Шумен, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно частно гражданско дело № 20263600500038 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 37/05.01.2026 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане № 2607/19.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 1387/2025г. на НПРС, с което съдът е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника М. Х. Г., за сумата 183,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 15.05.2025 г. до 26.11.2025 г. по договор за потребителски кредит № .... от 12.09.2024г.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.

Сочи клаузите в Договора за потребителски кредит уреждащи прилагането на обезщетение за забава - чл.9.4 и чл.15.1. Сочи, че потребителят забавил свои плащания по анюитетните вноски. Излага, че плащайки дължимата вноска няколко дни след падежа, размерът на договорната лихва, която била компонент от вноската по погасителния план и върху оставащия размер главница нямало да бъде същия – допълнителните дни забава на вноската водели до 1/ начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не бил изчислен в погасителния план и 2/ начисляване на законна лихва за забава на плащането върху размер на погасителната вноска. Предвидената в погасителния план договорна лихва била изчислена при презумиране, че потребителят плаща в срок месечните вноски, при което всеки следващ месец размерът на непогасената главница намалявал. В случая обаче потребителят погасил само две вноски, т.е. договорната лихва се начислявала за по-дълъг срок на ползване и върху по-голям размер на непогасена главница. За срока на забава на потребителя банката начислила „допълнително“ 1 възнаграждение /извън погасителния план/ в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане /лихва за просрочие/ в размер на законната лихва, върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент било 51.15 % /41.15% договорна лихва + 10% законна лихва/. Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане били представени сумарно в извлечението от счетоводните книги по чл.417, ал.1 т.2 ГПК – в общ размер на 183,39лв.

Сочи още, че извлечението представлявало документ по смисъла на чл.417, ал.1 т.2 ГПК.

Договорът за кредит не предвиждал заплащане на неустойка. Предвид изложеното, моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горепосоченото обезщетение и пълния размер на разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№ 1387/2025 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника М. Х. Г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 12 400,10 лева главница по договор за потребителски кредит № .... от 12.09.2024 год., сключен между длъжника М. Х. Г. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2 228,20 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.05.2025 г. до 27.10.2025 г. и сумата от 183,39 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 15.05.2025 г. до 26.11.2025 год.

Посочено е, че вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на банката. Заявителят претендира и разноски по заповедното производство в размер на 251,80 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размер на сумата съгласно договор за потребителски кредит – 30822,65 лв., начало на договора – 12.09.2024 г. и краен срок на договора – 15.09.2029 г., брой вноски по договора – 60, падеж на задълженията – 15-то число на месеца; просрочени вноски – 15.05.2025 г.; 15.06.2025 г.;

15.07.2025 г. Посочено е, че размерът на задълженията към 26.11.2025 г. възлизат на:

12400,10лв. – изискуема главница; 2228,20лв. – изискуема договорна лихва; обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.05.2025 г. – 26.11.2025 г.-183.39лв., общо задължение – 14811,69 лв.

Представени са: уведомление за предсрочна изискуемост и доказателство за получаването му /на 27.10.2025 г./, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит с погасителен план, заявление за рефинансиране на задължение, и доказателство за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита 66+“ с включени допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“.

С разпореждане № 2512/09.12.2025 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя: 1. Да формулира целите на договора за 2 потребителски кредит; 2. наведе твърдения за чистата стойност на паричната сума, която е предоставена като кредит на длъжника и укаже какви други суми в какъв размер и с какви основание и цел са отпуснати на кредитополучателя; 3. наведе твърдения за цифровия израз на уговорения между страните възнаградителен лихвен процент и върху каква главница е начисляван той, дали само върху чистия кредитен ресурс или и върху други компоненти, които я формират; 4. уточни претендираното вземане за възнаградителна лихва от 2 228,20 лева дали е изчислена върху размера на отпусната сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги или др.). Във втория случай да посочи размер на възнаградителата лихва върху всеки от компонентите поотделно; 5. посочи договор за потребителски кредит № ....... на коя дата е сключен, какъв е неговият срок, както и начина на сключване – присъствено или от разстояние; 6. наведе твърдения за размера на ГПР и начин на формирането му; 7. наведе твърдения за настъпила предсрочна изискуемост – от коя клауза от процесния договор за потребителски кредит произтича, как е обявена на длъжника, как е достигнала до знанието му и на коя дата е настъпила; 8. наведе твърдения за приложения лихвен процент при формирането на вземането за обезщетение за забава и върху каква основа се начислява; 9. уточни претендираното вземане за обезщетение за забава от 183,39 лева дали е изчислено върху размера на отпусната сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги или др.). Във втория случай следва да посочи размер на обезщетението за забава върху всеки от компонентите поотделно.

Указал е на заявителя, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок заявлението ще бъде отхвърлено.

С уточняваща молба от вх. № 10083/18.12.2025г., в отговор на дадените указания, заявителят е представил в табличен вид извършените плащания и какви суми са погасени с тях.

С атакуваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. Х. Г. за сумата от 183,39 лева обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 15.05.2025г. до 26.11.2025г., по договор за потребителски кредит № ....... от 12.09.2024г.. Издадена е заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 12 400,10 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 228,20 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.05.2025 г. до 27.10.2025 г.; както и за съдебни разноски за държавна такса в размер на 248,68 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 49,38 лева.

За да отхвърли заявлението съдът е приел, че обезщетението за забава представлява неустойката по чл.9.4 от процесния договор за потребителски кредит и същата е нищожна.

Посочил е, че съгласно т.9.4. върху просроченото задължение се начислява лихва, която представлявала сбор от уговорената възнаградителна лихва (41,15 %) и законната лихва, въпреки че през процесния период размерът на последната е не по-малък от 13,22 %, като това означавало, че размерът на начисляваната лихва върху просрочената сума е не по-малък 3 от 41,15 %. Счел е, че клаузата противоречи на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждаща, че при забава на плащането се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на ЗЗД, правилата на специалния ЗПК, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учредения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В случая представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл.417, т.2 ГПК за образуване на заповедно производство.